Европейски новини

Европейският закон за свобода на медиите и неговите правила за защита на медийния плурализъм и независимост

Европейският закон за свобода на медиите (ЕМFA) започна пълноценно да действа от 8 август 2025 г. Регламентът, който има силата на закон, въвежда нов набор от правила за защита на медийния плурализъм и независимост в Европейския съюз. Те ще гарантират, че обществените и частните медии могат да функционират по-свободно в рамките на вътрешния пазар без неоправдан натиск и стимулирайки цифровата трансформация на публичната сфера. Най-важните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите ще защитят ключови принципи на медийната дейност като редакционна независимост, журналистически източници, включително и срещу използването на шпионски софтуер, независимо функциониране на обществените медии, прозрачност на медийната собственост и прозрачност на държавната реклама за доставчиците на медийни услуги и онлайн платформите. Новият европейски акт формулира предпазни мерки срещу неоправданото премахване на онлайн съдържание от много големите онлайн платформи, въвежда право на персонализиране на медийното предлагане на устройства и интерфейси и гарантира, че държавите членки предоставят оценка на въздействието на ключовите концентрации на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост. ЕМFA ще бъде и ефективен инструмент за укрепване на справедливото измерване на аудиторията за доставчиците на медийни услуги и рекламодателите. Нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на националните медийни органи или организации и подпомаган от секретариат на Комисията, ще замени Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), създадена съгласно Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за да насърчи последователното прилагане на медийната рамка на ЕС. Въпреки сложността и многостепенната си структура, които неизбежно ще доведат до трудности при прилагането, Европейският закон за свобода на медиите носи ползи за журналистите и общо за медийните специалисти, както и за медийните организации, защото засилва основните постулати на свободната медийна и журналистическа работа и осигурява гаранции срещу неправомерна намеса и ограничаване. Линкове: https://www.media-freedom-act.com/

Европейският закон за свобода на медиите и неговите правила за защита на медийния плурализъм и независимост Read More »

Изкуствен интелект – регулиране и национални практики

Засега нито една европейска държава не бърза да регулира специално изкуствения интелект. Швейцария е един от основните технологични центрове в Европа, като ИИ има стратегическо значение за икономиката. Осемдесет процента от компаниите заявяват, че имат специфична стратегия по отношение на интелигентните системи. Въпреки силната традиция в модерните изследвания и иновациите Швейцария все още не е приела специален закон по темата. Това обаче не означава, че последиците от ИИ не се наблюдават. Така на 25 ноември 2020 г. Федералният съвет прие насоки за използването на изкуствен интелект във федералните отдели и агенции. Тези указания подчертават значението на принципи като прозрачност, отчетност и справедливост. През октомври 2023 г. Националната комисия по информатика и свобода на Франция (CNIL) публикува набор от практически насоки, посветени на фазата на разработка на ИИ, по-специално съставянето на системи от данни за обучение на ИИ. CNIL подчертава, че разработването и използването на подобни системи, включително генеративен ИИ, може да бъде съвместимо със защитата на поверителността и да бъде приведено в съответствие с европейските ценности. За да улесни разработването на инструменти и приложения за изкуствен интелект, CNIL предложи съответните насоки с цел постигане на съответствие със законите за защита на данните. В Германия понастоящем се събира съдебна практика относно различни аспекти на ИИ. Германският федерален патентен съд обяви, че системите на ИИ не могат да бъдат признати за изобретатели. Основният случай се отнася до невронната мрежа, известна като „Устройство за автономно стартиране на Unified Sentience“(DABUS), интелигентна система, създадена от известния американски изследовател и технолог д-р Стивън Талър, за която той твърди, че е единствено отговорна за последващите изобретения. През последните няколко години различни патентни служби, включително Службата за патенти и търговски марки на Съединените щати (USPTO) и Европейската патентна служба (EPO) отхвърлиха съответните заявки за патент, декларирайки, че те не отговарят на изискването изобретателят да е физическо лице. По същия начин патентните служби на Австралия, Израел, Нова Зеландия и Южна Корея отказаха да приемат позицията на Талър. През 2023 г. правителството на Обединеното кралство достигна ключов крайъгълен камък в своята Национална стратегия за ИИ с публикуването на Бяла книга за ИИ и консултации. В неотдавнашни изявления правителството посочи, че не бърза да приема закони в тази област, въпреки че е подложено на нарастващ натиск да направи това възможно най-бързо. На 20 декември 2023 г. Върховният съд на Обединеното кралство също постанови решение по делото Талър срещу Главния контрольор на патенти, дизайни и търговски марки, като единодушно реши, че само физическо лице може да бъде посочено като изобретател в заявка за патент. Това, от което се нуждаем сега преди да засилим усилията към регулиране на ИИ, е да подобрим знанията си за неговите особености и да насърчим уменията за боравене с интелигентни системи.  Да създадем и пон понятиен апарат, който да отразява адекватно регулирането процеси и отношения. Тази цел може да бъде постигната на различни нива и най-непосредствено чрез повече обмен на знания и дискусии по темата.  Линк: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/european-approach-artificial-intelligence

Изкуствен интелект – регулиране и национални практики Read More »

Какви са възможностите и рисковете на изкуствения интелект? GPT технологията

GPT технологията Наскоро ChatGPT придоби широка известност със своите възможности. Това е безплатна система, разработена от OpenAI, като Chat GPT е чатбот, който използва езиковия модел на GPT-3, за да взаимодейства с хората по разговорен начин.  Безплатната версия разчита на 20 милиарда параметри на GPT-3, за да произведе убедителни текстови отговори. GPT-3 и GPT-4  са обучени върху  невероятно количество писмени източници, за да могат да създават текстове. По същество количеството се равнява на целия обществен интернет, плюс стотици хиляди книги, статии и други документи. BgGPT e съобразен със спецификите на българския език, което от своя страна ще позволи създаването на приложения в различни икономически и социални области. BgGPT – първият отворен езиков модел, адаптиран към българския език и създаден за нуждите на българското общество, е дело на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT).  ВgGРТ вeчe e пpиeт oт мнoжecтвo paзлични ĸoмпaнии y нac. Te cпoдeлят, чe тoй мoжe дa дocтигнe пpoизвoдитeлнocттa нa СhаtGРТ нa ĸoнĸpeтнa зaдaчa нa бългapcĸи eзиĸ. България става една от малкото държави, които имат собствена система, обучена на собствен език и предназначена за използване от всички – ученици, студенти, компании, които да развиват приложения, а също и институции, които да правят анализи, отчети и прогнози. Chat GPT има както предимства, така и недостатъци. Той може да се използва от бизнеса за 24/7 комуникация с клиенти, за непрекъсната поддръжка на фирмата, за по-добро общуване с  потребителите, за утвърждаване на разнообразието и многоезичието. Недостатъците са липсата на човешки емоции и реакции и твърде голямата зависимост от технологиите, неуправляемост на огромното количество продуцирано съдържание, което може да демонстрира човешки пристрастия и да разпространява  дезинформация. Въпреки че защитата на авторските права обикновено се простира до творчески произведения на физически лица, тя става по-сложна, когато става въпрос за съдържание, генерирано от ИИ. Системи като ChatGPT се учат от огромни количества данни и създават произведения върху тази основа, определянето на собствеността върху тях е правно и етично предизвикателство. OpenAI признава, че потребителите носят отговорност за създаденото, използвайки своя API и ги насърчава да спазват приложимите закони и да зачитат правата на интелектуална собственост. Тъй като модели като ChatGPT се обучават и върху защитени с авторски права материали, има възможност генерираното съдържание да наподобява неволно съществуващи произведения. Във връзка с авторските права се появиха и съдебни дела. Например „New York Times“ заведе иск срещу създателя на ChatGPT OpenAI, Microsoft за нарушаване на авторски права. Искането е да се сложи край на практиката да се използват публикациите на  вестника за обучение на чатботове. Ще следим как ще се развива системата в бъдеще и дали ще има нужда от въвеждането на специални правила за създаването и използването й. Нека обаче припомним няколко добри практики: • Уважавайте правата на трети страни: Имайте предвид, че въпреки че ИИ може да доведе до впечатляващи резултати, съществуват ограничения и етични съображения, които трябва да имате предвид.  • Включете човешки потребители в процеса на създаване: Това може да помогне да се гарантира, че генерираното съдържание е в съответствие със законовите и етичните норми.  • Отнасяйте се към компютърно генерираните произведения като към оригинални творения: Като включите уникални елементи във вашето генерирано от ИИ съдържание, вие намалявате вероятността от нарушаване на съществуващи авторски права и създавате нещо наистина иновативно. Въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху медиите, журналистите и публиката е сложно и многостранно. Алгоритмите могат да улесняват създаването на съдържание, а ИИ направи революция в медийната и в развлекателната индустрия. Бъдещето на ИИ в медиите е обещаващо с потенциала на  виртуалната и разширената реалност, които трансформират по нов начин усещанията при медийното потребление. Тези технологии предлагат завладяващи и интерактивни преживявания, които могат значително да подобрят ангажираността на потребителите. Изкуствененият интелект може да е полезен и за управлението на медиите като независими структури. Алгоритмичните системи рационализират мениджърските процеси и подобряват услугите, което води до по-ефективно функциониране на тези организации. Подобни системи могат да подобрят събирането и на маркетингова информация в реално време, която позволява съответно по-голяма маркетингова гъвкавост. От друга страна, внедряването на ИИ в медиите може да умножи информационните смущения, както и да генерира предизвикателства, свързани с прозрачността. Освен това твърде широкото прилагане на ИИ води до риска да се увеличи зависимостта на медийните канали от големите технологични платформи, които имат финансовата мощ да разработват бързо силни иновативни решения. Необходими са задълбочени проучвания на въздействието на ИИ върху съдържанието и институционните характеристики на медиите, преди да се предприемат стъпки към конкретно регулиране. Комитетът по медии и информационно общество към Съвета на Европа създаде подкомитет от експерти относно въздействията на генеративния ИИ върху свободата на изразяване (MSI-AI).  През 2024 – 2025г. специалистите ще работят върху създаването на ръководни насоки за различните видове влияния на генеративния ИИ върху свободата на словото като човешко право. Те няма да бъдат задължителни за европейските страни, но могат да създадат необходимата основа за съответни национални политики, която отразява последователно принципите на защита на човешките права. Регламентът за ИИ, предложен от Европейската комисия, трябва да внесе яснота относно използването на ИИ и от медиите.  Някои от главните теми, свързани с прилагането на алгоритмите в медиите и журналистиката, се отнасят до:  • анализ на автоматизираното информационно съдържание (достоверност, качество на информацията, лекота на четене и др.); • нови журналистически формати, породени от използването на ИИ; • връзката между платформи и медии в една високо технологична среда; • въздействието на ИИ върху поверителността и прозрачността на медийното съдържание; • регулиране и етични норми при създаване и използване на автоматизирано съдържание; • нови професионални профили и нови задачи, възникнали вследствие употребата на ИИ;  • промени в обучението на журналистите и специалистите по комуникация; • нови условия за заетост и работа на журналистите; • реакция на публиката към приемането на автоматизирано съдържание и неговите социални ефекти (поляризация, плурализъм и др.); • нови цифрови разделения (пол, раса, социална принадлежност и др.). С развитието на изкуствения интелект се налага необходимостта от усвояване на нов вид компетентности, свързани с по-сложните социални взаимоотношения вече и между човека и интелигентните машини. Медийната и цифровата грамотност се допълват от грамотност за характеристиките и ролята на изкуствения интелект в нашия свят. Линк https://botpress.com/blog/are-there-any-legal-or-copyright-concerns-when-using-chatgpt-generated-content

Какви са възможностите и рисковете на изкуствения интелект? GPT технологията Read More »

Използването на изкуствения интелект и неговите последици

След като се разбра, че думата изкуствен интелект (ИИ) събира 45% от мненията на респондентите и води като дума на годината за 2023 г. в България, си струва да следим по-последователно  различните дебати около създаването, обучението и реализацията на „интелигентните“ системи, които вече са неотделима част от нашия живот. В най-широкия възможен смисъл изкуственият интелект е машина, която е в състояние да усвоява знания, да взема решения и да предприема действия – дори когато се натъкне на непредвидена ситуация. В най-тесния възможен смисъл на научната фантастика много хора вярват, че ИИ се отнася до роботи и компютри с човешки или свръхчовешки нива на интелигентност и с достатъчно индивидуалност, за да действат като самостоятелни личности. Това, което е налице, понякога се нарича изкуствен интелект в тесен смисъл (ANI):  машини, които са обучени да изпълняват конкретни задачи, но не и да правят всичко. Въпреки тези характеристики има доста впечатляващи примери като Siri на Apple и Alexa на Amazon, които са доста прости ANI, но все пак могат да реагират на голям брой искания за действие. Европейският съюз и изкуствeният интелект По-добро здравеопазване, по-безопасен и по-чист транспорт, по-ефективно производство и по-евтино и по-устойчиво енергоснабдяване са само част от ползите от използването на ИИ. Интелигентните системи  обаче могат да доведат и до заплахи за сигурността, за бизнеса, за работните места и генерално за демократичните процеси. ЕС се стреми да регулира изкуствения интелект като елемент от цифровата си стратегия, за да осигури по-добри условия за разработването и използването на тази иновативна технология.  След приемането на Бялата книга за изкуствения интелект Европейският съюз преследва амбициозна двойна цел: да насърчи развитието на ИИ, като същевременно насърчава ориентиран към човека подход, полагайки основите за безопасно взаимодействие между хората и технологиите в съответствие с ценностите и принципите на европейските общества.  През април 2021 г. Европейската комисия предложи първата регулативна рамка за ИИ. Основният принцип е, че системите, които могат да се използват в различни приложения, се анализират и класифицират според риска, който генерират за потребителите. Различните нива на риск ще означават съответно повече или по-малко регулиране.  Обмислят се и няколко законодателни инициативи за справяне с различни аспекти на изкуствения интелект като Директива относно отговорността във връзка с ИИ и преразглеждане на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стоки. Първият проект цели да се предотврати появата на фрагментирани национални адаптации на правилата за отговорност при използване на  ИИ, докато вторият модернизира съществуващи вече правила, за да се откликне на новите предизвикателства на цифровата епоха. Регламентът за ИИ ще бъде първият подробен инструмент в света в тази област. След Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) такъв изчерпателен документ ще има глобално значение и ще бъде водещ пример. Съветът на Европа и изкуственият интелект Съветът на Европа, който е най-старата правозащитна организация в Европа и чиято цел е постигането на по-голямо единство между неговите членове за „защита и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство“, прие първия международен, правно обвързващ договор за гарантиране на европейските ценности при създаването и използването на системи с изкуствен интелект (ИИ). Разпоредбите на тази конвенция уреждат дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект и осигуряват пълното им съответствие с правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Установени са строги правила за разработването, внедряването и прилагането на подобни технологии, като 46-те държави членки се задължават да приемат подходящи законодателни, административни или други мерки, за да ги приведат в действие. Тези мерки се степенуват и диференцират според необходимостта с оглед на тежестта и вероятността от настъпване на неблагоприятни въздействия върху правата на човека, демокрацията и върховенството на закона през целия жизнен цикъл на системите с изкуствен интелект. Това може да включва както  специфични, така и хоризонтални мерки, които се прилагат независимо от вида на използваната технология. С оглед на насърчаването на иновациите, като същевременно се избягват неблагоприятни последици за правата на човека, всяка страна е призована да създаде контролирана среда за разработване, експериментиране и тестване на системи с ИИ под надзора на съответните компетентни органи. Конвенцията е открита за подписване от държавите членки на Съвета на Европа, от държавите, които не са членки и са участвали в изготвянето ѝ и от Европейския съюз. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.  За да се осигури последователното прилагане от страните, Конвенцията създава механизъм за последващи действия и предвижда международно сътрудничество. Конференция на представителите на страните по Конвенцията следи за ефективното прилагане и за установяването на всякакви проблеми и последиците от всяка резерва или декларация, направени съгласно процедурите. Други задачи на конференцията са улесняване на обмена на информация за значими правни, политически или технологични разработки, които биха допринесли за постигането на преследваните цели, съдействие, когато е необходимо, за приятелското уреждане на спорове, свързани с прилагането на Конвенцията и насърчаване на сътрудничеството със съответните заинтересовани страни относно различни аспекти на прилагането, вкл. и чрез публични изслушвания, когато е подходящо. Линкове:  https://search.coe.int/cm#{%22CoEObjectId%22:[%220900001680afb11f%22],%22sort%22:[%22CoEValidationDate%20Descending%22]}Дискусията относно изкуствения интелект днес е в много посоки

Използването на изкуствения интелект и неговите последици Read More »

Европейската комисия публикува насоки за защита на децата онлайн съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

След проведени консултации Европейската комисия публикува насоки за защита на децата онлайн в рамките на Закона за цифровите услуги (DSA). Наред с тях беше представен и прототип на приложение за проверка на възрастта. Насоките възприемат оценка, основана на риска, подобно на DSA, като се признава, че различните онлайн платформи могат да генерират различни видове рискове за непълнолетните – в зависимост от тяхната същност, размер, цел и потребителска база. Сред препоръките са: Промяна на алгоритмите за препоръки на платформите с цел намаляване на риска децата да попаднат на вредно съдържание или да се „забият“ в повтарящи се цикли от еднотипно съдържание („rabbit holes“), включително чрез предоставяне на повече контрол на децата върху техните новинарски потоци (feeds). Овластяване на децата с възможност да блокират и да заглушават други потребители, както и да не могат да бъдат добавяни в групи без изричното им съгласие — мярка срещу онлайн тормоза (cyberbulling). Гарантиране, че липсата на търговска грамотност при децата няма да бъде експлоатирана – включително защита от манипулативни търговски практики, нежелани разходи или поведение, водещо до пристрастяване (например платени „кутии с изненади“ – loot-boxes, или виртуални валути). Подобряване на инструментите за модериране и докладване, включително задължителна обратна връзка и минимални изисквания за родителски контрол. Прототипът на приложението за проверка на възрастта ще бъде тестван и допълнително адаптиран в сътрудничество с държавите членки, онлайн платформите и крайните потребители. В насоките се уточнява кога и как платформите трябва да проверяват възрастта на потребителите. Препоръчва се проверка на възрастта за платформи със съдържание за възрастни и други с висок риск за безопасността на децата. Отбелязва се, че методите за потвърждаване на възрастта трябва да бъдат точни, надеждни, стабилни, ненатрапчиви и недискриминационни. В Обединеното кралство регулаторът Ofcom започна програма за контрол на това, дали доставчиците изпълняват задълженията си по Оценка на рисковете за децата и водене на документация съгласно Закона за онлайн безопасност (Online Safety Act 2023). Насоките на ЕС се различават от подробните правила на Ofcom. Всички услуги, позволяващи взаимодействие между потребители и търсене, трябваше до 16 април 2025 г. да направят оценка на достъпа на деца, като при наличие на вероятен детски достъп те са длъжни да извършат и оценка на риска за децата до 24 юли 2025 г., която включва оценка на риска от вредно съдържание. Правилата на Ofcom за защита на децата влизат в сила на 25 юли 2025 г. Link: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/commission-publishes-guidelines-protection-minors

Европейската комисия публикува насоки за защита на децата онлайн съгласно Закона за цифровите услуги (DSA) Read More »

Закони, които ускоряват цифровизацията в Европейския съюз

Законът за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровите пазари (DMA) са части от обширен пакет от правила, които се прилагат в целия Европейски съюз (ЕС). Те преследват две основни цели: • Да се ​​създаде по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на всички потребители на цифрови услуги са защитени • Да се ​​създадат равни условия за бизнеса за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността, както на европейския единен пазар, така и в световен мащаб. Законът за цифровите услуги съдържа правила, които се отнасят основно до онлайн посредници и платформи като онлайн пазари, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване. Специфичните норми за много големите онлайн платформи и търсачки, които имат повече от 45 млн потребители на месец в ЕС, са и най-строгите в законите. Законът за цифровите пазари включва правила, които управляват онлайн платформи „контрольори“ (gatekeeping platforms). Тези платформи функционират като “стеснения“ (bottlenecks) между бизнеса и потребителите за важни цифрови услуги. Някои от тези услуги също влизат в обхвата на Закона за цифровите услуги, но въз основа на различни причини и сътветно са регулирани с различни видове разпоредби. Законът за цифровите услуги беше приет на 19 октомври 2022 г. и влезе в сила на 16 ноември 2022 г. На повечето услуги бяха дадени 15 месеца, за да се съобразят с неговите разпоредби (до 17 февруари 2024 г.). Законът за цифровите пазари влезе в сила на 1 ноември 2022 г. и на 2 май 2023 г. повечето от разпоредбите му станаха приложими. Съгласно Закона за цифровите услуги Европейската комисия отправи покана за представяне на доказателства за насоки за защита на непълнолетните. Комисията използва подобни покани, за да бъдат представени доказателства с цел определяне на обхвата на политически чувствителни и/или важни нови закони или политики, оценка на съществуващи закони или политики и проверка на пригодността на набор от свързани съществуващи закони и/или политики. За да могат онлайн платформите да отговарят на изискванията на DSA за осигуряване на „високо ниво на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност за непълнолетните“, за да се осигури хармонизирано прилагане на правилата във всички държави от ЕС и да се подпомогне упражняването на надзор и прилагането на новия режим, Комисията възнамерява да изготви специални насоки. За тази цел поканата за представяне на доказателства приканва към представяне на предложения за разработване на добри практики, които платформите трябва да възприемат, включително като се вземат предвид такива фактори като системи за модериране на съдържание, търговски практики и системи за подбор и представяне на реклами. Предложенията ще осигурят необходимата информация, за да може Комисията да пристъпи към подготовката на насоките, които съответно ще бъдат обявени за обществено обсъждане през следващата година. Линкове: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/digital-services-act-package

Закони, които ускоряват цифровизацията в Европейския съюз Read More »