GPT технологията
Наскоро ChatGPT придоби широка известност със своите възможности. Това е безплатна система, разработена от OpenAI, като Chat GPT е чатбот, който използва езиковия модел на GPT-3, за да взаимодейства с хората по разговорен начин.
Безплатната версия разчита на 20 милиарда параметри на GPT-3, за да произведе убедителни текстови отговори. GPT-3 и GPT-4 са обучени върху невероятно количество писмени източници, за да могат да създават текстове. По същество количеството се равнява на целия обществен интернет, плюс стотици хиляди книги, статии и други документи.
BgGPT e съобразен със спецификите на българския език, което от своя страна ще позволи създаването на приложения в различни икономически и социални области. BgGPT – първият отворен езиков модел, адаптиран към българския език и създаден за нуждите на българското общество, е дело на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT).
ВgGРТ вeчe e пpиeт oт мнoжecтвo paзлични ĸoмпaнии y нac. Te cпoдeлят, чe тoй мoжe дa дocтигнe пpoизвoдитeлнocттa нa СhаtGРТ нa ĸoнĸpeтнa зaдaчa нa бългapcĸи eзиĸ. България става една от малкото държави, които имат собствена система, обучена на собствен език и предназначена за използване от всички – ученици, студенти, компании, които да развиват приложения, а също и институции, които да правят анализи, отчети и прогнози.
Chat GPT има както предимства, така и недостатъци. Той може да се използва от бизнеса за 24/7 комуникация с клиенти, за непрекъсната поддръжка на фирмата, за по-добро общуване с потребителите, за утвърждаване на разнообразието и многоезичието. Недостатъците са липсата на човешки емоции и реакции и твърде голямата зависимост от технологиите, неуправляемост на огромното количество продуцирано съдържание, което може да демонстрира човешки пристрастия и да разпространява дезинформация.
Въпреки че защитата на авторските права обикновено се простира до творчески произведения на физически лица, тя става по-сложна, когато става въпрос за съдържание, генерирано от ИИ. Системи като ChatGPT се учат от огромни количества данни и създават произведения върху тази основа, определянето на собствеността върху тях е правно и етично предизвикателство. OpenAI признава, че потребителите носят отговорност за създаденото, използвайки своя API и ги насърчава да спазват приложимите закони и да зачитат правата на интелектуална собственост. Тъй като модели като ChatGPT се обучават и върху защитени с авторски права материали, има възможност генерираното съдържание да наподобява неволно съществуващи произведения.
Във връзка с авторските права се появиха и съдебни дела. Например „New York Times“ заведе иск срещу създателя на ChatGPT OpenAI, Microsoft за нарушаване на авторски права. Искането е да се сложи край на практиката да се използват публикациите на вестника за обучение на чатботове.
Ще следим как ще се развива системата в бъдеще и дали ще има нужда от въвеждането на специални правила за създаването и използването й. Нека обаче припомним няколко добри практики:
• Уважавайте правата на трети страни: Имайте предвид, че въпреки че ИИ може да доведе до впечатляващи резултати, съществуват ограничения и етични съображения, които трябва да имате предвид.
• Включете човешки потребители в процеса на създаване: Това може да помогне да се гарантира, че генерираното съдържание е в съответствие със законовите и етичните норми.
• Отнасяйте се към компютърно генерираните произведения като към оригинални творения: Като включите уникални елементи във вашето генерирано от ИИ съдържание, вие намалявате вероятността от нарушаване на съществуващи авторски права и създавате нещо наистина иновативно.
Въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху медиите, журналистите и публиката е сложно и многостранно. Алгоритмите могат да улесняват създаването на съдържание, а ИИ направи революция в медийната и в развлекателната индустрия.
Бъдещето на ИИ в медиите е обещаващо с потенциала на виртуалната и разширената реалност, които трансформират по нов начин усещанията при медийното потребление. Тези технологии предлагат завладяващи и интерактивни преживявания, които могат значително да подобрят ангажираността на потребителите.
Изкуствененият интелект може да е полезен и за управлението на медиите като независими структури. Алгоритмичните системи рационализират мениджърските процеси и подобряват услугите, което води до по-ефективно функциониране на тези организации. Подобни системи могат да подобрят събирането и на маркетингова информация в реално време, която позволява съответно по-голяма маркетингова гъвкавост.
От друга страна, внедряването на ИИ в медиите може да умножи информационните смущения, както и да генерира предизвикателства, свързани с прозрачността. Освен това твърде широкото прилагане на ИИ води до риска да се увеличи зависимостта на медийните канали от големите технологични платформи, които имат финансовата мощ да разработват бързо силни иновативни решения.
Необходими са задълбочени проучвания на въздействието на ИИ върху съдържанието и институционните характеристики на медиите, преди да се предприемат стъпки към конкретно регулиране. Комитетът по медии и информационно общество към Съвета на Европа създаде подкомитет от експерти относно въздействията на генеративния ИИ върху свободата на изразяване (MSI-AI). През 2024 – 2025г. специалистите ще работят върху създаването на ръководни насоки за различните видове влияния на генеративния ИИ върху свободата на словото като човешко право. Те няма да бъдат задължителни за европейските страни, но могат да създадат необходимата основа за съответни национални политики, която отразява последователно принципите на защита на човешките права.
Регламентът за ИИ, предложен от Европейската комисия, трябва да внесе яснота относно използването на ИИ и от медиите.
Някои от главните теми, свързани с прилагането на алгоритмите в медиите и журналистиката, се отнасят до:
• анализ на автоматизираното информационно съдържание (достоверност, качество на информацията, лекота на четене и др.);
• нови журналистически формати, породени от използването на ИИ;
• връзката между платформи и медии в една високо технологична среда;
• въздействието на ИИ върху поверителността и прозрачността на медийното съдържание;
• регулиране и етични норми при създаване и използване на автоматизирано съдържание;
• нови професионални профили и нови задачи, възникнали вследствие употребата на ИИ;
• промени в обучението на журналистите и специалистите по комуникация;
• нови условия за заетост и работа на журналистите;
• реакция на публиката към приемането на автоматизирано съдържание и неговите социални ефекти (поляризация, плурализъм и др.);
• нови цифрови разделения (пол, раса, социална принадлежност и др.).
С развитието на изкуствения интелект се налага необходимостта от усвояване на нов вид компетентности, свързани с по-сложните социални взаимоотношения вече и между човека и интелигентните машини. Медийната и цифровата грамотност се допълват от грамотност за характеристиките и ролята на изкуствения интелект в нашия свят.