Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество

България продължава да постига напредък в цифровото десетилетие, подкрепена от силна инфраструктура за свързаност и постепенни подобрения в цифровите обществени услуги. Въпреки това  остават значителни пропуски в цифровите умения, цифровизацията на малките и средни предприятия (МСП) и усвояването на съвременните технологии. Страната се възползва от широко покритие с оптични кабели, нарастващо  използване на мобилен широколентов интернет и продължаващ политически ангажимент в областта на цифровата трансформация. Тя  увеличи инвестициите в услугите за електронно управление и електронно здравеопазване, като същевременно засили участието си в европейските цифрови инициативи. В същото време цялостното цифрово представяне на България е възпрепятствано от постоянни структурни слабости, включително ниски нива на цифрови умения, цифров интензитет на МСП, който е сред най-ниските в ЕС, и ниско ниво на внедряване на облачни изчисления, изкуствен интелект и анализ на данни.

Някои от установените структурни пропуски могат да повлияят на способността на България да превърне своите солидни инфраструктурни основи в по-широка цифрова трансформация на икономиката и обществото, да се възползва напълно от цифровата трансформация и да увеличи конкурентоспособността си в рамките на цифровата икономика на ЕС. Структурните ограничения, включително относително ниската интензивност на научноизследователската и развойна дейност, фрагментираното финансиране на научните изследвания, ограничен капацитет за надграждане и относително слабата връзка между научните изследвания и бизнеса, влияят върху иновационната екосистема на България. Ограниченото възприемане на напреднали цифрови технологии и ниската цифрова интензивност на МСП могат да ограничат растежа на производителността и интеграцията на българските фирми в сегментите с по-висока добавена стойност на европейските вериги за създаване на стойност. Постоянният недостиг на цифрови умения и неравномерната зрялост в киберсигурността също рискуват да забавят разпространението на цифровите технологии в различните сектори и региони. Без по-големи инвестиции в умения, иновационен капацитет и усвояване на технологиите ще е необходимо време за постигане на целите на цифровото десетилетие.

Въпреки тези предизвикателства България допринася за цифровото лидерство на ЕС в няколко нововъзникващи области. Страната увеличава участието си в европейските инициативи, свързани с полупроводници и квантови технологии, и продължава да развива изследователски капацитет в тези области. ИКТ секторът в България е динамичен и осигурява солидна основа за цифрови иновации. Инициативите в подкрепа на стартиращи предприятия, трансфер на технологии и рисково финансиране целят постепенно да укрепят екосистемата на разрастващите се предприятия. Продължаващата интеграция в мрежите на ЕС за научни изследвания и иновации ще спомогне за по-нататъшното развитие на тези възможности и ще подкрепи приноса на България към технологичното лидерство на Европа.

Препоръки

Основни цифрови умения: Укрепване на базата от цифрови умения в България, особено сред групите, изправени пред постоянни бариери пред цифровото приобщаване, чрез образование, обучение и местни инициативи за приобщаване, като същевременно се подобри координацията и мониторингът по всички канали за предоставяне на услуги.

ИКТ специалисти: Увеличаване на предлагането на ИКТ специалисти чрез укрепване на образователните и обучителни пътища, подобряване на връзките между образованието, научните изследвания и индустрията и справяне с постоянните предизвикателства в процеса на разработване на цифрови таланти.

Цифровизация на МСП и внедряване на съвременни технологии: Укрепване на рамковите условия за цифровизация и иновации на МСП, включително чрез подобряване на връзките между научните изследвания и бизнеса, улесняване на инвестициите в цифрова трансформация и повишаване на ефективността на екосистемите за подкрепа на иновациите.

Изкуствен интелект: Ускоряване на внедряването на изкуствен интелект, облачни изчисления и анализ на данни, особено сред МСП, чрез засилване на консултативната подкрепа, подкрепата за умения и иновации, улесняване на внедряването от бизнеса и подобряване на стратегическата координация.

Киберсигурност: Укрепване на устойчивостта на киберсигурността сред МСП и критичните сектори, включително чрез подкрепа на готовността, подобряване на внедряването на мерки за киберсигурност.сред по-слабо развитите организации и засилване на устойчивостта срещу нововъзникващи рискове, като например заплахи, свързани с изкуствен интелект.

Ключови обществени услуги: Подобряване на усвояването, качеството и оперативната съвместимост на цифровите обществени услуги за гражданите чрез ускоряване на цифровизацията и опростяването на приоритетните услуги, засилване на удобството за ползване и достъпността, разширяване на използването на цифрова идентичност и подобряване на цифровото правосъдие и трансграничните обществени услуги.

Електронно здравеопазване: Разширяване на достъпа до и усвояването на цифрови здравни услуги чрез подобряване на уменията на личността, оперативната съвместимост и използваемостта на решенията за електронно здравеопазване, преодоляване на бариерите пред достъпа и използването и засилване на интеграцията на здравни данни в цялата система на здравеопазване.

Фиксирана и мобилна свързаност: Насърчаване на търсенето на гигабитова свързаност и засилване на внедряването и устойчивостта на инфраструктурата за свързаност чрез преодоляване на бариерите пред достъпността и цифровата готовност, ускоряване на внедряването на оптични и 5G мрежи (включително 5G SA и честотната лента 3,4–3,8 GHz), подкрепа на благоприятни за инвестиции условия за бъдещо развитие на мрежата и засилване на устойчивостта и сигурността на подводната кабелна инфраструктура.

Източници:

BULGARIA. STATE OF THE DIGITAL DECADE. REPORT 2026