Европейски новини

Европейското предложение за Закона за цифрова справедливост се очаква до края на 2026 г.

Европейската комисия се готви да представи Закона за цифрова справедливост (DFA), нова законодателна инициатива, насочена към укрепване на защитата на потребителите в цифровата среда. В писмото за мандата от 17 септември 2024 г., адресирано до номинирания за комисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона, председателят фон дер Лайен посочва необходимостта от разработване на „Закон за цифрова справедливост за справяне с неетичните техники и търговски практики, свързани с „тъмни“ модели, маркетинг от инфлуенсъри в социалните медии, пристрастяващия дизайн на цифрови продукти и онлайн профилирането, особено когато уязвимостта на потребителите се използва за търговски цели“. DFA е предназначен да допълни съществуващите вече регулативни рамки, включително Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за изкуствения интелект, но все още не е ясно дали DFA ще бъде регламент или директива. От 17 юли 2025 г. до 24 октомври 2025 г., се проведе обществена консултация и бяха получени 3341 отговора. Реакциите на заинтересованите страни относно предложения DFA обаче бяха смесени. Индустриални групи като EuroCommerce призоваха за по-добро прилагане на съществуващите правила, вместо приемане на ново законодателство. Големите компании показаха ниска подкрепа (от 5% до 22%) за мерките относно практиките за персонализиране, докато бизнес асоциациите изразиха подобно предупреждение, като много от тях се позоваха на съществуващото законодателство, което смятат за всеобхватно. От друга страна, защитниците на потребителите категорично подкрепят по-строго регулиране. В консултацията потребителските асоциации подкрепиха мерки, включващи по-голям контрол върху персонализираната реклама (87%), ограничения върху персонализираната реклама, използваща информация за уязвими черти (87%), и забрана за персонализирана реклама, насочена към непълнолетни (93%). Академичните коментатори изразиха загриженост относно потенциално свръхрегулиране, припокриване със съществуващите правила и сложност на прилагането. На този фон какви са проблемите с онлайн практиките? • Тъмни модели – дизайнерски техники, които манипулират потребителите да вземат решения, които иначе не биха взели. Примерите включват фалшиви твърдения за спешност („остава само една стая!“) и подвеждащ дизайн на банери за бисквитки. • Пристрастяващ дизайн – цифрови услуги, предназначени да насърчават потребителите да харчат повече време или пари от предвиденото, като например автоматично възпроизвеждане на видеоклипове, системи за възнаграждения за продължаваща употреба или санкции за неактивност. Комисията отбелязва специфични рискове за уязвимите потребители, включително децата. • Онлайн персонализация – практики, включващи поведенческа реклама, персонализирани резултати от търсенето и динамично ценообразуване. Комисията е загрижена за бизнесите, които експлоатират уязвими характеристики на потребителите, установени чрез обработка на лични данни. • Инфлуенсъри в социалните медии – недостатъчна прозрачност по отношение на платените партньорства и търговските комуникации, както и проблемно съдържание, насочено към деца (например реклама на нездравословна храна, алкохол или продукти за вейпинг). • Капани за абонаменти – трудности, с които потребителите се сблъскват, когато се опитват да анулират онлайн абонаменти, включително автоматично подновяване, скрити такси след безплатни пробни периоди и неясни договорни условия. Според Комисията тези злоупотреби струват на потребителите в ЕС най-малко 7,9 милиарда евро годишно. За разлика от това общите разходи за предприятията за спазване на законодателството на ЕС за защита на потребителите се оценяват на не повече от 737 милиона евро, което предполага, че засиленото регулиране би могло да донесе значителни нетни ползи. Източник: https://www.digital-fairness-act.com/

Европейското предложение за Закона за цифрова справедливост се очаква до края на 2026 г. Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври- ноември 2025 г.

Изследване на журналистическата практика: Лични нападки, лоши икономически условия и висока степен на редакционна свобода в Чехия ЕЖО Чешката журналистика претърпя трансформация през последните години. Според Световния индекс за свобода на пресата, съставен от „Репортери без граници“, Чехия се е преместила от 40-то на 10-то място в класацията от 2021 г. насам. Същото развитие е отразено и в последната вълна на изследването „Световете на журналистиката“ (WJS), което се фокусира върху това кой работи в медиите, какви условия имат журналистите и как възприемат професията си. Общо над 32 000 журналисти от 75 държави са участвали в международното проучване, което го прави най-голямото сравнително проучване в света, фокусирано върху условията на труд в тази област. Чешката част от изследването е проведена от екип от изследователи и студенти от Института по комуникационни изследвания и журналистика към Факултета по социални науки на Карловия университет (IKSŽ FSV UK). Събирането на данни е проведено в Чехия през 2022–2023 г. Изследването показва, че чешките журналисти възприемат само ограничен брой фактори, които биха застрашили фундаментално работата им. Повечето от тях не са се сблъсквали със съдебни действия, насочени конкретно срещу тях, нито са преживели физическо насилие. Те посочват личните нападения, принудата, поставянето под въпрос на професионалната почтеност и речта на омразата като най-големите заплахи. Най-често срещаните им страхове са свързани с това. Почти 38% се опасяват, че извършителите на нападения срещу журналисти ще останат ненаказани, 16% изразяват загриженост за емоционалното и психическото си здраве, 10% се страхуват да не загубят работата си в медиите и малко под 3% се страхуват за физическото си здраве. Кои са чешките журналисти? Проучването дава и отговор на въпроса кой работи в чешките медии днес. Данните показват, че журналистическата среда е доминирана от мъже, които съставляват почти 60% от всички респонденти. Средната възраст на респондентите е 41,6 години, а работната им седмица обикновено е надвишавала стандартното работно време, средно 46,3 часа. Цялостната картина на професията включва и факта, че почти половината от журналистите (46%) печелят допълнителни доходи извън журналистиката, което отразява финансова несигурност и дългосрочна нестабилност в областта. Редакционна автономия срещу опасения относно общата свобода на медиите В същото време чешките журналисти отчитат относително висока степен на редакционна автономия. По-голямата част от тях се чувстват свободни във всекидневното си вземане на решения. Общо 77% са категорично съгласни с твърдението, че имат свобода при избора на теми, а 82% също чувстват тази свобода, когато решават как да ги отразяват. Този индивидуален опит обаче контрастира с общата представа за състоянието на медийната свобода в страната. Само 58% от анкетираните изразяват доверие в нея, което показва по-предпазливо възприемане на по-широката политическа и икономическа среда, която оформя журналистическата работа. В сравнение с предишната вълна от изследвания от 2012–2014 г., делът на тези, които възприемат „изключително или много силно“ влияние на собствениците на медии, е спаднал от почти 25% до сегашните 18%. Журналистите посочват професионалната етика и собствените си ценности като основни фактори, които всъщност оформят работата им. „Сравнително оптимистичните резултати в сравнение с други страни трябва да се разглеждат с известна предпазливост в този етап в контекста на новата политическа ситуация след парламентарните избори. Това е особено вярно във връзка с отношението на новосформираното правителство към обществените медии или атаките срещу Deník N, и особено срещу разследващата журналистка Здислава Покорна“, добавя Алис Немцова Тейкалова, ръководител на катедра „Журналистика“ в IKSŽ FSV UK и един от координаторите на изследванията в Централна и Източна Европа. Сандра Лабова (която е и съавтор на общата глава за редакционната автономия и свободата на медиите), Барбора Соучкова и Анна Хърбачкова от IKSŽ FSV UK също участваха в проучването. Студенти от този институт също участваха в картографиране на чешкия медиен пейзаж и интервюиране на журналисти. Политическо и военно влияние Медийният експерт Алис Немцова Тейкалова беше и един от основните автори на общата глава на изследването на WJS, което се занимава с това как журналистите възприемат факторите, влияещи върху работата им. Резултатите показват, че степента на тези влияния варира значително в различните региони. Западните страни, особено тези в Северна Европа, отдавна показват най-ниското ниво на влияние – например Съединените щати (преди преизбирането на Доналд Тръмп) бяха единствената неевропейска страна сред 20-те страни с най-ниско възприемано ниво на правителствена цензура. За разлика от това журналистите в Близкия изток, Африка, Азия и части от Латинска Америка усещат значително по-силно политическо влияние върху работата си. В конфликтни зони като Йемен, Украйна и Пакистан влиянието на военните се усеща силно. В съответствие с предишната вълна на WJS в световен мащаб се потвърждава, че журналистите са подложени най-силно на организационен и процедурен натиск, който пряко засяга всекидневната им практика. Влиянието на личните връзки остава стабилно, докато икономическият и политическият натиск се е засилил в редица страни. Тези тенденции показват, че журналистическата работа никога не се осъществява изолирано от социалния контекст и предвид възхода на популизма отразяват опасения относно външна намеса в журналистическата работа. Подкастите се превърнаха във визуален жанр, но въпреки това остават популярни Ян Новотни Подкастите като медия претърпяха значителна трансформация през последните години. От първоначално чист аудио формат, те се превърнаха във феномен, който надхвърля границите на аудиото. Подкастите вече не са просто „нещо за слушане“, а поради еволюцията на целия медиен пейзаж и потребителските навици, те се превръщат не само във визуална медия, но до известна степен и в дефиницията на цял визуален жанр. Какво стои зад това развитие и защо подкастите все още са толкова популярни? Изправени ли сме пред края на подкастите, каквито ги познаваме? Медията, която демократизира интернет За да разберем настоящата популярност на подкастите, трябва да се върнем към времето, когато те бяха предимно медия на звук и свобода. Дълго време подкастите се оформяха от техническите възможности на тяхното разпространение. Изтеглянето на аудио файлове с помощта на RSS технология и ранните джобни плейъри предизвика интерес към немузикално аудио съдържание. Привлекателността на възможността да се носи подобна медия със себе си надделяваше над липсата на видео, което иначе също беше популярен артикул в ранните дни на интернет бума. За творците това предлагаше възможността да създават и разпространяват съдържание без скъпи технологии, без лицензи за излъчване и извън установените медийни институции. В този смисъл

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации октомври- ноември 2025 г. Read More »

Нов румънски аудиовизуален кодекс

Румънският аудиовизуален кодекс от 2025 г. бележи повратна точка, обединявайки надзора върху радиоразпръскването и цифровите медии в единен режим. Той модернизира и хармонизира националния подход към форматите за радиоразпръскване, по заявка и онлайн, като целта е да се балансира свободата на изразяване с обществения интерес в цифровото информационно пространство. Кодексът разширява надзора в цифровите среди, засилва защитата на непълнолетните, определя и санкционира дезинформацията, затяга рекламните стандарти и въвежда съвместно регулиране с индустрията. Ключови разпоредби влязоха в сила през октомври 2025 г., включително по-строг контрол върху рекламата на хранителни добавки и свързания с нея инфлуенсър маркетинг. Кодексът се прилага за услуги, които потенциално попадат под румънска юрисдикция, включително чуждестранни платформи, насочени към местни потребители. След транспонирането на AVMSD и прилагането на DSA, Националният аудиовизуален съвет (CNA) започна да разпорежда премахването на незаконно онлайн аудиовизуално съдържание на платформи като TikTok, Facebook, Instagram, YouTube и X. Решенията на Съвета могат да бъдат оспорени в административните съдилища. В началната фаза CNA проведе 27 публични заседания, издаде 103 заповеди относно 282 онлайн материала и препрати пет дела на главния прокурор. Досега нито един съд не е отменил или спрял публично тези решения, а платформите до голяма степен са се съобразили с тях, вместо да ги оспорват.

Нов румънски аудиовизуален кодекс Read More »

УКРЕПВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ЦИФРОВАТА ЕРА. НОВИЯТ ЩИТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НА ЕС. ПЛАН ЗА ОВЛАСТЯВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИИТЕ В ЕС

инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество На 12 ноември 2025 г. Европейската комисия (Комисията) публикува съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския щит на демокрацията (EUDS). Макар и правно необвързващ, стратегическият документ определя, наред с поредица от доброволни мерки за различни заинтересовани страни, потенциални насоки за прилагането и преразглеждането на съществуващите законодателни актове в допълнение към планираните с „Цифровия омнибус“ преразглеждания. Целта му е да укрепи демокрациите в ЕС и да даде възможност на европейците да упражняват правата си, свободно да формират и изразяват мнения и да участват активно и безопасно в демократичния живот на Съюза. EUDS насочва вниманието към широк спектър от съществуващи закони и разпоредби. В резултат на това се очаква тези правни рамки да бъдат прилагани по-често и да бъдат подложени на засилен контрол в бъдеще.  Комисията предлага създаването на Европейски център за демократична устойчивост (Център), който да обедини усилията и експертния опит на държавите членки, страните кандидатки и институциите на ЕС, които понастоящем са разпръснати.  За да защити целостта на информационното пространство, Комисията формулира конкретни действия и мерки, насочени, inter alia, към доставчиците на VLOPs и VLOSes съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Те са за допълване на съществуващите правни рамки, като например задълженията за прозрачност и етикетиране на deepfake за определени системи с изкуствен интелект съгласно Закона за изкуствен интелект, както и задълженията за оценка и смекчаване на системния риск (чл. 34, 35 от DSA), както и изискванията за прозрачност на системите за препоръки (чл. 27, 38 от DSA) и механизмите за достъп до данни и контрол от страна на изследователи и органи (чл. 40 от DSA) съгласно DSA. С цел укрепване на свободните и независими медии като крайъгълен камък на демократичните общества, Комисията възнамерява да засили съществуващите разпоредби. Това включва подкрепа на държавите членки при прилагането на Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), предлагане на насоки и осигуряване на съответствие. По отношение на Закона за цифровите пазари (DMA), Комисията възнамерява да включи сред своите приоритети действия за прилагане, които насърчават независим и разнообразен медиен пейзаж, включително чрез повишаване на прозрачността на онлайн рекламата.  Други мерки, предвидени от Комисията, включват например стартирането на Програма за устойчивост на медиите за независима журналистика и медийна грамотност, както и подкрепата за независими медии извън границите на ЕС. Комисията ще оцени и начините за укрепване на медийните услуги и модернизиране на правилата за реклама в подкрепа на медиите в ЕС в предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Накрая, заслужава да се отбележи също, че стратегическите документи за планиране като EUDS често предоставят първоначална перспектива или определят посоката за по-нататъшно регулиране, което може да се очаква на европейско ниво. Източници: https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=a0ac9b1a-487a-405a-a632-4e9f01702b8c&utm_source=Lexology+Daily+Newsfeed&utm_medium=HTML+email+-+Body+-+General+section&utm_campaign=Lexology+subscriber+daily+feed&utm_content=Lexology+Daily+Newsfeed+2025-11-14&utm_term= https://nm20.abv.bg/Mail.html#message:fid/10:pid/0:mid/17403846309:tid/60:r/0

УКРЕПВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ЦИФРОВАТА ЕРА. НОВИЯТ ЩИТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НА ЕС. ПЛАН ЗА ОВЛАСТЯВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИИТЕ В ЕС Read More »

Важни европейски решения относно обществената безопасност в дигиталната среда

Европейската комисия предварително установи, че TikTok и Meta са нарушили задължението си да предоставят на изследователите адекватен достъп до публични данни съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Комисията също така предварително установи, че Meta, както Instagram, така и Facebook, нарушават задълженията си да предоставят на потребителите прости механизми за уведомяване за незаконно съдържание и да им позволяват ефективно да оспорват решения за модериране на съдържание. Предварителните констатации на Комисията показват, че Facebook, Instagram и TikTok може да са въвели обременяващи процедури и инструменти, чрез които изследователите да изискват достъп до публични данни. Това често води до предоставяне на непълни или ненадеждни данни, което се отразява на способността им да провеждат изследвания, например дали потребителите, вкл. непълнолетните, са изложени на незаконно или вредно съдържание. Комисията продължава разследването на други потенциални нарушения, които са част от тези текущи производства. Процедурите по Закона за цифровите услуги (DSA) са различни от текущите разследвания срещу Facebook, Instagram и TikTok относно спазването на друго приложимо законодателство на ЕС. Подобен съмнителен случай се отнася до използването от Meta и Instagram на публични потребителски данни за обучение на собствени модели на изкуствен интелект (ИИ) от 27 май 2025 г. В тази връзка Организацията за правата на потребителите на Северен Рейн-Вестфалия (VZ NRW) изрази опасения относно защитата на данните и поиска налагане на временна забрана. Висшият регионален съд (OLG) на Кьолн отхвърли искането за забрана с мотивите, които съдържат важни отправни точки за всички компании, които искат да обучават ИИ с помощта на потребителски или клиентски данни. Meta основава обучението си по ИИ на своя „легитимен интерес“, а именно икономическия интерес от разработването и предлагането на пазара на нов продукт с ИИ – по-точно асистент за разговори. Решението на OLG предлага възможности за компании, които искат да обучават модели с ИИ с потребителски данни – и не само за социални мрежи. По-специално съдът вече е установил, че обучението по ИИ с потребителски данни може да бъде легитимен интерес поради действието на Закона за ИИ – основният регламент за ИИ в ЕС – който сам по себе си се позовава на необходимостта от обучение на модели с ИИ с огромни количества данни. В същото време решението не предоставя „свободен пропуск“ за обучение на ИИ. Вместо това OLG подчертава, че компаниите трябва да формулират своя легитимен интерес „достатъчно ясно и точно“ и че този интерес трябва да е реален. Освен това те трябва да докажат, че е необходимо да обработват личните данни, за да изпълнят този интерес. Следователно не трябва да съществуват други алтернативи, които биха се намесили в личните данни в по-малка степен или такива, които са еднакво подходящи за използването им. Meta например успя да докаже, че е проучила възможности като например използването на синтетични данни, но че те не са съответно подходящи. Освен това законният интерес трябва да бъде претеглен спрямо интересите на субектите на данни. Meta е предприела различни мерки, за да гарантира защитата на субектите на данни. Решението на Висшия регионален съд на Кьолн показва, че изискванията на GDPR трябва да бъдат внимателно разглеждани за всеки отделен случай.

Важни европейски решения относно обществената безопасност в дигиталната среда Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации септември 2025 г.

Как инициативите за медийна грамотност в Украйна трансформират своето съдържание Назар Степанюк От началото на XXI в., с разпространението на Интернет и появата на ново, всеобхватно информационно пространство въпросите на дигиталната хигиена и противодействието на информационните заплахи преминаха от категорията „важни умения“ към статуса на „критично необходими“. Политическа пропаганда, конспиративни теории, дейността на различни злонамерени актьори — днес съществуват множество сили, готови да манипулират потребителите. Най-големият от тези актьори, който демонстрира постоянен интерес към намеса в украинското информационно пространство, е Руската федерация. Въпросът за противодействие на информационните заплахи от Русия постепенно придоби значимост след 2014 г. и стана критично важен след началото на пълномащабното нахлуване. Логично възниква въпросът: как ефективно могат да бъдат неутрализирани подобни заплахи, независимо от техния източник? Когато има проблем, логиката води до това да се борим не със симптомите му, а с корена му. Въпреки че украинското общество не е в състояние напълно да спре всички информационни заплахи, то е способно да контролира собственото си възприятие и консумация на съдържание. Ето защо медийната грамотност — способността да се ориентираме в информационното пространство и да подхождаме критично и отговорно към потреблението на съдържание — е изключително актуална през 2025 г. Каква е ситуацията в Украйна? По-конкретно — как украинските организации за медийна грамотност реагират на предизвикателствата на съвременността? За да отговорим на този въпрос, избрахме пет организации, работещи в областта на развитието на медийната грамотност: Академията на украинската преса (UPA), Институтът за масова информация (IMI), НПО Detector Media, проектът Filter и StopFake, и анализирахме тяхното съдържание за периода 2022–2024 г. Всеки материал, всяка новина, всеки уебинар и всяко съобщение за всеки месец. Какво търсехме? Предметът на изследването бе жанровата структура на съдържанието, основните тематични акценти и идентифицирането на тенденции в реакциите на организациите спрямо съвременните информационни предизвикателства. Нашият анализ обхвана както количествени (колко материали от определени жанрове и теми е създала всяка организация), така и качествени (какво е съдържанието на тези материали) характеристики на публикациите. На количествено ниво анализирахме общия брой единици съдържание за всяка година (2022, 2023, 2024), както и жанровата структура на материалите — уебинари, наръчници, статии, новини, обучения, онлайн курсове, комикси и др. На качествено ниво основните критерии за анализ на съдържанието бяха следните: Тематична насоченост: Кои теми се появяваха най-често в публикациите на всяка организация? Целева аудитория: За кого създава своето съдържание всяка организация? Форма на представяне: Как аудиторията усвояваше медийната грамотност — чрез лекции, интерактивни формати или комбинирани подходи? Особено внимание обърнахме на външните заимствани материали — случаи, в които организациите се позоваваха на изследвания или обучителни курсове на трети страни. Макар формално това съдържание да не е тяхна собственост, решението да бъде включено в комуникацията им е част от стратегията за съдържание, която бе обект на нашия анализ. И така, какви тенденции могат да бъдат наблюдавани в съдържанието на украинските организации за медийна грамотност през годините на пълномащабната война? Как те реагираха на предизвикателствата, породени от руската агресия? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме съдържанието на всяка организация поотделно. Академия на украинската преса (AUP) Източник на снимка: скрийншот, Академия на украинската преса (AUP), https://www.aup.com.ua/ Истински лидер в областта на медийната грамотност в Украйна, Академията на украинската преса (AUP) е една от най-старите и най-авторитетни инициативи в тази сфера. Още преди началото на пълномащабната война AUP играеше важна роля за развитието на критичното мислене и медийното образование, като насочваше усилията си към подкрепа на журналисти, преподаватели и широката общественост. Анализирахме 74 единици съдържание, създадени от AUP през периода 2022 – 2024 г. Жанровата структура на тези материали се оказа доста разнообразна, но могат да се проследят определени устойчиви тенденции. Най-голям дял заемат уебинарите, които са 40,5% от общото съдържание (30 от 74 единици). Наред с тях значително внимание е отделено на създаването на наръчници (12 броя, 16,2%), повечето от които са насочени към педагозите и интегрирането на уроци по медийна грамотност в училищната програма, както и на статии (11 броя, 14,9%). От статиите 75% са посветени на анализа на руските наративи. Други теми са застъпени в по-малка степен — по 8,3% за дигитална хигиена, анализ на глобални медийни тенденции и материали, несвързани пряко с темата. Портфолиото на AUP обаче не се изчерпва с това — на сайта им се публикуват и обучителни курсове (7 броя, 9,5%). Въпреки общата тенденция към разнообразие, могат да се разграничат две основни направления: противодействие на информационните заплахи (28,6%) и военна журналистика (28,6%). Обучителните програми обхващат също теми като дигитална хигиена, анализ на глобалните медийни тенденции и психологическа подкрепа — всяка от тях представлява 14,3% от общия брой анализирани курсове. Останалите формати — конкурси за съдържание, комикси, онлайн курсове, офлайн лекции, видеопроекти, игри и новини — заемат по-малък дял от жанровото разнообразие. Що се отнася до тематичните акценти, от общо 74 единици съдържание най-силно е застъпена темата за противодействие на информационните заплахи (17 материала) — напълно логично в контекста на информационната война и мащабната дезинформационна кампания на Русия. Значителна част от материалите са посветени на дигиталната хигиена (6 материала), развитието на критично мислене (5 материала) и интегрирането на медийното образование във формалната образователна система (5 материала). Материалите на AUP засягат също темите за разпознаване на фалшиви новини (4 материала), както и киберсигурност, манипулации и емоционално претоварване (по 2 материала всяка). Detector Media Detector Media е една от водещите и най-големи украински организации, специализирани в мониторинга, анализа и развитието на медийната среда. Дейността ѝ обаче не се ограничава само с това: организацията активно насърчава развитието на медийната грамотност сред населението, особено чрез специализирания информационен ресурс MediaSapience, създаден именно с цел популяризиране на знанията по медийна грамотност в обществото. Анализирахме 63 единици съдържание, създадени от Detector Media през периода 2022–2024 г. За разлика от AUP жанровата структура на материалите на тази организация е сравнително еднообразна — по-голямата част от съдържанието на сайтовете Detector Media и MediaSapience са статии. От тях: 28,57% са посветени на анализа на украинските медийни тенденции; 22,22% — на интеграцията на медийната грамотност в образователната система и 11,11% — на прегледи на инициативи за развитие на медийната грамотност. Около 6,35% от материалите са фокусирани върху анализа на руските наративи, а по 4,76% — върху

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации септември 2025 г. Read More »

Прозрачност на медийната собственост и свобода на медиите – проблеми и решения

Списание „Бизнес и право“, специализирано правно издание на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), и Фондация „Медии 21“ организират кръгла маса „Прозрачност на медийната собственост и свобода на медиите – проблеми и решения“, която ще се състои на 14 ноември 2025 г. от 11:00 до 16:30 ч. в Библиотеката на УНСС. Регистрацията започва от 10:00 ч. По време на събитието ще бъдат представени изследователски проекти, ръководени от преподаватели от Юридическия факултет на УНСС, които анализират съвременните предизвикателства пред свободата на изразяване и защитата на човешките права. Гост на дискусията ще бъде д-р Тейлс Томаз, преподавател в Департамента по медийна политика и медийна икономика на Университета в Залцбург. В центъра на обсъждането ще бъдат резултатите от проекта Euromedia Ownership Monitor (EurOMo) 2025 – Call: Creative Europe – CNECT/2024/4167000, координиран от Университета в Залцбург, чиято цел е консолидиране на единна база данни за медийната собственост в държавите членки на Европейския съюз, включително относно канали, опериращи в рамките на много големи онлайн платформи, които играят ключова роля в разпространението и потреблението на новини. Събраната информация ще осигури систематични и проверени доказателства за състоянието на медийната собственост в ЕС и България, в съответствие с изискванията на чл. 6 от Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). От българска страна с анализи и предложения в дискусията ще се включат експерти на Фондация „Медии 21“, които участват в проекта EurOMo. Дискусията и изказванията, както и свързани статии, ще бъдат публикувани в специален брой на списание „Бизнес и право“. Потвърждаване на участието до 10 ноември 2025 г. на имейл: bzankova@gmail.com Уебсайт: https://media21.org/, тел.: +359 888 832 013 ПРОГРАМА Час Сесия 10:00 – 11:00 Регистрация на участниците 11:00 – 11:15 Откриване и приветствени думи от организационния комитет 11:15 – 11:30 Приветствие от Ректора на УНСС 11:30 – 12:30 Кръгла маса: Състояние на медийната среда в България – проблеми и предизвикателства 12:30 – 13:15 д-р Тейлс Томаз – Проектът EurOMo: постижения и практическо приложение 13:15 – 13:45 Въпроси и отговори (Q&A) – модерирана дискусия 13:45 – 14:45 Проектът EurOMo: резултати от българските експерти – изказвания на участниците (10–15 мин) 14:45 – 15:00 Почивка – кафе 15:00 – 16:00 Заключителни изказвания и обобщение на дискусията 16:00 – 16:30 Неформални разговори с чаша вино Работен език: английски/български (без такса за участие). 

Прозрачност на медийната собственост и свобода на медиите – проблеми и решения Read More »

Обявяването на първите резултати по проекта Euromedia Ownership Monitor 2025

Обявяването на първите резултати по проекта Euromedia Ownership Monitor 2025 ще се състои в Брюксел на 6 ноември 2025 г. Регистрация на https://media-ownership.eu/

Обявяването на първите резултати по проекта Euromedia Ownership Monitor 2025 Read More »

Фон дер Лайен обявява „момента за независимост“ на Европа

 Европа трябва да се бори! За мястото си в свят, в който много големи сили са или амбивалентни, или открито враждебни към Европа. Фон дел Лайен  пледира за „Момента на независимост“ на Европа – призив за стратегическа автономност. Един от централните стълбове на нейния план: Сериозен тласък за инвестиции в цифрови и чисти технологии. ЕС планира мерки за подкрепа на бизнеса и иновациите, включително цифрово евро и предстоящ омнибус за цифрови технологии. Много европейски стартиращи компании в ключови технологии като квантови технологии, изкуствен интелект и биотехнологии търсят чуждестранни инвестиции, което застрашава технологичния суверенитет на ЕС. В отговор Комисията ще стартира фонд Scaleup Europe на стойност няколко милиарда евро с частни партньори. Единният пазар остава незавършен, отбеляза фон дер Лайен, най-вече в три области: финанси, енергетика и телекомуникации. Ще бъде представена пътна карта за единния пазар до 2028 г., която ще осигури ясни политически срокове. В речта се открои позицията на фон дер Лайен на правото на Европа да определя свои собствени стандарти и регламенти. Твърдението последва защитата ѝ на търговското споразумение между САЩ и ЕС, което го прави пряк отговор на нарастващия натиск и тарифните заплахи от американската администрация. ЕС се нуждае от европейски изкуствен интелект. Ключовите инициативи включват Закона за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект, квантовата среда и създаването на европейски гига фабрики за изкуствен интелект, които да помогнат на стартиращите компании да разработват, обучават и внедряват модели на изкуствен интелект от следващо поколение.  Главните изпълнителни директори на водещи европейски технологични фирми представиха своята Европейска декларация за изкуствен интелект и технологии, обещавайки да инвестират и да укрепват технологичния суверенитет на Европа. Фон дер Лайен посочи също пионерните ограничения на социалните медии в Австралия като наблюдаван модел, показвайки, че Европа може да възприеме подобен подход. За да осигури добре информирана и балансирана политика, тя обяви планове да назначи експертна група до края на годината, която да консултира най-добрите стратегии за Европа. Залогът е, че мощна комбинация от масивни инвестиции, рационализирано регулиране и единен публично-частен фронт може най-накрая да спре Европа да догонва в световната икономическа надпревара.  Източник:https://dig.watch/newsletters/dw-weekly/dw-weekly-229?utm_source=DiploMail&utm_campaign=990b0bb801-EMAIL_CAMPAIGN_2025_09_12_01_04&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-990b0bb801-120316992 

Фон дер Лайен обявява „момента за независимост“ на Европа Read More »

Регулиране на медиите, регулиране на социалните медии и дезинформация

Регулирането на медиите е гаранция за свободата на медиите и за  независимостта на медийните организации. Необходимо ли е регулирането на социалните медии или не? Разработването на ориентиран към бъдещето регулативен подход, основан на правата на човека, намира опора както в свободата на словото, така и в правото на защита на частната инициатива в съвременната медийна среда. Regulation in the new media environment – problems, risks and challenges from the perspective of the experience in five European democratic states 

Регулиране на медиите, регулиране на социалните медии и дезинформация Read More »