След като се разбра, че думата изкуствен интелект (ИИ) събира 45% от мненията на респондентите и води като дума на годината за 2023 г. в България, си струва да следим по-последователно различните дебати около създаването, обучението и реализацията на „интелигентните“ системи, които вече са неотделима част от нашия живот.
В най-широкия възможен смисъл изкуственият интелект е машина, която е в състояние да усвоява знания, да взема решения и да предприема действия – дори когато се натъкне на непредвидена ситуация. В най-тесния възможен смисъл на научната фантастика много хора вярват, че ИИ се отнася до роботи и компютри с човешки или свръхчовешки нива на интелигентност и с достатъчно индивидуалност, за да действат като самостоятелни личности.
Това, което е налице, понякога се нарича изкуствен интелект в тесен смисъл (ANI): машини, които са обучени да изпълняват конкретни задачи, но не и да правят всичко. Въпреки тези характеристики има доста впечатляващи примери като Siri на Apple и Alexa на Amazon, които са доста прости ANI, но все пак могат да реагират на голям брой искания за действие.
Европейският съюз и изкуствeният интелект
По-добро здравеопазване, по-безопасен и по-чист транспорт, по-ефективно производство и по-евтино и по-устойчиво енергоснабдяване са само част от ползите от използването на ИИ. Интелигентните системи обаче могат да доведат и до заплахи за сигурността, за бизнеса, за работните места и генерално за демократичните процеси. ЕС се стреми да регулира изкуствения интелект като елемент от цифровата си стратегия, за да осигури по-добри условия за разработването и използването на тази иновативна технология.
След приемането на Бялата книга за изкуствения интелект Европейският съюз преследва амбициозна двойна цел: да насърчи развитието на ИИ, като същевременно насърчава ориентиран към човека подход, полагайки основите за безопасно взаимодействие между хората и технологиите в съответствие с ценностите и принципите на европейските общества.
През април 2021 г. Европейската комисия предложи първата регулативна рамка за ИИ. Основният принцип е, че системите, които могат да се използват в различни приложения, се анализират и класифицират според риска, който генерират за потребителите. Различните нива на риск ще означават съответно повече или по-малко регулиране.
Обмислят се и няколко законодателни инициативи за справяне с различни аспекти на изкуствения интелект като Директива относно отговорността във връзка с ИИ и преразглеждане на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стоки. Първият проект цели да се предотврати появата на фрагментирани национални адаптации на правилата за отговорност при използване на ИИ, докато вторият модернизира съществуващи вече правила, за да се откликне на новите предизвикателства на цифровата епоха.
Регламентът за ИИ ще бъде първият подробен инструмент в света в тази област. След Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) такъв изчерпателен документ ще има глобално значение и ще бъде водещ пример.
Съветът на Европа и изкуственият интелект
Съветът на Европа, който е най-старата правозащитна организация в Европа и чиято цел е постигането на по-голямо единство между неговите членове за „защита и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство“, прие първия международен, правно обвързващ договор за гарантиране на европейските ценности при създаването и използването на системи с изкуствен интелект (ИИ). Разпоредбите на тази конвенция уреждат дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект и осигуряват пълното им съответствие с правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Установени са строги правила за разработването, внедряването и прилагането на подобни технологии, като 46-те държави членки се задължават да приемат подходящи законодателни, административни или други мерки, за да ги приведат в действие. Тези мерки се степенуват и диференцират според необходимостта с оглед на тежестта и вероятността от настъпване на неблагоприятни въздействия върху правата на човека, демокрацията и върховенството на закона през целия жизнен цикъл на системите с изкуствен интелект. Това може да включва както специфични, така и хоризонтални мерки, които се прилагат независимо от вида на използваната технология.
С оглед на насърчаването на иновациите, като същевременно се избягват неблагоприятни последици за правата на човека, всяка страна е призована да създаде контролирана среда за разработване, експериментиране и тестване на системи с ИИ под надзора на съответните компетентни органи.
Конвенцията е открита за подписване от държавите членки на Съвета на Европа, от държавите, които не са членки и са участвали в изготвянето ѝ и от Европейския съюз. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
За да се осигури последователното прилагане от страните, Конвенцията създава механизъм за последващи действия и предвижда международно сътрудничество. Конференция на представителите на страните по Конвенцията следи за ефективното прилагане и за установяването на всякакви проблеми и последиците от всяка резерва или декларация, направени съгласно процедурите. Други задачи на конференцията са улесняване на обмена на информация за значими правни, политически или технологични разработки, които биха допринесли за постигането на преследваните цели, съдействие, когато е необходимо, за приятелското уреждане на спорове, свързани с прилагането на Конвенцията и насърчаване на сътрудничеството със съответните заинтересовани страни относно различни аспекти на прилагането, вкл. и чрез публични изслушвания, когато е подходящо.
Линкове:
https://search.coe.int/cm#{%22CoEObjectId%22:[%220900001680afb11f%22],%22sort%22:[%22CoEValidationDate%20Descending%22]}Дискусията относно изкуствения интелект днес е в много посоки