Европейски новини

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г

Медийната етика в Албания: етичен кодекс и криза Майлинда Шакири Макар че в Албания съществува журналистически етичен кодекс от десетилетия, значителна част от населението се съмнява, че медиите действително го спазват. Какво очакват албанските граждани от медиите и защо съществуващите механизми не успяват да гарантират това? 33% от албанците смятат, че общественият интерес е най-пренебрегваното задължение на журналистиката – дори в сравнение с други етични принципи като точност, независимост и отчетност. През 2023 г. в държавния регулативен орган за аудиовизуалните медии – Autoriteti i Mediave Audiovizive (AMA) – са подадени приблизително 390 жалби. Представителна извадка, направена от Албанския медиен съвет (Albanian Media Council – AMC), също показва, че само за един месец в десет медии са документирани над 70 нарушения на етичния кодекс.[1] Две неотдавнашни изследвания разглеждат този проблем: какво очаква албанската общественост от медиите и достатъчни ли са съществуващите механизми за надзор, за да отговорят на тези очаквания? И двете изследвания стигат до сходен извод: в Албания не липсват формални правила. Националният етичен кодекс за журналистите е в сила от 1996 г. През 2018 г. той е преразгледан с подкрепата на Европейския съюз и Съвета на Европа, а впоследствие обхватът му е разширен и към онлайн медиите. Въпреки това заложените в него стандарти – като задълбочено проучване, редакционна независимост и ясно ориентиране към обществения интерес – често се нарушават. Това поставя въпроса: защо кодексът остава неефективен? Обществени очаквания и възприятия Политолозите Пранвера Скана и Блерина Герази от Университета „Александър Мойсиу“ в Дуръс съчетават представително проучване на общественото мнение с качествени интервюта и фокус група в изследването си „Обществените възприятия за социалната отговорност на медиите в развиващите се страни: казусът Албания“, публикувано през 2024 г. в списание Frontiers in Communication. В периода от октомври 2022 г. до март 2023 г. са проведени 1321 анкетни интервюта лице в лице в пет албански града: Тирана, Дуръс, Елбасан, Шкодра и Вльора. Проучването е допълнено от 20 задълбочени качествени интервюта със заинтересовани страни, сред които преподаватели, анализатори и изследователи на медиите. През септември 2023 г. е проведена и фокус група с участието на 28 журналисти от различни медии.[2] Резултати от общественото проучване и фокус групата Изследването прави разграничение между очакванията на обществеността към медиите и оценката ѝ за тяхната действителна работа. По отношение на очакванията на първо място са точността и достоверността на информацията (27%), следвани от независимостта – тоест свободата от политическо и икономическо влияние (15%), чувствителния подход към трудни теми (14%) и ориентацията към обществения интерес, която е приоритет за 12% от анкетираните. Когато обаче оценяват реалното състояние на медиите, респондентите очертават почти обратна картина: 33% смятат, че общественият интерес е най-пренебрегваното задължение на журналистиката, изпреварвайки дори независимостта и многообразието. Очакванията на 44% от анкетираните съответстват на теорията за социалната отговорност на медиите. Според тази теория медиите трябва да служат на обществения интерес, да отразяват различни гледни точки и да изпълняват демократичните си отговорности. Затова много от респондентите свързват медиите с една от основните функции на демократичното общество. Това показва колко високи са очакванията на албанското население към медиите. 43% от анкетираните определят дезинформацията като най-голямото предизвикателство. Участниците във фокус групата – журналисти от различни медии – свързват недостатъците в социалната отговорност на медиите преди всичко с икономическия натиск, политическата обвързаност на медийната среда и произтичащата от това загуба на обществено доверие. Анализ на механизмите за надзор и медийната саморегулация Докато първото изследване показва как обществеността възприема медиите, второто разглежда причините, поради които съществуващите механизми за надзор до голяма степен не успяват да отстранят тези недостатъци. Белина Будини и Анжеза Джаферай от Европейския университет в Тирана анализират системата за медийна саморегулация в Албания и в изследване, публикувано през 2026 г. в Frontiers in Communication, озаглавено „Медийната саморегулация в Албания, 2018–2025 г.: институции, практики и механизми за разглеждане на жалби“.[3] Те използват метода на проследяване на причинно-следствени процеси за проверка на теории (Theory-Testing Process Tracing). В анализа на документалния корпус са приложени три класически качествени теста за доказателства: тестът „обръч“ (Hoop Test), тестът „димящо оръжие“ (Smoking Gun Test) и тестът „сламка на вятъра“ (Straw-in-the-Wind Test). Източниците включват етични кодекси, институционни правилници, решения по жалби, бюлетини на регулатора и доклади на ЕС, Съвета на Европа и ОССЕ. Казуси от практиката Изследвани са три случая. Първият обхваща поредица от решения на доброволните организации Албански медиен съвет (AMC) и Алианс за етични медии (Alliance for Ethical Media – AEM) от 2025 г., свързани с жалби относно редакционното отразяване в онлайн медиите и нарушения на личните права. Вторият включва поредица от жалби, подадени до държавния регулативен орган AMA в периода 2023–2024 г., които водят до предупреждения и глоби за популярни риалити и токшоу предавания с голяма аудитория. Третият разглежда политическия процес около така наречения „пакет срещу клеветата“ от 2019 до 2024 г. – законодателна инициатива, целяща да разшири държавния надзор върху широк кръг онлайн издания.[4] Констатации и ограничения на регулирането Резултатите очертават сложна картина. Доброволният Съвет по печата (AMC/AEM) публикува мотивирани решения, достъпни за обществеността. Липсва обаче механизъм, чрез който да се провери дали съответните медии ги изпълняват. Държавният регулативен орган AMA действа по-скоро реактивно, но и по-бързо. През 2023 г. той получава 390 жалби – най-големия годишен брой, регистриран до този момент, а през 2024 г. – още 349. И през двете години гражданите са най-голямата група податели на жалби. През 2024 г. AMA установява също 241 случая на съдържание, което потенциално не отговаря на изискванията, квалифицира 77 от тях като нарушения и издава 52 предупреждения и 15 глоби. Правомощията на AMA обаче се ограничават до аудиовизуалните медии. Онлайн медиите, в които етичните нарушения се срещат особено често, до голяма степен остават извън обхвата на регулиране. Пакетът срещу клеветата, който трябваше да запълни тази празнина, се провали. Президентът наложи вето върху него, а Венецианската комисия – консултативният правен орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси – разкритикува прекалено широкия му обхват, липсата на независимост на предвидения регулативен орган и непропорционално високите санкции. През 2022 г. законодателният пакет беше оттеглен. В класацията за свобода на печата на „Репортери без граници“ (RSF) за 2026 г. Албания заема 83-то място от общо 180 държави. Това е леко

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г

От доверие в медиите към доверие в личностите: журналистът 2.0 като инфлуенсър Барбора Щепанова Медийната среда претърпя съществена трансформация през последните няколко десетилетия. Независимо дали става дума за промяната на моделите на финансиране (реклама, абонаменти, преминаване към онлайн формати), за превръщането на потребителите в създатели на съдържание чрез социалните мрежи или за общото нарастване на несигурността и влошаването на условията на труд в журналистическата професия, тези промени не протичат изолирано. Те взаимно се усилват и създават среда, в която традиционната роля на журналиста се променя из основи. Днес журналистите все повече разчитат на самите себе си. Често работят като свободни професионалисти или като самостоятелно заети лица, получават заплащане за всяка отделна статия и нямат гарантирани доходи. Същевременно са подложени на все по-силен натиск да доказват собствената си значимост. Като потребители вече не следим преди всичко медийните издания, на които имаме доверие. Вместо това обръщаме внимание на конкретни лица от техните редакции и свързваме с тях успехите на разследващата им работа. Например името на Здислава Покорна се споменава в публикациите, които отразява, по-често от името на самото издание Deník N. А когато слушаме подкаст на дадена медия, често го правим заради неговия водещ. Информационно претоварване Наред с това традиционните медии вече се конкурират с нов тип участници в информационното пространство – инфлуенсърите. И нямам предвид модните блогъри (макар че и тук се наблюдава промяна: стилистите представят тенденциите чрез собствените си канали, а дизайнерите публикуват „прессъобщения“в личните си профили). Става дума за профили с конкретна тематична насоченост, които предоставят качествена информация. Такива са например @jsemvobraze, който се фокусира върху ежедневното отразяване на новините; @shlukbunek – образователна медия, посветена на екологичните теми; информационни канали с образователна насоченост като @kovy, посветен на актуалните събития; както и безброй подкасти, които канят гости и възпроизвеждат традиционния журналистически формат на интервюто. Още преди време Хенри Дженкинс точно описва тази промяна чрез понятието participatory culture („култура на участието“), което обозначава прехода от пасивна аудитория към активни създатели на съдържание (https://www.ebsco.com/research-starters/communication-and-mass-media/participatory-culture/). По сходен начин Аксел Брунс описва явлението produsage – сливането на потреблението и производството на съдържание, при което границата между потребител и създател се размива (https://produsage.org/files/Produsage%20(Creativity%20and%20Cognition%202007).pdf). Това, което наблюдаваме днес в чешката медийна среда, е практическото приложение на тези теоретични концепции. Редакторът се превръща в бранд Нови медийни издания като heyfomo.cz успяват по-добре да се адаптират към тези нови условия. Със своята естетика и подход сайтът черпи вдъхновение от инфлуенсърите, като същевременно изгражда разпознаваемост на собствените си редактори: отбелязва ги в публикациите, поставя линкове към профилите им в социалните мрежи под статиите вместо имената им и ги превръща в разпознаваеми лица на медията. На сайта има специална секция, посветена на тях – „Fomo creators“. Това показва, че и самите те осъзнават, че понятията „редактор“ или „журналист“ вече не обхващат всички дейности на сътрудниците им, които все повече възприемат като създатели на съдържание и автори. Подобни усилия се наблюдават и в по-традиционните медии, макар и в по-ограничена степен. Най-често на преден план излизат редактори, специализирани в интервюта, подкасти или коментари. Разследващите журналисти се превръщат в публични лица значително по-рядко, тъй като работата им обикновено не е толкова тясно обвързана с личността на автора. За медиите е изгодно журналистите им да изграждат публично присъствие: това увеличава обхвата, значимостта, разпознаваемостта и доверието към изданието. За самите журналисти обаче мотивацията е още по-лична. Поради условията на труд – работа на свободна практика, регистрация като самостоятелно заети лица, заплащане за отделни публикации и липса на трудовоправни гаранции – много от тях живеят в условия на несигурност. Анонимният журналист има ограничени възможности да отстоява интересите си в преговорите с работодателя. Ако обаче успее да изгради собствена аудитория, той се превръща в „инфлуенсър“– човек, чиято позиция в редакционния екип е значително по-трудно заменима. Журналистиката на инфлуенсърите – нова стратегия за оцеляване Журналистът инфлуенсър привлича аудитория, по-лесно може да бъде популяризиран и често е в състояние да създава собствени формати – интервюта, коментари или подкасти. Подобно съдържание може и по-лесно да бъде монетизирано, например чрез платформи като Herohero или Patreon. За редакцията този тип журналист е ценен актив, а за самия него – начин да повиши собствената си сигурност и автономия. Това е професионален журналист, който наред с работата си за дадена редакция изгражда собствени канали за разпространение в социалните мрежи и предлага съдържание, основано на експертни познания, личен бранд и пряка връзка с аудиторията. Но има и уловка. Не всеки журналист е готов да навлезе в тази сфера по лични, професионални или етични причини. Наред с предимствата „инфлуенсъризацията“ на журналистиката носи и съществени недостатъци: загуба на професионалната анонимност, излагане на личния живот на публичност, повишен риск от лични нападки и бърза поляризация на аудиторията. И най-важното – изграждането на собствен канал отнема изключително много време. Само с писането на качествени статии няма да спечелите последователи. Трябва да създадете среда, в която тези статии да достигат до хората, а това изисква редакционна работа по съдържанието, визуален стил, монтаж, кратки видеоклипове, взаимодействие с аудиторията и коментиране на публикациите на други създатели на съдържание и политици. С други думи, за да бъде забелязана журналистиката ви, първо трябва да превърнете самите себе си в инфлуенсър. Честмир Стракати като пример Един от най-често посочваните примери е Честмир Стракати. Той започва кариерата си в традиционните медии – първо в ČT24, а по-късно в DVTV, където работи предимно зад кулисите. Превръща се в публично разпознаваемо лице едва след като се присъединява към Prostor X, където му е поверено воденето на предаване и той за първи път привлича значително обществено внимание. Стракати печели вниманието на публиката както със съдържанието, така и със стила си на водене на интервюта, но успява допълнително да разшири тази популярност чрез социалните мрежи, където публикува откъси и акценти от разговорите си. След около три години той преминава към работа на свободна практика и започва да води собствен подкаст – Čestmír (https://www.stream.cz/cestmir-strakaty-podcast). В него разполага с пълен контрол върху съдържанието, гостите и темите. Така предлага собствен подбор и интерпретация на актуалните събития и медийните теми. Подкастът става източник на приходи чрез платформата Herohero и затова е самостоятелен авторски проект, независим от традиционните медии, а не редакционен продукт на

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г

Как журналистите се превърнаха в разследващи военни престъпления Олександра Ярошенко Само допреди няколко години украинските разследващи журналисти разобличаваха корупционни схеми, следяха имуществените декларации на държавни служители и разкриваха злоупотреби с власт. Днес много от тях се занимават с нещо съвсем различно: идентифицират руски военнослужещи, анализират сателитни изображения, проследяват депортирането на украински деца и документират свидетелствата на хора, преживели изтезания, окупация или загуба на близки. Пълномащабната война преобрази самата професия на разследващия журналист. Тази трансформация е предмет на нова научна статия на Йохана Котишова (Университетът в Амстердам, Нидерландия) и Дария Орлова (Факултетът по журналистика „Могилянска школа по журналистика“ към Националния университет „Киево-Могилянска академия“, Украйна), озаглавена OSINV vs. Core International Crimes: Practices and Professional Identities of Ukrainian Journalists, Investigators, and Researchers Investigating Atrocities („OSINV срещу основните международни престъпления: практики и професионални идентичности на украинските журналисти, разследващи и изследователи, които документират жестокости“). Авторките насочват вниманието към явление, което само преди десет години е било нишов инструмент, използван предимно от ентусиасти, а днес се е превърнало в един от основните методи за документиране на войната. Става дума за OSINV (Open Source Investigations) – разследвания, основани на открити източници. Социалните мрежи, каналите в Telegram, сателитните данни, геолокацията на снимки и видеозаписи и публично достъпните бази данни все по-често се използват като инструменти за установяване на факти, които потенциално могат да послужат в съдебни процеси за военни престъпления. Изследването се основава на интервюта с украински журналисти, изследователи и представители на правозащитни организации, които документират международни престъпления по време на руско-украинската война. Анализирайки техния опит, авторките показват как се променя професионалната самоидентификация на хората, които използват тези инструменти. Днес разследванията на военни престъпления често не започват на мястото на инцидента, а пред компютъра. Журналистите анализират руските социални мрежи, търсят следи от военни подразделения, проверяват маршрутите на военната техника и сглобяват десетки отделни фрагменти от дигитална информация. Откритите източници осигуряват достъп до данни от територии, до които независимите журналисти не могат да достигнат физически. Докато окупираните земи остават затворени за медиите, дигиталните следи продължават да бъдат достъпни за анализ. Ето защо OSINV все по-често се посочва като средство за преодоляване на „мъглата на войната“. Статията обаче убедително показва, че технологиите не са заменили традиционната журналистика. Интервютата със свидетели, посещенията на място и разговорите с пострадали, военнослужещи и експерти остават ключови елементи от работата. Нито едно сателитно изображение не може да предаде преживяното от даден човек така, както самият той може да го разкаже. Дори най-точните дигитални данни се нуждаят от човешки контекст. Участниците в изследването подчертават, че откритите източници помагат за разкриването на фактите, но само свидетелствата позволяват да разберем тяхното значение. Журналистите все по-често си сътрудничат с прокурори, правозащитници и международни организации, обменят информация и усвояват подходите и принципите на международното хуманитарно право. Те обаче не са готови да се превърнат в разследващи или прокурори. Въпреки общата цел – установяването на истината, журналистите настояват да запазят професионалната си автономия и правото да работят съобразно собствените си професионални стандарти. Най-дълбоките промени обаче настъпват не на технологично, а на професионално равнище – в самата идентичност на журналиста. Журналистът, който разследва военни престъпления, вече не е просто наблюдател. Той или тя едновременно изпълнява ролята на изследовател, детектив, архивист, защитник на обществения интерес и посредник между пострадалите и аудиторията. Работата му се превръща в част от борбата за справедливост и съхраняването на паметта. В този смисъл журналистиката все по-тясно се преплита с правозащитната дейност. Участниците в изследването говорят и за мотивите, които ги движат. За много от тях документирането на военните престъпления се е превърнало в личен отговор на войната. Докато войниците защитават страната с оръжие, журналистите се стремят да я защитят чрез установяване на фактите и съхраняване на доказателствата. В техните разкази професионалният дълг често се слива с гражданската отговорност, а желанието да информират обществото – със стремежа да допринесат за постигането на справедливост. Участниците в изследването описват работата с открити източници като процес на сглобяване на пъзел, търсене на скрити връзки и решаване на сложни интелектуални задачи. Един от анкетираните дори отбелязва, че много от разследващите „обичат игрите“. Именно тук обаче възниква сериозно етично напрежение: самият процес наподобява приключение или детективска игра, докато предметът на разследването са убийства, изтезания, депортации и други военни престъпления. Журналистът или изследователят, работещ с OSINV, изпитва професионално удовлетворение, когато успее да идентифицира дадено лице, да установи местоположението на обект или да възстанови последователността на събитията. Но зад всяко открито „парче от пъзела“стои човешка трагедия. Дигиталните разследвания съчетават две логики, които на пръв поглед изглеждат несъвместими: вълнението от интелектуалното търсене и моралната отговорност за документирането на страданието. OSINV превръща търсенето на истината в своеобразен процес на подреждане на мозайка, чийто резултат може да се превърне  в доказателство за бъдещо правосъдие и в средство за съхраняване на паметта за жертвите на войната. Същевременно нараства значението на международната солидарност. Журналистите активно си сътрудничат с колеги от други държави, обменят методологии, създават съвместни архиви и усъвършенстват дигиталните инструменти за разследване. Украйна постепенно се превръща в един от световните центрове за развитие на практики за документиране на военни престъпления. Опитът, който се натрупва днес в условията на война, вече се използва и може да бъде прилаган в бъдеще при разследването на престъпления в други конфликти по света. Докато обществото е свикнало да обсъжда промените във военната сфера, политиката или икономиката, авторките насочват вниманието към трансформациите в една друга област – журналистиката. Историята на OSINV в Украйна е история за това как една професия, традиционно призвана да отразява събитията, постепенно започва да играе роля и в установяването на историческата истина за тях.

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври 2026 г Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации септември 2026 г.

Китай и Русия: Пропаганден или стратегически съюз? Сузане Фенглер Русия и Китай обичат да се представят като партньори в съпротивата срещу световния ред, доминиран от Запада. Но дали техните международни държавни медии действително разказват една и съща история за войната в Украйна? Мащабен анализ на близо 100 000 видеоклипа, представен в началото на септември на конференцията на Европейската асоциация за изследвания и образование в областта на комуникациите (ECREA) в Бърно, показва, че руската медия RT и китайската CGTN не разпространяват единна пропаганда. Вместо това китайската медия избирателно възприема определени руски позиции, променя тона им и ги адаптира към собствените си външнополитически интереси. Проучването, озаглавено „Съгласуване на руските и китайските наративи в международното излъчване: случаят с руската инвазия в Украйна“, проведено от Дани Мадрид-Моралес и Иля Яблоков от Университета в Шефилд и Айбюке Аталай от Университета в Глазгоу, твърди, че не става въпрос за пропаганден съюз, а за стратегическо укрепване. Изследването опровергава схващането, че Русия и Китай образуват единен медиен пропаганден фронт. Техните международни медии следват различни приоритети, комуникационни стилове и национални интереси. Въпреки това наративите им не са напълно отделни. CGTN подсилва избрани руски интерпретации – по-специално критиката към западните двойни стандарти, санкциите и хегемонията на САЩ. При това изявленията се смекчават и вграждат в китайския наратив за стабилност, миролюбие и отговорна глобална политика. RT от друга страна почти не възприема китайския начин на самопредставяне. Тук „стратегическото подсилване“ описва нова форма на сътрудничество между авторитарни медии: нито равноправно партньорство, нито напълно координирана пропаганда, а по-скоро селективно и асиметрично разпространение на наративи. Това разграничение е важно за анализа на дезинформацията на международното поле: проблематичните обяснения невинаги се разпространяват като дословно предавани послания или видимо координирани кампании. Те могат да променят тона, аргументацията и журналистическото си представяне, докато политическото им ядро ​​остава непроменено. В този случай по-слабата сила създава по-агресивните интерпретации. По-силната сила от своя страна решава кои от тях да бъдат направени така, че да бъдат приемливи.

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации септември 2026 г. Read More »

СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА В БЪЛГАРИЯ ОСТАВАТ ЕДИН ОТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ 2026 Г.

Подбрала от мрежата и превела инж.Анелия Димова,експерт по  политика в информационното общество България е сред страните от ЕС, където социалните неравенства представляват едно от най-големите предизвикателства. Те са резултат от комбинация от икономически, социални и институционални фактори. Сред тях са: • Ниски образователни резултати и свиваща се работна сила, които водят до недостиг на квалифициран персонал, като по този начин ограничават възможностите за заетост и развитието на човешкия капитал. • Затягане на пазара на труда и недостиг на работници в ключови сектори, което оказва натиск върху заплатите и производителността. • Силно централизирана фискална система, която ограничава автономността и собствените приходи на общините, като по този начин възпрепятства регионалното развитие. пенсионната система работи с дефицит, финансиран от държавния бюджет. • Високата енергийна зависимост и инфлацията правят икономиката уязвима, тъй като цените на енергията и основните стоки оказват непропорционален натиск върху домакинствата с ниски доходи. • Корупцията и неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции и ефективното използване на публичните средства. • Регионалното разслояване рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция. За да се преодолеят социалните неравенства, са необходими структурни реформи за справяне с неравенствата в доходите, установяване на справедлива данъчна и социалноосигурителна система, борба с бедността и социалното изключване, осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване и образование, защита на правата на работниците и разширяване на обхвата на колективното договаряне. През 2026 г. социалните неравенства в България продължават да бъдат сред най-високите в Европейския съюз. Над 21% от населението живее под прага на бедността, а коефициентът на Джини надвишава 39%, което ясно показва значителна поляризация на доходите. Въпреки увеличението на минималната работна заплата, инфлацията и високите цени на храните имат непропорционално тежко въздействие върху най-уязвимите групи от населението. Териториалните дисбаланси остават критичен проблем. Инвестициите, инфраструктурата и високите доходи са концентрирани главно в София и няколко големи икономически центъра, докато в Северозападната част и други периферни региони на страната нивата на бедност и безработица са критични. Дефицитите в обществените услуги, особено в здравеопазването и образованието, са неравномерни и създават допълнителни бариери пред социалната мобилност. Липсата на необлагаем минимум и плоската данъчна тежест изострят положението на домакинствата с ниски доходи, които плащат значително по-голям дял от доходите си под формата на данъци и осигурителни вноски. Пенсионерите, семействата с ниски доходи и хората с увреждания остават най-уязвими от социално изключване. Дебатите около държавния бюджет за 2026 г. накараха работодателските организации да повдигнат въпроси относно адекватността на социалните плащания и мерките срещу демографската криза. Анализът на Европейската комисия за 2026 г. подчертава необходимостта от спешни реформи, като посочва критичните нива на бедност и социално изключване, структурните проблеми в здравеопазването, включително недостига на специалисти и високите разходи за пациентите, както и необходимостта от по-справедлива данъчна система и ограничаване на сивата икономика. Комисията също така подчертава необходимостта от по-добре интегрирани социални и трудови услуги и справяне с разходите за живот. Прогнози и тенденци За периода 2026–2027 г. се очаква продължаване на съществуващите предизвикателства и нови рискове. Демографският натиск ще увеличи разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи. Държавният фискален дефицит ще ограничи възможностите за социални инвестиции. Регионалната стратификация рискува да се задълбочи без целенасочени мерки и България ще остане под средното за ЕС ниво по ключови показатели за устойчиво развитие, което възпрепятства социалната конвергенция. Заключение На 22 юли 2026 г. Европейската комисия прие съобщение относно Европейския стълб на социалните права. В него се оценява постигнатият напредък в укрепването на социалните права в ЕС и се определят приоритети за по-нататъшни действия, като се очертават начини за гарантиране, че европейският социален модел продължава да осигурява справедливост и просперитет. Приет през 2017 г., Европейският стълб на социалните права определя 20 принципа за осигуряване на справедливи условия на труд, социална закрила и равни възможности. Новото съобщение подчертава три области, изискващи спешно внимание: справяне с финансовата достъпност и разходите за живот, използване на изкуствен интелект (ИИ) за бъдещето на труда и споделения просперитет и намаляване на неравенствата и разширяване на равните възможности. Комисията ще започне консултации със социалните партньори относно хората, които са изправени пред значителни пречки пред заетостта. Тези консултации ще допринесат за действията на Комисията за справяне с бедността, изключването, включването на пазара на труда и конкурентоспособността. Комисията ще създаде нова група на високо ниво относно въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда. В съобщението се акцентира върху действията за подобряване на равните възможности, включително подкрепата за малките и средните предприятия (МСП) за прилагане на Директивата за прозрачност на заплащането, и се представя предстоящата инициатива „Право на престой“ и Стратегията на ЕС за младежта за периода след 2027 г. По-късно тази година Комисията ще представи Закона за качествени работни места. Той ще разгледа и въведе нови показатели за измерване на качеството на работните места в ЕС, допълващи европейските цели за заетост, умения и намаляване на бедността за 2030 г. Препоръки за справяне с проблема Според доклада на ЕК, структурните реформи са необходими за преодоляване на социалните неравенства. В образованието качеството трябва да се подобри, преждевременното напускане на училище трябва да се намали, а уменията трябва да се съобразят с нуждите на пазара на труда. Местните власти трябва да бъдат укрепени чрез увеличаване на фискалната автономност на общините, за да се подобри капацитетът за регионално развитие и инвестиции. Социалната закрила трябва да бъде реформирана, за да се осигурят адекватни пенсии и обезщетения, като същевременно се запази устойчивостта на пенсионната система. Инвестициите в инфраструктура – транспорт, цифрова свързаност и енергийна ефективност – са ключови за подобряване на достъпа до услуги в периферните и селските райони. Борбата с корупцията и подобряването на обществените поръчки ще гарантират ефективното използване на публичните средства. Подобряването на енергийната ефективност в жилищния фонд и промишлеността ще намали зависимостта от внос и ще облекчи енергийната бедност. Дали новото българско правителство ще може да се справи с тези предизвикателства, предстои да видим. Източник:

СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА В БЪЛГАРИЯ ОСТАВАТ ЕДИН ОТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ 2026 Г. Read More »

ТАЗИ БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ТЕХНОЛОГИЯ ИЗИСКВА БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН ОТГОВОР

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Епохална промяна. Бурната ера на изкуствения интелект е тук. Изборите, които правим сега, са от решаващо значение. Нуждаем се от план, който да гарантира, че доброто надделява над лошото. Преходът към изкуствен интелект е свързан с три големи риска. Много работни места ще изчезнат завинаги. Изкуственият интелект ще даде възможност на хората (и може би на самите изкуствени интелекти) да причиняват повече вреда. Изкуственият интелект може да забави развитието на децата ни и да замени човешките взаимоотношения. След папа Лъв XIV Бил Гейтс написа негова собствена енциклика за изкуствения интелект. Той задава фундаментален въпрос за изкуствения интелект: Как да гарантираме, че изкуственият интелект прави човечеството по-добро – вместо просто да прави технологиите по-мощни? Този въпрос вече не може да бъде оставен на технолози, големи технологични компании или правителства, действащи изолирано. Изкуственият интелект може да се превърне в изключителна сила за прогрес: по-добро здравеопазване, по-добро образование, по-продуктивни компании, по-ефективни обществени услуги и изцяло нови форми на иновации. Но той може също така да ускори неравенството, да унищожи работни места по-бързо, отколкото можем да ги заменим, да концентрира икономическа мощ и да подкопае някои от човешките взаимоотношения и институции, от които зависят нашите общества. Така че времето за наблюдение свърши. Нуждаем се от действия. Европа има уникална роля. Европа с право пое водеща роля в регулирането на технологиите. Но регулирането без иновации просто ще ни направи съдия в игра, играна от други. Следователно следващата ни амбиция трябва да бъде по-голяма: Европа трябва да комбинира регулирането с иновациите и да изгради икономика, основана на ИИ, основана на европейски ценности, европейско предприемачество и европейски технологични възможности. Не ИИ срещу човечеството.Не регулиране срещу иновации. А технологии, предприемачество и управление, работещи заедно, за да създадат икономическа и обществена стойност. Изборите, които правим сега, ще определят дали ИИ ще се превърне предимно в двигател на концентрацията или в двигател на споделен просперитет. Европа не трябва да гледа как това бъдеще се гради другаде. Трябва да помогнем за изграждането му. Послание на Бил Гейтс към лидерите: „Имате шанс да действате сега, преди безработицата да се повиши рязко, общностите да страдат и общественото доверие да е ерозирало. Можете да се уверите, че вашето правителство ще се справи с проблема цялостно, вместо да го разделя на множество бюрократични владения. Можете да се уверите, че изкуственият интелект е от полза за всички. И можете да работите с други правителства, за да се справите с това национално и глобално предизвикателство. Накрая ще се опитам да разширя кръга от хора, които оформят този дебат. Той трябва да включва работници, студенти, които са на път да влязат в работната сила, лидери на общности, религиозни лидери и организации, основани на вяра, родители, преподаватели и други, чиито гласове често не се чуват, но които имат представа как преходът ще се отрази на живота на хората.“ Как да гарантираме, че ползите от изкуствения интелект ще достигнат до хора, които все още нямат богатство, влияние и достъп? Как да укрепим мрежата за социална сигурност и да помогнем на работниците и общностите да процъфтяват, дори когато са изместени? Как трябва да се адаптират публичните институции? И как да запазим човечността си през всичко това? „Тази безпрецедентна технология изисква безпрецедентен глобален отговор. Ако я осъществим правилно, ползата за човечеството ще бъде феноменална и светът ще бъде по-справедливо място. Въпросите, които ИИ повдига, са твърде важни, за да бъдат оставени на малка група технолози. Лидери в академичните среди, бизнеса, правителството и гражданското общество имат роля във формиране на бъдещето.“ Източник

ТАЗИ БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ТЕХНОЛОГИЯ ИЗИСКВА БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН ОТГОВОР Read More »

МЕДИЙНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ. КЛЮЧОВИ ТЕНДЕНЦИИ И ОЧАКВАНИ ПРОМЕНИ В ДЕЙНОСТТА НА АУДИОВИЗУАЛНИЯ МЕДИЕН РЕГУЛАТОР (CEM)

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Според Годишния доклад на Cъвета за електронни медии за 2025 г. през същата година дневният ред на регулатора е отразявал приоритетите на ниво Европейски съюз, като същевременно е отговарял и на специфични национални развития, като например е наблюдавал процеса на приемане на еврото в България. CEM също така е провел изричен целенасочен преглед на отразяването на публичните протести в края на 2025 г., при който операторите са коригирали графиците и са разширили актуализациите на живо, за да информират аудиторията в реално време. Защитата на детето остава ключов фокус за регулатора: CEM е прегледал наред с други неща отразяването на нашумял случай, проследявайки разпространението му от цифрови платформи към масови програми и оценявайки обхвата и контекста в линейните и онлайн услугите. CEM също така е организирал дискусия на журналисти и експерти, за да обсъдят как EMFA трябва да се приложи на практика в България, като се обърне внимание на независимостта на редакциите, обществените медии, прозрачността на собствеността, държавната реклама и правата на аудиторията. През 2024 г. CEM отказа да поднови лицензиите на радиодоставчици, които реално не са излъчвали или създавали програми, като се аргументира, че радиочестотите са ограничен обществен ресурс, който трябва да се използва ефективно. През 2025 г. Върховният административен съд отмени тези решения, постановявайки, че единственото законово изискване за подновяване на лиценз е подаването на заявлението навреме, независимо дали доставчикът е активен. В годишния си доклад за 2025 г. CEM категорично се противопоставя на това тълкуване и го разглежда като опасен прецедент, който свежда регулатора до „регистратор“ и игнорира конституционния принцип, че държавата трябва да управлява радиочестотния спектър в обществен интерес. Тези решения  се оспорват в съда, тъй като регулаторът заяви решимостта си да продължи да се бори за правото си да гарантира медиен плурализъм и лоялна конкуренция. През 2023 г. България транспонира двете директиви, които са в основата на реформата на авторското право на Европейския съюз: Директива (ЕС) 2019/789 за определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващи организации и препредаване на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и Директива (ЕС) 2019/790 за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО. На 11 април 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги, който се прилага, наред с другото, за услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. Новият закон урежда: • изискванията за достъпност на продукти и услуги; • процедурата за оценка на съответствието на продуктите с тези изисквания; •задълженията на икономическите оператори, които пускат продукти на пазара или предоставят услуги; • надзорът на продукти, предоставени на пазара или пуснати в експлоатация, или и двете; и • контролът на съответствието на услугите с изискванията за достъпност. CEM е определен за надзорен орган за услугите, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. От юли 2025 г. CEM започна да си сътрудничи с големи телекомуникационни и медийни асоциации за прилагането на нови стандарти за достъпност, като се фокусира върху технически решения като препоръката R110 на Европейския съюз за цифрово субтитриране. Тези текущи усилия, които продължават и през 2026 г., целят изпълнение на правните задължения и проактивно подобряване на достъпността на медийните услуги за хора с увреждания чрез продължаващо сътрудничество в индустрията. Съгласно измененията в Закона за електронните съобщения, обнародвани на 21 ноември 2025 г., България определи съответните органи за прилагане на Закона за цифровите услуги. Така CEM е оправомощен да действа като компетентен орган по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които се квалифицират като услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, регистрирани в България, като контролира тяхното спазване на приложимите задължения по Закона за цифровите услуги (включително, когато е уместно, задължения относно процесите за незаконно съдържание, прозрачността на рекламата и защитата на непълнолетните). В тази рамка КРС е определеният координатор на цифровите услуги за България, а надзорът на CEM върху платформите за споделяне на видеоклипове работи в координация с КРС. Съгласно публично достъпния си план за 2026 г. CEM е откроил няколко ключови приоритета: • децата в онлайн среда и използването от тяхна страна на социални медии, онлайн образование и защита от вредно съдържание; • изкуствен интелект в медиите, фокусирайки се върху неговата полза; • предизвикателствата пред регионалната журналистика. Източник https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=c7e88bf4-cf65-4c3c-9583-949592226885&utm_source=Lexology+Daily+Newsfeed&utm_medium=HTML+email+-+Body++General+section&utm_campaign=Lexology+subscriber+daily+feed&utm_content=Lexology+Daily+Newsfeed+2026-07-28&utm_term   

МЕДИЙНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ. КЛЮЧОВИ ТЕНДЕНЦИИ И ОЧАКВАНИ ПРОМЕНИ В ДЕЙНОСТТА НА АУДИОВИЗУАЛНИЯ МЕДИЕН РЕГУЛАТОР (CEM) Read More »

България. Първа готовност за управление на изкуствения интелект (ИИ). Август 2026

Подбрали от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество и д-р Бисера Занкова, медиен експерт Докладът е  задълбочен преглед  на процесите, свързани с изкуствения интелект (ИИ), и по-специално за това как България се подготвя за прилагането на Закона на Европейския съюз за изкуствения интелект, като комбинира стратегически инвестиции във високопроизводителни изчисления, национално управление на данните, високи постижения в изследванията в областта на изкуствения интелект и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). Координирана от Министерството на електронното управление (МЕУ), България изгражда своята екосистема от изкуствен интелект чрез институции, включително водещите центрове за изследвания и иновации в София : INSAIT, GATE, IICT-BAS, суперкомпютрите Discoverer и HEMUS, Националната здравно-информационна система и разширяващата се мрежа на Европейския център за цифрови иновации (EDIH). INSAIT, създаден съвместно с ETH Zurich и EPFL, развива  изследвания в областта на ИИ чрез BgGPT – първият в страната модел на български език с отворен код/достъп, докато GATE разработва национални пространства от данни и  експериментира с ИИ. Discoverer, HEMUS и  суперкомпютърът Avitohol, заедно с участието на България в Euro HPC осигуряват изчислителния капацитет, необходим за разработване, тестване, валидиране и възпроизводимост на модели на ИИ. Управлението на здравните данни напредва чрез Националната здравно-информационна система (НЗИС), Националната здравна стратегия 2030 и участието в центъра за върхови постижения VELES, като създава управлявани среди за валидиране на високорискови ИИ и трансгранично споделяне на здравни данни в Югоизточна Европа. Четири европейски центъра за цифрови иновации (EDIH), Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията (200 милиона евро) и гаранционната програма Invest EU намаляват бариерите за съответствие за стартиращи предприятия и малки и средни предприятия, които се стремят да внедрят и разширят решения с ИИ. Националният подход на България се гради върху отговорно, насочено към човека, разгръщане на Стратегията  за ИИ и поставя в основата й етиката, поверителността, сигурността и човекоцентричността. Управлението на данните и повторното им използване се третират като основен елемент за развитие на изкуствения интелект. България инвестира в стратегическа изчислителна инфраструктура с високопроизводителен и надежден изчислителен капацитет и прилага принципа на иновации от изследвания до пазара. Изследванията и иновациите се подкрепят от цитираните институции като INSAIT и EPFL, както и от Института по информационни и комуникационни технологии (IICT-BAS). България дава приоритет на развитието на умения, свързани с изкуствения интелект в обществото чрез инициативи, включително насоки за ИИ за училищата,програма за професионално образование за специализирани програмисти на ИИ (580 ученици в 13 средни училища), програмата за стипендии INSAIT Explorer, съчетаваща университетско обучение с изследвания, магистърската програма GATE по технологии за големи данни и първата Международна олимпиада по изкуствен интелект, проведена през 2024 г. Преминаването от стратегия към оперативна инфраструктура поставя обаче проблеми. Ключовият въпрос е може ли България да превърне силните си инвестиции в изчисления, управление на данни и изследвания в областта на изкуствения интелект в зряла екосистема за оценка на съответствието, преди задълженията за високорискови услуги по Закона на ЕС за изкуствения интелект да влязат в пълна сила. С пълното прилагане на Закона на ЕС за изкуствения интелект трябва ли България да даде приоритет на определянето на ясен национален компетентен орган за изкуствен интелект или първо да се съсредоточи върху ускоряване на оперативния капацитет за оценка на съответствието чрез своята инфраструктура за високопроизводителни изчисления, изследвания и управление на данни? Данните и изчислителният ресурс са всъщност първата пътека  за готовност към прилагането на акта на Европейския съюз. Остават и ключови пропуски: националната стратегия за ИИ няма специален план за действие с конкретни срокове за изпълнение, протоколите за прилагане са в ранен етап, а по-широката екосистема за оценка на съответствието все още се развива. Сътрудници в написването на доклада са Sean Musch, AI & Partners, Michael Charles Borrelli, AI & Partners, Charles Kerrigan, CMS UK, Hristo Butchvarov, Toni Stoykova,Yanislava Hristova  и  Etien Yovchev. Източник 

България. Първа готовност за управление на изкуствения интелект (ИИ). Август 2026 Read More »

  СЪСТОЯНИЕ НА ЦИФРОВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ 2026. ДОКЛАД ЗА  БЪЛГАРИЯ

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество България продължава да постига напредък в цифровото десетилетие, подкрепена от силна инфраструктура за свързаност и постепенни подобрения в цифровите обществени услуги. Въпреки това  остават значителни пропуски в цифровите умения, цифровизацията на малките и средни предприятия (МСП) и усвояването на съвременните технологии. Страната се възползва от широко покритие с оптични кабели, нарастващо  използване на мобилен широколентов интернет и продължаващ политически ангажимент в областта на цифровата трансформация. Тя  увеличи инвестициите в услугите за електронно управление и електронно здравеопазване, като същевременно засили участието си в европейските цифрови инициативи. В същото време цялостното цифрово представяне на България е възпрепятствано от постоянни структурни слабости, включително ниски нива на цифрови умения, цифров интензитет на МСП, който е сред най-ниските в ЕС, и ниско ниво на внедряване на облачни изчисления, изкуствен интелект и анализ на данни. Някои от установените структурни пропуски могат да повлияят на способността на България да превърне своите солидни инфраструктурни основи в по-широка цифрова трансформация на икономиката и обществото, да се възползва напълно от цифровата трансформация и да увеличи конкурентоспособността си в рамките на цифровата икономика на ЕС. Структурните ограничения, включително относително ниската интензивност на научноизследователската и развойна дейност, фрагментираното финансиране на научните изследвания, ограничен капацитет за надграждане и относително слабата връзка между научните изследвания и бизнеса, влияят върху иновационната екосистема на България. Ограниченото възприемане на напреднали цифрови технологии и ниската цифрова интензивност на МСП могат да ограничат растежа на производителността и интеграцията на българските фирми в сегментите с по-висока добавена стойност на европейските вериги за създаване на стойност. Постоянният недостиг на цифрови умения и неравномерната зрялост в киберсигурността също рискуват да забавят разпространението на цифровите технологии в различните сектори и региони. Без по-големи инвестиции в умения, иновационен капацитет и усвояване на технологиите ще е необходимо време за постигане на целите на цифровото десетилетие. Въпреки тези предизвикателства България допринася за цифровото лидерство на ЕС в няколко нововъзникващи области. Страната увеличава участието си в европейските инициативи, свързани с полупроводници и квантови технологии, и продължава да развива изследователски капацитет в тези области. ИКТ секторът в България е динамичен и осигурява солидна основа за цифрови иновации. Инициативите в подкрепа на стартиращи предприятия, трансфер на технологии и рисково финансиране целят постепенно да укрепят екосистемата на разрастващите се предприятия. Продължаващата интеграция в мрежите на ЕС за научни изследвания и иновации ще спомогне за по-нататъшното развитие на тези възможности и ще подкрепи приноса на България към технологичното лидерство на Европа. Препоръки Основни цифрови умения: Укрепване на базата от цифрови умения в България, особено сред групите, изправени пред постоянни бариери пред цифровото приобщаване, чрез образование, обучение и местни инициативи за приобщаване, като същевременно се подобри координацията и мониторингът по всички канали за предоставяне на услуги. ИКТ специалисти: Увеличаване на предлагането на ИКТ специалисти чрез укрепване на образователните и обучителни пътища, подобряване на връзките между образованието, научните изследвания и индустрията и справяне с постоянните предизвикателства в процеса на разработване на цифрови таланти. Цифровизация на МСП и внедряване на съвременни технологии: Укрепване на рамковите условия за цифровизация и иновации на МСП, включително чрез подобряване на връзките между научните изследвания и бизнеса, улесняване на инвестициите в цифрова трансформация и повишаване на ефективността на екосистемите за подкрепа на иновациите. Изкуствен интелект: Ускоряване на внедряването на изкуствен интелект, облачни изчисления и анализ на данни, особено сред МСП, чрез засилване на консултативната подкрепа, подкрепата за умения и иновации, улесняване на внедряването от бизнеса и подобряване на стратегическата координация. Киберсигурност: Укрепване на устойчивостта на киберсигурността сред МСП и критичните сектори, включително чрез подкрепа на готовността, подобряване на внедряването на мерки за киберсигурност.сред по-слабо развитите организации и засилване на устойчивостта срещу нововъзникващи рискове, като например заплахи, свързани с изкуствен интелект. Ключови обществени услуги: Подобряване на усвояването, качеството и оперативната съвместимост на цифровите обществени услуги за гражданите чрез ускоряване на цифровизацията и опростяването на приоритетните услуги, засилване на удобството за ползване и достъпността, разширяване на използването на цифрова идентичност и подобряване на цифровото правосъдие и трансграничните обществени услуги. Електронно здравеопазване: Разширяване на достъпа до и усвояването на цифрови здравни услуги чрез подобряване на уменията на личността, оперативната съвместимост и използваемостта на решенията за електронно здравеопазване, преодоляване на бариерите пред достъпа и използването и засилване на интеграцията на здравни данни в цялата система на здравеопазване. Фиксирана и мобилна свързаност: Насърчаване на търсенето на гигабитова свързаност и засилване на внедряването и устойчивостта на инфраструктурата за свързаност чрез преодоляване на бариерите пред достъпността и цифровата готовност, ускоряване на внедряването на оптични и 5G мрежи (включително 5G SA и честотната лента 3,4–3,8 GHz), подкрепа на благоприятни за инвестиции условия за бъдещо развитие на мрежата и засилване на устойчивостта и сигурността на подводната кабелна инфраструктура. Източници: BULGARIA. STATE OF THE DIGITAL DECADE. REPORT 2026

  СЪСТОЯНИЕ НА ЦИФРОВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ 2026. ДОКЛАД ЗА  БЪЛГАРИЯ Read More »

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ (EBU)

КОНКУРС ЗА ПЕСЕН НА ЕВРОВИЗИЯ 2026 Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) е основан след Втората световна война с цел да обедини обществените радио- и телевизионни оператори в цяла Европа, да укрепи връзките между народите и да насърчи обмена на знания и експертиза. В подкрепа на тази мисия EBU създава мрежите Еврорадио и Евровизия, като позволява споделянето на програми, новини и спортно съдържание между своите членове. Самият конкурс за песен на Евровизия се очертава в тази по-широка рамка като смел експеримент в телевизионното излъчване – спектакъл на живо, едновременно предаване, транснационален, който, макар и познат днес, е бил забележително технологично постижение по време на създаването си.  Евровизия е едно от събитията, което присъства в списъците на събития от голямо значение за обществото в отделните страни. Съгласно  чл. 14(1) от Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която повтаря формулировката на Конвенцията за трансгранична телевизия, държавите членки могат да предприемат мерки, за да гарантират, че радио- и телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не излъчват на ексклузивна основа събития, които се смятат, че са от голямо обществено значение, по начин, който лишава значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да следи такива събития чрез пряко или записано отразяване по безплатна телевизия. Евровизия е най-често посочваното неспортно събитие в европейските държави. Тя продължава да се развива и усъвършенства и до днес. Ново цифрово преживяване на Евровизия В основата на тържествата тази година е новият уебсайт и приложение на Евровизия (eurovision.com  ), предлагащи на феновете подобрено и по-интерактивно преживяване. Основна нова функция е Eurodex, изчерпателен архив, достъпен на eurovision.com и в официалното приложение, който включва резултати и информация от всеки конкурс за песен на Евровизия през 70-годишната му история. Феновете могат да разглеждат всяка година от конкурса и да изследват историята му в дълбочина, като съживяват седем десетилетия от най-голямото събитие за музика на живо в света на едно място. Феновете могат да се включват директно в конкурса чрез My Scoreboard, което позволява на потребителите да класират любимите си песни от тазгодишното състезание, както и от всяко издание от 1956 г. насам, и да споделят предпочитанията си с приятели в социалните медии. Еurofan: Сближаване на феновете повече от всякога Стартира нова инициатива, която признава жизненоважната роля на феновете в конкурса – Eurofan. Eurofan сближава феновете повече от всякога, предлагайки ексклузивно съдържание, възможности за билети, преживявания и колекционерски предмети.Важно е да се отбележи, че тя създава и нови начини за тях да изразят мнението си чрез Eurofan Voice, специална фенска инициатива, стартираща по време на конкурса, давайки на публиката възможност да помогне за формирането на бъдещето на преживяването на Евровизия. Присъединяването към Eurofan е безплатно на www.eurovision.com. Разширяване на вселената на конкурса за песен на Евровизия За да отбележи 70-годишнината, EBU стартира нов официален магазин на Евровизия, който предлага разнообразна гама от стоки, вдъхновени от емблематичното наследство на конкурса и новата брандова идентичност, лансирана за 70-годишнината. Освен това всички печеливши изпълнения на конкурса за песен на Евровизия  са достъпни в официалния канал в YouTube, което е възможно благодарение на подкрепата на членовете на EBU.  За първи път от близо десетилетие конкурсът за песен на Евровизия се излъчва на живо в YouTube в Съединените щати, както и във всяка друга страна по света, разширявайки достъпа до най-големия музикален пазар и нова публика по целия свят. Честване на 70 години музика, култура и технологии Домакин на 70-ия конкурс за песен на Евровизия беше австрийският член на EBU, ORF, и в него взеха участие 35 членове на EBU. Нова публикация, озаглавена „Конкурс за песен на Евровизия: Седем десетилетия блясък и незабравими изпълнения“, издадена от BBC Books, предлага задълбочен поглед върху историята на конкурса, най-запомнящите се моменти и културното му въздействие. Глобално разширяване С поглед към бъдещето EBU обяви и първото ново междуконтинентално издание на конкурса за песен на Евровизия от дебюта му през 1956 г. – Евровизия Азия ще стартира през ноември 2026 г. Проведено в Банкок, това събитие ще събере телевизионни оператори от целия регион, достигайки до потенциална аудитория от над 600 милиона души и разширявайки мотото на конкурса „Обединени от музиката“ на нов континент. От архивно потапяне и създаване на нови цифрови преживявания за феновете до разширяване на марката Евровизия в нови региони и представяне на грандиозно шоу във Виена тази годишнина отбелязва уникалната способност на конкурса да обединява хора отвъд граници и поколения. В основата на Евровизия е радостта – споделената радост от музиката, изпълнението и общуването – и в тази знакова година ние с гордост отбелязваме този дух. Празнични предавания от членове на EBU от цяла Европа Участващите обществени радио- и телевизионни оператори отбелязват 70-годишнината на конкурса за песен на Евровизия с разнообразна селекция от специални програми, които обхващат документални филми, предавания на живо, цифрови формати и специални радиопредавания. Не на последно място феновете и посетителите се срещнат из целия град и с Аури, официалния талисман на Евровизия 2026, който се появява в ключови моменти през седмицата на Евровизия, както и в по-широки промоционални дейности. Заедно тези елементи гарантират, че 70-ият конкурс за песен на Евровизия е не само телевизионно събитие от световна класа, но и многопластово културно честване на лозунга „Обединени от музиката“. Българката Дара спечели  70-ти конкурс за песен на Евровизия с „Bangaranga“   DARA спечели конкурса за песен на Евровизия 2026 за БНТ с песента „Bangaranga“. Така тя осигури първата победа на България на Евровизия. Bangaranga, написана от Ан Джудит Стоке Вик, Дарина Йотова, Димитрис Контопулос и Moноир, оглави комбинирания вот на журито и публиката. Гласове бяха получени от 148 държави от участващите страни и от останалия свят, а юбилейното издание 70 години Евровизия включваше и изпълнения на емблематични участници в миналото. БНТ участва за първи път през 2005 г. и се завърна в състезанието тази година след тригодишно отсъствие. Разликата от 173 точки между „Bangaranga“ и следващите изпълнители е най-голямата в историята на конкурса. Светът празнува музиката, общуването и приобщаването Мартин Грийн, кавалер на орден „Британска империя“, директор на конкурса за песен на EBU, каза: „Поздравленията ни са за страхотната DARA и за БНТ и

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ (EBU) Read More »