Подбрали от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество и д-р Бисера Занкова, медиен експерт
Докладът е задълбочен преглед на процесите, свързани с изкуствения интелект (ИИ), и по-специално за това как България се подготвя за прилагането на Закона на Европейския съюз за изкуствения интелект, като комбинира стратегически инвестиции във високопроизводителни изчисления, национално управление на данните, високи постижения в изследванията в областта на изкуствения интелект и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). Координирана от Министерството на електронното управление (МЕУ), България изгражда своята екосистема от изкуствен интелект чрез институции, включително водещите центрове за изследвания и иновации в София : INSAIT, GATE, IICT-BAS, суперкомпютрите Discoverer и HEMUS, Националната здравно-информационна система и разширяващата се мрежа на Европейския център за цифрови иновации (EDIH). INSAIT, създаден съвместно с ETH Zurich и EPFL, развива изследвания в областта на ИИ чрез BgGPT – първият в страната модел на български език с отворен код/достъп, докато GATE разработва национални пространства от данни и експериментира с ИИ. Discoverer, HEMUS и суперкомпютърът Avitohol, заедно с участието на България в Euro HPC осигуряват изчислителния капацитет, необходим за разработване, тестване, валидиране и възпроизводимост на модели на ИИ.
Управлението на здравните данни напредва чрез Националната здравно-информационна система (НЗИС), Националната здравна стратегия 2030 и участието в центъра за върхови постижения VELES, като създава управлявани среди за валидиране на високорискови ИИ и трансгранично споделяне на здравни данни в Югоизточна Европа.
Четири европейски центъра за цифрови иновации (EDIH), Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията (200 милиона евро) и гаранционната програма Invest EU намаляват бариерите за съответствие за стартиращи предприятия и малки и средни предприятия, които се стремят да внедрят и разширят решения с ИИ.
Националният подход на България се гради върху отговорно, насочено към човека, разгръщане на Стратегията за ИИ и поставя в основата й етиката, поверителността, сигурността и човекоцентричността. Управлението на данните и повторното им използване се третират като основен елемент за развитие на изкуствения интелект. България инвестира в стратегическа изчислителна инфраструктура с високопроизводителен и надежден изчислителен капацитет и прилага принципа на иновации от изследвания до пазара. Изследванията и иновациите се подкрепят от цитираните институции като INSAIT и EPFL, както и от Института по информационни и комуникационни технологии (IICT-BAS). България дава приоритет на развитието на умения, свързани с изкуствения интелект в обществото чрез инициативи, включително насоки за ИИ за училищата,програма за професионално образование за специализирани програмисти на ИИ (580 ученици в 13 средни училища), програмата за стипендии INSAIT Explorer, съчетаваща университетско обучение с изследвания, магистърската програма GATE по технологии за големи данни и първата Международна олимпиада по изкуствен интелект, проведена през 2024 г.
Преминаването от стратегия към оперативна инфраструктура поставя обаче проблеми. Ключовият въпрос е може ли България да превърне силните си инвестиции в изчисления, управление на данни и изследвания в областта на изкуствения интелект в зряла екосистема за оценка на съответствието, преди задълженията за високорискови услуги по Закона на ЕС за изкуствения интелект да влязат в пълна сила. С пълното прилагане на Закона на ЕС за изкуствения интелект трябва ли България да даде приоритет на определянето на ясен национален компетентен орган за изкуствен интелект или първо да се съсредоточи върху ускоряване на оперативния капацитет за оценка на съответствието чрез своята инфраструктура за високопроизводителни изчисления, изследвания и управление на данни? Данните и изчислителният ресурс са всъщност първата пътека за готовност към прилагането на акта на Европейския съюз. Остават и ключови пропуски: националната стратегия за ИИ няма специален план за действие с конкретни срокове за изпълнение, протоколите за прилагане са в ранен етап, а по-широката екосистема за оценка на съответствието все още се развива.
Сътрудници в написването на доклада са Sean Musch, AI & Partners, Michael Charles Borrelli, AI & Partners, Charles Kerrigan, CMS UK, Hristo Butchvarov, Toni Stoykova,Yanislava Hristova и Etien Yovchev.
Източник