Подбрала от мрежата и превела инж.Анелия Димова,експерт по  политика в информационното общество България е сред страните от ЕС, където социалните неравенства представляват едно от най-големите предизвикателства. Те са резултат от комбинация от икономически, социални и институционални фактори. Сред тях са: • Ниски образователни резултати и свиваща се работна сила, които водят до недостиг на квалифициран персонал, като по този начин ограничават възможностите за заетост и развитието на човешкия капитал. • Затягане на пазара на труда и недостиг на работници в ключови сектори, което оказва натиск върху заплатите и производителността. • Силно централизирана фискална система, която ограничава автономността и собствените приходи на общините, като по този начин възпрепятства регионалното развитие. пенсионната система работи с дефицит, финансиран от държавния бюджет. • Високата енергийна зависимост и инфлацията правят икономиката уязвима, тъй като цените на енергията и основните стоки оказват непропорционален натиск върху домакинствата с ниски доходи. • Корупцията и неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции и ефективното използване на публичните средства. • Регионалното разслояване рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция. За да се преодолеят социалните неравенства, са необходими структурни реформи за справяне с неравенствата в доходите, установяване на справедлива данъчна и социалноосигурителна система, борба с бедността и социалното изключване, осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване и образование, защита на правата на работниците и разширяване на обхвата на колективното договаряне. През 2026 г. социалните неравенства в България продължават да бъдат сред най-високите в Европейския съюз. Над 21% от населението живее под прага на бедността, а коефициентът на Джини надвишава 39%, което ясно показва значителна поляризация на доходите. Въпреки увеличението на минималната работна заплата, инфлацията и високите цени на храните имат непропорционално тежко въздействие върху най-уязвимите групи от населението. Териториалните дисбаланси остават критичен проблем. Инвестициите, инфраструктурата и високите доходи са концентрирани главно в София и няколко големи икономически центъра, докато в Северозападната част и други периферни региони на страната нивата на бедност и безработица са критични. Дефицитите в обществените услуги, особено в здравеопазването и образованието, са неравномерни и създават допълнителни бариери пред социалната мобилност. Липсата на необлагаем минимум и плоската данъчна тежест изострят положението на домакинствата с ниски доходи, които плащат значително по-голям дял от доходите си под формата на данъци и осигурителни вноски. Пенсионерите, семействата с ниски доходи и хората с увреждания остават най-уязвими от социално изключване. Дебатите около държавния бюджет за 2026 г. накараха работодателските организации да повдигнат въпроси относно адекватността на социалните плащания и мерките срещу демографската криза. Анализът на Европейската комисия за 2026 г. подчертава необходимостта от спешни реформи, като посочва критичните нива на бедност и социално изключване, структурните проблеми в здравеопазването, включително недостига на специалисти и високите разходи за пациентите, както и необходимостта от по-справедлива данъчна система и ограничаване на сивата икономика. Комисията също така подчертава необходимостта от по-добре интегрирани социални и трудови услуги и справяне с разходите за живот. Прогнози и тенденци За периода 2026–2027 г. се очаква продължаване на съществуващите предизвикателства и нови рискове. Демографският натиск ще увеличи разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи. Държавният фискален дефицит ще ограничи възможностите за социални инвестиции. Регионалната стратификация рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция. Заключение На 22 юли 2026 г. Европейската комисия прие съобщение относно Европейския стълб на социалните права. В него се оценява постигнатият напредък в укрепването на социалните права в ЕС и се определят приоритети за по-нататъшни действия, като се очертават начини за гарантиране, че европейският социален модел продължава да осигурява справедливост и просперитет. Приет през 2017 г., Европейският стълб на социалните права определя 20 принципа за осигуряване на справедливи условия на труд, социална закрила и равни възможности. Новото съобщение подчертава три области, изискващи спешно внимание: справяне с финансовата достъпност и разходите за живот, използване на изкуствен интелект (ИИ) за бъдещето на труда и споделения просперитет и намаляване на неравенствата и разширяване на равните възможности. Комисията ще започне консултации със социалните партньори относно хората, които са изправени пред значителни пречки пред заетостта. Тези консултации ще допринесат за действията на Комисията за справяне с бедността, изключването, включването на пазара на труда и конкурентоспособността. Комисията ще създаде нова група на високо ниво относно въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда. В съобщението се акцентира върху действията за подобряване на равните възможности, включително подкрепата за малките и средните предприятия (МСП) за прилагане на Директивата за прозрачност на заплащането, и се представя предстоящата инициатива „Право на престой“ и Стратегията на ЕС за младежта за периода след 2027 г. По-късно тази година Комисията ще представи Закона за качествени работни места. Той ще разгледа и въведе нови показатели за измерване на качеството на работните места в ЕС, допълващи европейските цели за заетост, умения и намаляване на бедността за 2030 г. Препоръки за справяне с проблема Според доклада на ЕК, структурните реформи са необходими за преодоляване на социалните неравенства. В образованието качеството трябва да се подобри, преждевременното напускане на училище трябва да се намали, а уменията трябва да се съобразят с нуждите на пазара на труда. Местните власти трябва да бъдат укрепени чрез увеличаване на фискалната автономност на общините, за да се подобри капацитетът за регионално развитие и инвестиции. Социалната закрила трябва да бъде реформирана, за да се осигурят адекватни пенсии и обезщетения, като същевременно се запази устойчивостта на пенсионната система. Инвестициите в инфраструктура – транспорт, цифрова свързаност и енергийна ефективност – са ключови за подобряване на достъпа до услуги в периферните и селските райони. Борбата с корупцията и подобряването на обществените поръчки ще гарантират ефективното използване на публичните средства. Подобряването на енергийната ефективност в жилищния фонд и промишлеността ще намали зависимостта от внос и ще облекчи енергийната бедност. Дали новото българско правителство ще може да се справи с тези предизвикателства, предстои да видим. Източник:

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Епохална промяна. Бурната ера на изкуствения интелект е тук. Изборите, които правим сега, са от решаващо значение. Нуждаем се от план, който да гарантира, че доброто надделява над лошото. Преходът към изкуствен интелект е свързан с три големи риска. Много работни места ще изчезнат завинаги. Изкуственият интелект ще даде възможност на хората (и може би на самите изкуствени интелекти) да причиняват повече вреда. Изкуственият интелект може да забави развитието на децата ни и да замени човешките взаимоотношения. След папа Лъв XIV Бил Гейтс написа негова собствена енциклика за изкуствения интелект. Той задава фундаментален въпрос за изкуствения интелект: Как да гарантираме, че изкуственият интелект прави човечеството по-добро – вместо просто да прави технологиите по-мощни? Този въпрос вече не може да бъде оставен на технолози, големи технологични компании или правителства, действащи изолирано. Изкуственият интелект може да се превърне в изключителна сила за прогрес: по-добро здравеопазване, по-добро образование, по-продуктивни компании, по-ефективни обществени услуги и изцяло нови форми на иновации. Но той може също така да ускори неравенството, да унищожи работни места по-бързо, отколкото можем да ги заменим, да концентрира икономическа мощ и да подкопае някои от човешките взаимоотношения и институции, от които зависят нашите общества. Така че времето за наблюдение свърши. Нуждаем се от действия. Европа има уникална роля. Европа с право пое водеща роля в регулирането на технологиите. Но регулирането без иновации просто ще ни направи съдия в игра, играна от други. Следователно следващата ни амбиция трябва да бъде по-голяма: Европа трябва да комбинира регулирането с иновациите и да изгради икономика, основана на ИИ, основана на европейски ценности, европейско предприемачество и европейски технологични възможности. Не ИИ срещу човечеството.Не регулиране срещу иновации. А технологии, предприемачество и управление, работещи заедно, за да създадат икономическа и обществена стойност. Изборите, които правим сега, ще определят дали ИИ ще се превърне предимно в двигател на концентрацията или в двигател на споделен просперитет. Европа не трябва да гледа как това бъдеще се гради другаде. Трябва да помогнем за изграждането му. Послание на Бил Гейтс към лидерите: „Имате шанс да действате сега, преди безработицата да се повиши рязко, общностите да страдат и общественото доверие да е ерозирало. Можете да се уверите, че вашето правителство ще се справи с проблема цялостно, вместо да го разделя на множество бюрократични владения. Можете да се уверите, че изкуственият интелект е от полза за всички. И можете да работите с други правителства, за да се справите с това национално и глобално предизвикателство. Накрая ще се опитам да разширя кръга от хора, които оформят този дебат. Той трябва да включва работници, студенти, които са на път да влязат в работната сила, лидери на общности, религиозни лидери и организации, основани на вяра, родители, преподаватели и други, чиито гласове често не се чуват, но които имат представа как преходът ще се отрази на живота на хората.“ Как да гарантираме, че ползите от изкуствения интелект ще достигнат до хора, които все още нямат богатство, влияние и достъп? Как да укрепим мрежата за социална сигурност и да помогнем на работниците и общностите да процъфтяват, дори когато са изместени? Как трябва да се адаптират публичните институции? И как да запазим човечността си през всичко това? „Тази безпрецедентна технология изисква безпрецедентен глобален отговор. Ако я осъществим правилно, ползата за човечеството ще бъде феноменална и светът ще бъде по-справедливо място. Въпросите, които ИИ повдига, са твърде важни, за да бъдат оставени на малка група технолози. Лидери в академичните среди, бизнеса, правителството и гражданското общество имат роля във формиране на бъдещето.“ Източник

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Според Годишния доклад на Cъвета за електронни медии за 2025 г. през същата година дневният ред на регулатора е отразявал приоритетите на ниво Европейски съюз, като същевременно е отговарял и на специфични национални развития, като например е наблюдавал процеса на приемане на еврото в България. CEM също така е провел изричен целенасочен преглед на отразяването на публичните протести в края на 2025 г., при който операторите са коригирали графиците и са разширили актуализациите на живо, за да информират аудиторията в реално време. Защитата на детето остава ключов фокус за регулатора: CEM е прегледал наред с други неща отразяването на нашумял случай, проследявайки разпространението му от цифрови платформи към масови програми и оценявайки обхвата и контекста в линейните и онлайн услугите. CEM също така е организирал дискусия на журналисти и експерти, за да обсъдят как EMFA трябва да се приложи на практика в България, като се обърне внимание на независимостта на редакциите, обществените медии, прозрачността на собствеността, държавната реклама и правата на аудиторията. През 2024 г. CEM отказа да поднови лицензиите на радиодоставчици, които реално не са излъчвали или създавали програми, като се аргументира, че радиочестотите са ограничен обществен ресурс, който трябва да се използва ефективно. През 2025 г. Върховният административен съд отмени тези решения, постановявайки, че единственото законово изискване за подновяване на лиценз е подаването на заявлението навреме, независимо дали доставчикът е активен. В годишния си доклад за 2025 г. CEM категорично се противопоставя на това тълкуване и го разглежда като опасен прецедент, който свежда регулатора до „регистратор“ и игнорира конституционния принцип, че държавата трябва да управлява радиочестотния спектър в обществен интерес. Тези решения  се оспорват в съда, тъй като регулаторът заяви решимостта си да продължи да се бори за правото си да гарантира медиен плурализъм и лоялна конкуренция. През 2023 г. България транспонира двете директиви, които са в основата на реформата на авторското право на Европейския съюз: Директива (ЕС) 2019/789 за определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващи организации и препредаване на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и Директива (ЕС) 2019/790 за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО. На 11 април 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги, който се прилага, наред с другото, за услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. Новият закон урежда: • изискванията за достъпност на продукти и услуги; • процедурата за оценка на съответствието на продуктите с тези изисквания; •задълженията на икономическите оператори, които пускат продукти на пазара или предоставят услуги; • надзорът на продукти, предоставени на пазара или пуснати в експлоатация, или и двете; и • контролът на съответствието на услугите с изискванията за достъпност. CEM е определен за надзорен орган за услугите, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. От юли 2025 г. CEM започна да си сътрудничи с големи телекомуникационни и медийни асоциации за прилагането на нови стандарти за достъпност, като се фокусира върху технически решения като препоръката R110 на Европейския съюз за цифрово субтитриране. Тези текущи усилия, които продължават и през 2026 г., целят изпълнение на правните задължения и проактивно подобряване на достъпността на медийните услуги за хора с увреждания чрез продължаващо сътрудничество в индустрията. Съгласно измененията в Закона за електронните съобщения, обнародвани на 21 ноември 2025 г., България определи съответните органи за прилагане на Закона за цифровите услуги. Така CEM е оправомощен да действа като компетентен орган по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които се квалифицират като услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, регистрирани в България, като контролира тяхното спазване на приложимите задължения по Закона за цифровите услуги (включително, когато е уместно, задължения относно процесите за незаконно съдържание, прозрачността на рекламата и защитата на непълнолетните). В тази рамка КРС е определеният координатор на цифровите услуги за България, а надзорът на CEM върху платформите за споделяне на видеоклипове работи в координация с КРС. Съгласно публично достъпния си план за 2026 г. CEM е откроил няколко ключови приоритета: • децата в онлайн среда и използването от тяхна страна на социални медии, онлайн образование и защита от вредно съдържание; • изкуствен интелект в медиите, фокусирайки се върху неговата полза; • предизвикателствата пред регионалната журналистика. Източник https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=c7e88bf4-cf65-4c3c-9583-949592226885&utm_source=Lexology+Daily+Newsfeed&utm_medium=HTML+email+-+Body++General+section&utm_campaign=Lexology+subscriber+daily+feed&utm_content=Lexology+Daily+Newsfeed+2026-07-28&utm_term   

Подбрали от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество и д-р Бисера Занкова, медиен експерт Докладът е  задълбочен преглед  на процесите, свързани с изкуствения интелект (ИИ), и по-специално за това как България се подготвя за прилагането на Закона на Европейския съюз за изкуствения интелект, като комбинира стратегически инвестиции във високопроизводителни изчисления, национално управление на данните, високи постижения в изследванията в областта на изкуствения интелект и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). Координирана от Министерството на електронното управление (МЕУ), България изгражда своята екосистема от изкуствен интелект чрез институции, включително водещите центрове за изследвания и иновации в София : INSAIT, GATE, IICT-BAS, суперкомпютрите Discoverer и HEMUS, Националната здравно-информационна система и разширяващата се мрежа на Европейския център за цифрови иновации (EDIH). INSAIT, създаден съвместно с ETH Zurich и EPFL, развива  изследвания в областта на ИИ чрез BgGPT – първият в страната модел на български език с отворен код/достъп, докато GATE разработва национални пространства от данни и  експериментира с ИИ. Discoverer, HEMUS и  суперкомпютърът Avitohol, заедно с участието на България в Euro HPC осигуряват изчислителния капацитет, необходим за разработване, тестване, валидиране и възпроизводимост на модели на ИИ. Управлението на здравните данни напредва чрез Националната здравно-информационна система (НЗИС), Националната здравна стратегия 2030 и участието в центъра за върхови постижения VELES, като създава управлявани среди за валидиране на високорискови ИИ и трансгранично споделяне на здравни данни в Югоизточна Европа. Четири европейски центъра за цифрови иновации (EDIH), Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията (200 милиона евро) и гаранционната програма Invest EU намаляват бариерите за съответствие за стартиращи предприятия и малки и средни предприятия, които се стремят да внедрят и разширят решения с ИИ. Националният подход на България се гради върху отговорно, насочено към човека, разгръщане на Стратегията  за ИИ и поставя в основата й етиката, поверителността, сигурността и човекоцентричността. Управлението на данните и повторното им използване се третират като основен елемент за развитие на изкуствения интелект. България инвестира в стратегическа изчислителна инфраструктура с високопроизводителен и надежден изчислителен капацитет и прилага принципа на иновации от изследвания до пазара. Изследванията и иновациите се подкрепят от цитираните институции като INSAIT и EPFL, както и от Института по информационни и комуникационни технологии (IICT-BAS). България дава приоритет на развитието на умения, свързани с изкуствения интелект в обществото чрез инициативи, включително насоки за ИИ за училищата,програма за професионално образование за специализирани програмисти на ИИ (580 ученици в 13 средни училища), програмата за стипендии INSAIT Explorer, съчетаваща университетско обучение с изследвания, магистърската програма GATE по технологии за големи данни и първата Международна олимпиада по изкуствен интелект, проведена през 2024 г. Преминаването от стратегия към оперативна инфраструктура поставя обаче проблеми. Ключовият въпрос е може ли България да превърне силните си инвестиции в изчисления, управление на данни и изследвания в областта на изкуствения интелект в зряла екосистема за оценка на съответствието, преди задълженията за високорискови услуги по Закона на ЕС за изкуствения интелект да влязат в пълна сила. С пълното прилагане на Закона на ЕС за изкуствения интелект трябва ли България да даде приоритет на определянето на ясен национален компетентен орган за изкуствен интелект или първо да се съсредоточи върху ускоряване на оперативния капацитет за оценка на съответствието чрез своята инфраструктура за високопроизводителни изчисления, изследвания и управление на данни? Данните и изчислителният ресурс са всъщност първата пътека  за готовност към прилагането на акта на Европейския съюз. Остават и ключови пропуски: националната стратегия за ИИ няма специален план за действие с конкретни срокове за изпълнение, протоколите за прилагане са в ранен етап, а по-широката екосистема за оценка на съответствието все още се развива. Сътрудници в написването на доклада са Sean Musch, AI & Partners, Michael Charles Borrelli, AI & Partners, Charles Kerrigan, CMS UK, Hristo Butchvarov, Toni Stoykova,Yanislava Hristova  и  Etien Yovchev. Източник 

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество България продължава да постига напредък в цифровото десетилетие, подкрепена от силна инфраструктура за свързаност и постепенни подобрения в цифровите обществени услуги. Въпреки това  остават значителни пропуски в цифровите умения, цифровизацията на малките и средни предприятия (МСП) и усвояването на съвременните технологии. Страната се възползва от широко покритие с оптични кабели, нарастващо  използване на мобилен широколентов интернет и продължаващ политически ангажимент в областта на цифровата трансформация. Тя  увеличи инвестициите в услугите за електронно управление и електронно здравеопазване, като същевременно засили участието си в европейските цифрови инициативи. В същото време цялостното цифрово представяне на България е възпрепятствано от постоянни структурни слабости, включително ниски нива на цифрови умения, цифров интензитет на МСП, който е сред най-ниските в ЕС, и ниско ниво на внедряване на облачни изчисления, изкуствен интелект и анализ на данни. Някои от установените структурни пропуски могат да повлияят на способността на България да превърне своите солидни инфраструктурни основи в по-широка цифрова трансформация на икономиката и обществото, да се възползва напълно от цифровата трансформация и да увеличи конкурентоспособността си в рамките на цифровата икономика на ЕС. Структурните ограничения, включително относително ниската интензивност на научноизследователската и развойна дейност, фрагментираното финансиране на научните изследвания, ограничен капацитет за надграждане и относително слабата връзка между научните изследвания и бизнеса, влияят върху иновационната екосистема на България. Ограниченото възприемане на напреднали цифрови технологии и ниската цифрова интензивност на МСП могат да ограничат растежа на производителността и интеграцията на българските фирми в сегментите с по-висока добавена стойност на европейските вериги за създаване на стойност. Постоянният недостиг на цифрови умения и неравномерната зрялост в киберсигурността също рискуват да забавят разпространението на цифровите технологии в различните сектори и региони. Без по-големи инвестиции в умения, иновационен капацитет и усвояване на технологиите ще е необходимо време за постигане на целите на цифровото десетилетие. Въпреки тези предизвикателства България допринася за цифровото лидерство на ЕС в няколко нововъзникващи области. Страната увеличава участието си в европейските инициативи, свързани с полупроводници и квантови технологии, и продължава да развива изследователски капацитет в тези области. ИКТ секторът в България е динамичен и осигурява солидна основа за цифрови иновации. Инициативите в подкрепа на стартиращи предприятия, трансфер на технологии и рисково финансиране целят постепенно да укрепят екосистемата на разрастващите се предприятия. Продължаващата интеграция в мрежите на ЕС за научни изследвания и иновации ще спомогне за по-нататъшното развитие на тези възможности и ще подкрепи приноса на България към технологичното лидерство на Европа. Препоръки Основни цифрови умения: Укрепване на базата от цифрови умения в България, особено сред групите, изправени пред постоянни бариери пред цифровото приобщаване, чрез образование, обучение и местни инициативи за приобщаване, като същевременно се подобри координацията и мониторингът по всички канали за предоставяне на услуги. ИКТ специалисти: Увеличаване на предлагането на ИКТ специалисти чрез укрепване на образователните и обучителни пътища, подобряване на връзките между образованието, научните изследвания и индустрията и справяне с постоянните предизвикателства в процеса на разработване на цифрови таланти. Цифровизация на МСП и внедряване на съвременни технологии: Укрепване на рамковите условия за цифровизация и иновации на МСП, включително чрез подобряване на връзките между научните изследвания и бизнеса, улесняване на инвестициите в цифрова трансформация и повишаване на ефективността на екосистемите за подкрепа на иновациите. Изкуствен интелект: Ускоряване на внедряването на изкуствен интелект, облачни изчисления и анализ на данни, особено сред МСП, чрез засилване на консултативната подкрепа, подкрепата за умения и иновации, улесняване на внедряването от бизнеса и подобряване на стратегическата координация. Киберсигурност: Укрепване на устойчивостта на киберсигурността сред МСП и критичните сектори, включително чрез подкрепа на готовността, подобряване на внедряването на мерки за киберсигурност.сред по-слабо развитите организации и засилване на устойчивостта срещу нововъзникващи рискове, като например заплахи, свързани с изкуствен интелект. Ключови обществени услуги: Подобряване на усвояването, качеството и оперативната съвместимост на цифровите обществени услуги за гражданите чрез ускоряване на цифровизацията и опростяването на приоритетните услуги, засилване на удобството за ползване и достъпността, разширяване на използването на цифрова идентичност и подобряване на цифровото правосъдие и трансграничните обществени услуги. Електронно здравеопазване: Разширяване на достъпа до и усвояването на цифрови здравни услуги чрез подобряване на уменията на личността, оперативната съвместимост и използваемостта на решенията за електронно здравеопазване, преодоляване на бариерите пред достъпа и използването и засилване на интеграцията на здравни данни в цялата система на здравеопазване. Фиксирана и мобилна свързаност: Насърчаване на търсенето на гигабитова свързаност и засилване на внедряването и устойчивостта на инфраструктурата за свързаност чрез преодоляване на бариерите пред достъпността и цифровата готовност, ускоряване на внедряването на оптични и 5G мрежи (включително 5G SA и честотната лента 3,4–3,8 GHz), подкрепа на благоприятни за инвестиции условия за бъдещо развитие на мрежата и засилване на устойчивостта и сигурността на подводната кабелна инфраструктура. Източници: BULGARIA. STATE OF THE DIGITAL DECADE. REPORT 2026

КОНКУРС ЗА ПЕСЕН НА ЕВРОВИЗИЯ 2026 Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) е основан след Втората световна война с цел да обедини обществените радио- и телевизионни оператори в цяла Европа, да укрепи връзките между народите и да насърчи обмена на знания и експертиза. В подкрепа на тази мисия EBU създава мрежите Еврорадио и Евровизия, като позволява споделянето на програми, новини и спортно съдържание между своите членове. Самият конкурс за песен на Евровизия се очертава в тази по-широка рамка като смел експеримент в телевизионното излъчване – спектакъл на живо, едновременно предаване, транснационален, който, макар и познат днес, е бил забележително технологично постижение по време на създаването си.  Евровизия е едно от събитията, което присъства в списъците на събития от голямо значение за обществото в отделните страни. Съгласно  чл. 14(1) от Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която повтаря формулировката на Конвенцията за трансгранична телевизия, държавите членки могат да предприемат мерки, за да гарантират, че радио- и телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не излъчват на ексклузивна основа събития, които се смятат, че са от голямо обществено значение, по начин, който лишава значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да следи такива събития чрез пряко или записано отразяване по безплатна телевизия. Евровизия е най-често посочваното неспортно събитие в европейските държави. Тя продължава да се развива и усъвършенства и до днес. Ново цифрово преживяване на Евровизия В основата на тържествата тази година е новият уебсайт и приложение на Евровизия (eurovision.com  ), предлагащи на феновете подобрено и по-интерактивно преживяване. Основна нова функция е Eurodex, изчерпателен архив, достъпен на eurovision.com и в официалното приложение, който включва резултати и информация от всеки конкурс за песен на Евровизия през 70-годишната му история. Феновете могат да разглеждат всяка година от конкурса и да изследват историята му в дълбочина, като съживяват седем десетилетия от най-голямото събитие за музика на живо в света на едно място. Феновете могат да се включват директно в конкурса чрез My Scoreboard, което позволява на потребителите да класират любимите си песни от тазгодишното състезание, както и от всяко издание от 1956 г. насам, и да споделят предпочитанията си с приятели в социалните медии. Еurofan: Сближаване на феновете повече от всякога Стартира нова инициатива, която признава жизненоважната роля на феновете в конкурса – Eurofan. Eurofan сближава феновете повече от всякога, предлагайки ексклузивно съдържание, възможности за билети, преживявания и колекционерски предмети.Важно е да се отбележи, че тя създава и нови начини за тях да изразят мнението си чрез Eurofan Voice, специална фенска инициатива, стартираща по време на конкурса, давайки на публиката възможност да помогне за формирането на бъдещето на преживяването на Евровизия. Присъединяването към Eurofan е безплатно на www.eurovision.com. Разширяване на вселената на конкурса за песен на Евровизия За да отбележи 70-годишнината, EBU стартира нов официален магазин на Евровизия, който предлага разнообразна гама от стоки, вдъхновени от емблематичното наследство на конкурса и новата брандова идентичност, лансирана за 70-годишнината. Освен това всички печеливши изпълнения на конкурса за песен на Евровизия  са достъпни в официалния канал в YouTube, което е възможно благодарение на подкрепата на членовете на EBU.  За първи път от близо десетилетие конкурсът за песен на Евровизия се излъчва на живо в YouTube в Съединените щати, както и във всяка друга страна по света, разширявайки достъпа до най-големия музикален пазар и нова публика по целия свят. Честване на 70 години музика, култура и технологии Домакин на 70-ия конкурс за песен на Евровизия беше австрийският член на EBU, ORF, и в него взеха участие 35 членове на EBU. Нова публикация, озаглавена „Конкурс за песен на Евровизия: Седем десетилетия блясък и незабравими изпълнения“, издадена от BBC Books, предлага задълбочен поглед върху историята на конкурса, най-запомнящите се моменти и културното му въздействие. Глобално разширяване С поглед към бъдещето EBU обяви и първото ново междуконтинентално издание на конкурса за песен на Евровизия от дебюта му през 1956 г. – Евровизия Азия ще стартира през ноември 2026 г. Проведено в Банкок, това събитие ще събере телевизионни оператори от целия регион, достигайки до потенциална аудитория от над 600 милиона души и разширявайки мотото на конкурса „Обединени от музиката“ на нов континент. От архивно потапяне и създаване на нови цифрови преживявания за феновете до разширяване на марката Евровизия в нови региони и представяне на грандиозно шоу във Виена тази годишнина отбелязва уникалната способност на конкурса да обединява хора отвъд граници и поколения. В основата на Евровизия е радостта – споделената радост от музиката, изпълнението и общуването – и в тази знакова година ние с гордост отбелязваме този дух. Празнични предавания от членове на EBU от цяла Европа Участващите обществени радио- и телевизионни оператори отбелязват 70-годишнината на конкурса за песен на Евровизия с разнообразна селекция от специални програми, които обхващат документални филми, предавания на живо, цифрови формати и специални радиопредавания. Не на последно място феновете и посетителите се срещнат из целия град и с Аури, официалния талисман на Евровизия 2026, който се появява в ключови моменти през седмицата на Евровизия, както и в по-широки промоционални дейности. Заедно тези елементи гарантират, че 70-ият конкурс за песен на Евровизия е не само телевизионно събитие от световна класа, но и многопластово културно честване на лозунга „Обединени от музиката“. Българката Дара спечели  70-ти конкурс за песен на Евровизия с „Bangaranga“   DARA спечели конкурса за песен на Евровизия 2026 за БНТ с песента „Bangaranga“. Така тя осигури първата победа на България на Евровизия. Bangaranga, написана от Ан Джудит Стоке Вик, Дарина Йотова, Димитрис Контопулос и Moноир, оглави комбинирания вот на журито и публиката. Гласове бяха получени от 148 държави от участващите страни и от останалия свят, а юбилейното издание 70 години Евровизия включваше и изпълнения на емблематични участници в миналото. БНТ участва за първи път през 2005 г. и се завърна в състезанието тази година след тригодишно отсъствие. Разликата от 173 точки между „Bangaranga“ и следващите изпълнители е най-голямата в историята на конкурса. Светът празнува музиката, общуването и приобщаването Мартин Грийн, кавалер на орден „Британска империя“, директор на конкурса за песен на EBU, каза: „Поздравленията ни са за страхотната DARA и за БНТ и

„Ето как трябва да работи демокрацията“: някои гледни точки на участници в първия по рода си граждански парламент в Чехия Клара Одстрчилова Демокрацията на практика означава различни неща за различните хора. Всъщност дори в академичната литература срещаме различни концепции за този термин в зависимост от позициите на отделните политически и социални участници. Именно така европейският изследователски проект MeDeMAP разглежда демокрацията. В неговите рамки академици – не само от Карловия университет – изследват начините, по които демокрацията всъщност се проявява в Европа. Един от инструментите, които използват за това, е експерименталният метод на гражданския парламент. Макар че подходът е сравнително често срещан формат на участие в много европейски страни, в Чехия това е първият граждански парламент от този тип. Според самите участници това е била много успешна първа стъпка; същевременно обаче те посочват, че бъдещите дебати трябва да включват и по-крайните слоеве на обществото. Първият граждански парламент в Чехия Двадесет участници от различни поколения и региони на Чехия взеха участие в експеримента. Заедно те обсъдиха мерки, които биха могли да допринесат за подобряване на функционирането на медиите в едно демократично общество. Дискусиите се проведоха по време на четири срещи между март и юни 2025 г. Срещите имаха предварително определена тематична рамка и експертен принос, но самите участници избраха формата на гласуването и конкретните теми за обсъждане. Процесът доведе до 31 конкретни предложения. Участниците изразиха силна подкрепа за независими, професионални и публично отговорни медии. Същевременно бяха изразени опасения относно политическото влияние, недостатъчната прозрачност и загубата на доверие, с което медиите се сблъскват в очите на обществеността. В отговор на тези въпроси участниците приеха няколко ключови препоръки, които включваха и укрепване на независимостта на обществените медии чрез промяна на метода за назначаване на техните съвети, въвеждане на механизми за надзор с участието на обществеността и поддържане на финансиране от различни източници извън правителството. Повече информация за приетите документи можете да намерите на уебсайта на проекта. https://www.medemap.eu/ Проверка на фактите: между ефективността и контрола Сузане Фенглер Може ли машина да провери истината? Тъй като генеративният изкуствен интелект (ИИ) става все по-мощен, проверяващите фактите са изправени пред фундаментален въпрос: колко отговорност може да бъде делегирана на алгоритмите – и къде трябва да се очертаят ясни граници? Именно напрежението, породено от това питане,  присъстваше по време на Панел 22 „Проверка на фактите, транснационални практики и нормативни ориентации“ на 71-вата годишна конференция на Германското дружество за журналистика и комуникационни изследвания (DGPuK) в Техническия университет в Дортмунд, проведена под мотото „#Наука #Комуникация #Демокрация“. По време на панела международни изследователи – Регина Казамата от университета LUT във Финландия, Аугусто Сантос от университета в Ерфурт и Катрин Валнер, Матиас Кармазин и Лариса Крайнер от университета в Клагенфурт – обсъдиха как проверката на фактите се променя в контекста на изкуствения интелект, глобалните мрежи и нормативните стандарти. Презентациите разгледаха проверката на фактите от различни гледни точки – от приложения на изкуствения интелект и транснационална динамика до нормативни и организационни структури. Фокусът беше върху текущите изследвания за това как проверяващите факти интегрират генеративния изкуствен интелект в работните си процеси  и къде умишлено избират да не го правят. Изкуствения интелект през целия процес на проверка Един от представените проекти анализира използването на ИИ в четири фази на проверката на фактите: мониторинг, проучване, производство и разпространение. Според резултатите ИИ вече се използва във всички фази за повишаване на ефективността. Той подпомага мониторинга чрез автоматизирано откриване на твърдения или транскрипцията на публични съобщения и преводи. В изследванията ИИ обобщава обширни документи и подпомага проверката, а в производството е полезен за създаване на резюмета и адаптиране на съдържание за различни платформи. ИИ е полезен и при разпространението, като осигурява целенасочени корекции на потребители, които вече са били обект на проверка. Особено за повтарящи се и интензивни по данни задачи ИИ се възприема като значително облекчение. Между очарованието и скептицизма Теоретично това развитие е описано в панела като напрежение между „омагьосване“ и „разочарование“. Докато ИИ първоначално изглежда като обещаваща иновация, практикуващите значително смекчават това впечатление във всекидневната си работа. В допълнение към повишаването на ефективността преди всичко се открояват следните проблеми: • Инструментите за откриване на генерирано от ИИ съдържание се смятат за ненадеждни • Твърденията за вероятност („60–70% генерирано от ИИ“) са трудни за комуникация • Техническите и финансовите изисквания усложняват внедряването Тази амбивалентност оформя практическото боравене с новите технологии. Ясна граница: Човешка отговорност Ключов извод: Проверяващите фактите отказват да гледат на изкуствения интелект като на участник, действащ независимо. Вместо това той последователно се класифицира като поддържащ инструмент. Интервютата подчертаха по-специално необходимостта от човешка отговорност за цялото съдържание. Набляга се и на голямото значение на прозрачността при работата с ИИ. Тя включва рефлективен подход към пристрастията и данните за обучение на програмата. По този начин проверяващите фактите защитават и професионалния си авторитет пред лицето на технологичното развитие. Институционните правила отразяват практиката Проучването също така сравнява индивидуалните перспективи с организационни насоки от 18 организации за проверка на фактите. Резултатът: Няма фундаментално несъответствие между практиката и институционните насоки. Насоките също така подчертават значението на човешкия надзор и отчетност, както и значението на прозрачното използване на ИИ. Те разглеждат етични въпроси и настояват за развитие и поддържане на осведоменост относно рисковете от използването на изкуствения интелект. Освен това те често включват забрани за автоматизирано производство на съдържание. Професионалните стандарти за работа с ИИ по този начин изглеждат стабилизиращи. Внимателна интеграция, а не технологични катаклизми Като цяло панелът представи нюансирана картина: ИИ не е нито отхвърлен, нито приет безкритично. Вместо това има селективна и контролирана интеграция. Могат да се отбележат три ключови констатации: 1. ИИ се използва за повишаване на ефективността, но не и за автоматизиране на журналистическите решения. 2. Човешкият контрол остава централен за професионалната идентичност. 3. Нормативните граници за използването на ИИ вече са ясно определени. На фона на темите на конференцията, които се занимаваха интензивно с предизвикателствата пред комуникацията и демокрацията в дигиталната трансформация, панелът ясно заяви: използването на изкуствен интелект за проверка на фактите не е радикален срив, а договорен, нормативно рамкиран процес. Унгария след Орбан: защо смяната на правителството не освобождава автоматично медиите( Сузане Фенглер Победата на изборите на партия „Тиса“ слага край на 16-годишното

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество На 17 март Европейската комисия организира годишния си стратегически семинар за цифровото десетилетие онлайн. Брюксел иска да свърже прегледа на европейските цифрови цели с два императива: конкурентоспособност и суверенитет и особено със следващата многогодишна финансова рамка. Заслужава внимание фактът, че Съюзът започва да третира цифровата политика не като изолиран сектор, а като компонент на своята икономическа, индустриална и геополитическа сигурност. Докладът за 2025 г. относно състоянието на цифровото десетилетие показа, че Съюзът постига напредък в определени области, като например основното 5G покритие и разполагането на периферни възли, но все още е далеч от целите си за изкуствен интелект, полупроводници, самостоятелни 5G и цифрови умения. Комисията също така припомни, че националните пътни карти вече представляват мерки на стойност 288,6 милиарда евро, като същевременно все още оценява това усилие като недостатъчно предвид мащаба на забавянето на Европа. Рамката на цифровото десетилетие се основава на четири стълба: свързаност, цифрови умения, цифровизация на бизнеса и цифровизация на обществените услуги. Тя предвижда годишен мониторинг от Комисията и координация между Съюза и държавите членки. Но този механизъм, в сегашния си вид, показва своите ограничения, доколкото не трансформира заявените цели достатъчно бързо в индустриални, технологични и човешки възможности. Европейската цифрова конкурентоспособност не се определя единствено от създаването на правила. Тя се определя от способността за финансиране на инфраструктура, подкрепа на индустриалното внедряване, разпространение на изкуствен интелект в производствената структура и обучение на работната сила. Именно затова Комисията свързва този семинар с бъдещия европейски бюджет. В предложението си за финансовата рамка за периода 2028-2034 г. тя представя бюджет от 2 трилиона евро за седем години, от които 409 милиарда евро са предназначени за конкурентоспособност в световната икономика.  Програмата на цифровия суверенитет поставя в центъра облачната инфраструктура, квантовите технологии, свързаните с отбраната цифрови технологии и космическите цифрови системи. Дълго време европейската цифрова политика беше доминирана от логиката на вътрешния пазар, от конкуренцията и от регулирането на платформите. Тези измерения остават решаващи, но те вече не са достатъчни. Геополитическият шок, зависимостта от неевропейски облачни технологии, конкуренцията за полупроводници, нахлуването на генеративния изкуствен интелект и възходът на гражданско-военните приложения налагат промяна на доктрината. Цифровото десетилетие вече не може да се оценява единствено чрез показатели за употреба. То трябва да се преценява и по контрола на веригите за създаване на стойност, технологичната устойчивост и европейската автономност на решенията.  В политически план събитието повдигна въпроса дали Съюзът иска да продължи да измерва изоставането си или в крайна сметка иска да идентифицира недопустимите си зависимости и да концентрира ресурсите си върху няколко решаващи възможности за действие. В европейския дневен ред има твърде много цели, твърде много инструменти и твърде много национални компромиси, които пречат на Европа да се движи напред с по-висока скорост. Семинарът обедини три дебата, които Брюксел твърде често досега е третирал поотделно: оценката на напредъка, технологичният суверенитет и дългосрочното финансиране. 2026 г. ще покаже дали преразглеждането на цифровото десетилетие ще позволи на Съюза да премине отвъд административния мониторинг и да влезе в истинска политика на сила. Източници: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/annual-digital-decade-strategic-workshop-2026

ЕЖО Нови центрове на власт в африканската журналистика Сузане Фенглер Нов изследователски проект в Института за международна журналистика „Ерих Брост“ изследва как участниците от БРИКС+ влияят върху професионалните стандарти и редакционните практики. Китай и Русия систематично разширяват медийното си присъствие в Африка, докато западните програми за финансиране намаляват. Как журналистите се ориентират между геополитическите интереси и професионалната автономия? Международният изследователски проект се фокусира върху един от централните въпроси в съвременните изследвания на журналистиката: Как геополитическите промени във властта променят журналистическата практика и професионалните стандарти в Субсахарска Африка? Тригодишният проект е финансиран от фондация „Даймлер-Бенц“ и е ръководен от проф. д-р Сузане Фенглер от Техническия университет в Дортмунд“. ​​На първия семинар по проекта в началото на февруари изследователи от седем африкански страни се събраха лично за първи път в университета „Макерере“ в Кампала, за да обсъдят резултатите от проучването, проведено в участващите страни. Централният въпрос е как редакциите и журналистите реагират на нарастващото влияние на участниците от БРИКС+ – особено Китай и Русия – и как това се отразява на обучението, рутината и професионалното самовъзприятие. Финансирането на западните медии намалява Контекстът е от решаващо значение. Рязкото спиране на финансирането на западните медии – особено фактическото прекратяване на почти всички медийни програми на USAID през 2025 г. – бележи повратна точка. Десетилетия инвестиции в обучение по журналистика и развитие на медиите са спрени. Европейските страни също сега харчат значително по-малко за сътрудничество за (медийно) развитие. В същото време страните от БРИКС+ засилиха дейността си в африканския медиен сектор. Сравнителното предварително проучване, проведено като част от новия проект, определя Китай като най-структурно вкоренения участник в областта на журналистиката. То цитира инфраструктурни проекти, партньорства за съдържание и обширни програми за обучение и обмен. Очаква се средно около 10 000 журналисти и обучители да участват годишно в програми за обучение или обмен в Китай. В няколко страни – включително Нигерия, Гана, Танзания и Кения – тези програми са особено видими. Китайските участници се опитват да установят рамки в репортажите, които наблягат на стабилността, модернизацията и сътрудничеството „печалба за всички“. Програмите за обучение също се брандират с етикета „конструктивна журналистика“ – макар и във форма, която се фокусира върху стабилността и развитието и изключва функциите на демократичен надзор. Ангажираността на Русия изглежда по-малко институционно закрепена, но все по-видима. Описани са дигитални предложения като RT и Sputnik, разпространение на съдържание чрез местни партньори и формати за обмен. През 2024 г. в Намибия е създаден и панафрикански център за обучение по журналистика. Бразилия и Индия – по-малко видими В сравнение със споменатите страни Бразилия и Индия играят значително по-малка роля. Тяхното присъствие е до голяма степен ограничено до програми за културен и академичен обмен. Осем държави бяха разгледани като част от проучването: Буркина Фасо, Етиопия, Гана, Кения, Малави, Нигерия, Танзания и Уганда. Този избор позволява систематично сравнение на различни политически системи, нива на медийна свобода и исторически контексти. Планирани са теренни проучвания, започващи през 2026 г., включително интервюта с медийни специалисти. Първоначалните открития показват, че националният контекст е решаващ. В по-рестриктивни медийни системи инициативите за сътрудничество, ориентирани към стабилност, могат по-лесно да се съгласуват със съществуващите структури на управление. В сравнително плуралистични системи външните ресурси могат да се използват прагматично. Проектът е ситуиран в рамките на дебатите за „девестернизацията“ на журналистическите изследвания. Той задава въпроса дали действително се осъществява плурализация на журналистическите норми – или просто промяна в геополитическите зависимости. Сравнителното изследване на тези трансформационни процеси започна с първата среща в Кампала. Следващите години ще покажат как африканските редакции се ориентират между новите центрове на власт и професионалната автономия.