Подбрала от мрежата и превела инж.Анелия Димова,експерт по
политика в информационното общество
България е сред страните от ЕС, където социалните неравенства представляват едно от най-големите предизвикателства. Те са резултат от комбинация от икономически, социални и институционални фактори.
Сред тях са:
• Ниски образователни резултати и свиваща се работна сила, които водят до недостиг на квалифициран персонал, като по този начин ограничават възможностите за заетост и развитието на човешкия капитал.
• Затягане на пазара на труда и недостиг на работници в ключови сектори, което оказва натиск върху заплатите и производителността.
• Силно централизирана фискална система, която ограничава автономността и собствените приходи на общините, като по този начин възпрепятства регионалното развитие.
- Социалната система има ограничена адекватност и устойчивост, докато
пенсионната система работи с дефицит, финансиран от държавния бюджет.
• Високата енергийна зависимост и инфлацията правят икономиката уязвима, тъй като цените на енергията и основните стоки оказват непропорционален натиск върху домакинствата с ниски доходи.
• Корупцията и неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции и ефективното използване на публичните средства.
• Регионалното разслояване рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция.
За да се преодолеят социалните неравенства, са необходими структурни реформи за справяне с неравенствата в доходите, установяване на справедлива данъчна и социалноосигурителна система, борба с бедността и социалното изключване, осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване и образование, защита на правата на работниците и разширяване на обхвата на колективното договаряне.
През 2026 г. социалните неравенства в България продължават да бъдат сред най-високите в Европейския съюз. Над 21% от населението живее под прага на бедността, а коефициентът на Джини надвишава 39%, което ясно показва значителна поляризация на доходите. Въпреки увеличението на минималната работна заплата, инфлацията и високите цени на храните имат непропорционално тежко въздействие върху най-уязвимите групи от населението. Териториалните дисбаланси остават критичен проблем. Инвестициите, инфраструктурата и високите доходи са концентрирани главно в София и няколко големи икономически центъра, докато в Северозападната част и други периферни региони на страната нивата на бедност и безработица са критични. Дефицитите в обществените услуги, особено в здравеопазването и образованието, са неравномерни и създават допълнителни бариери пред социалната мобилност. Липсата на необлагаем минимум и плоската данъчна тежест изострят положението на домакинствата с ниски доходи, които плащат значително по-голям дял от доходите си под формата на данъци и осигурителни вноски. Пенсионерите, семействата с ниски доходи и хората с увреждания остават най-уязвими от социално изключване. Дебатите около държавния бюджет за 2026 г. накараха работодателските организации да повдигнат въпроси относно адекватността на социалните плащания и мерките срещу демографската криза. Анализът на Европейската комисия за 2026 г. подчертава необходимостта от спешни реформи, като посочва критичните нива на бедност и социално изключване, структурните проблеми в здравеопазването, включително недостига на специалисти и високите разходи за пациентите, както и необходимостта от по-справедлива данъчна система и ограничаване на сивата икономика. Комисията също така подчертава необходимостта от по-добре интегрирани социални и трудови услуги и справяне с разходите за живот.
Прогнози и тенденци
За периода 2026–2027 г. се очаква продължаване на съществуващите предизвикателства и нови рискове. Демографският натиск ще увеличи разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи. Държавният фискален дефицит ще ограничи възможностите за социални инвестиции.
Регионалната стратификация рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция.
Заключение
На 22 юли 2026 г. Европейската комисия прие съобщение относно
Европейския стълб на социалните права. В него се оценява постигнатият напредък в укрепването на социалните права в ЕС и се определят приоритети за по-нататъшни действия, като се очертават начини за гарантиране, че европейският социален модел продължава да осигурява справедливост и просперитет.
Приет през 2017 г., Европейският стълб на социалните права определя 20 принципа за осигуряване на справедливи условия на труд, социална закрила и равни възможности.
Новото съобщение подчертава три области, изискващи спешно внимание: справяне с финансовата достъпност и разходите за живот, използване на изкуствен интелект (ИИ) за бъдещето на труда и споделения просперитет и намаляване на неравенствата и разширяване на равните възможности.
Комисията ще започне консултации със социалните партньори относно хората, които са изправени пред значителни пречки пред заетостта. Тези консултации ще допринесат за действията на Комисията за справяне с бедността, изключването, включването на пазара на труда и конкурентоспособността.
Комисията ще създаде нова група на високо ниво относно въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда.
В съобщението се акцентира върху действията за подобряване на равните възможности, включително подкрепата за малките и средните предприятия (МСП) за прилагане на Директивата за прозрачност на заплащането, и се представя предстоящата инициатива „Право на престой“ и Стратегията на ЕС за младежта за периода след 2027 г.
По-късно тази година Комисията ще представи Закона за качествени работни места. Той ще разгледа и въведе нови показатели за измерване на качеството на работните места в ЕС, допълващи европейските цели за заетост, умения и намаляване на бедността за 2030 г.
Препоръки за справяне с проблема
Според доклада на ЕК, структурните реформи са необходими за преодоляване на социалните неравенства. В образованието качеството трябва да се подобри, преждевременното напускане на училище трябва да се намали, а уменията трябва да се съобразят с нуждите на пазара на труда.
Местните власти трябва да бъдат укрепени чрез увеличаване на фискалната автономност на общините, за да се подобри капацитетът за регионално развитие и инвестиции. Социалната закрила трябва да бъде реформирана, за да се осигурят адекватни пенсии и обезщетения, като същевременно се запази устойчивостта на пенсионната система.
Инвестициите в инфраструктура – транспорт, цифрова свързаност и енергийна ефективност – са ключови за подобряване на достъпа до услуги в периферните и селските райони. Борбата с корупцията и подобряването на обществените поръчки ще гарантират ефективното използване на публичните средства.
Подобряването на енергийната ефективност в жилищния фонд и промишлеността ще намали зависимостта от внос и ще облекчи енергийната бедност.
Дали новото българско правителство ще може да се справи с тези предизвикателства, предстои да видим.
Източник: