Европейската комисия се готви да представи Закона за цифрова справедливост (DFA), нова законодателна инициатива, насочена към укрепване на защитата на потребителите в цифровата среда. В писмото за мандата от 17 септември 2024 г., адресирано до номинирания за комисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона, председателят фон дер Лайен посочва необходимостта от разработване на „Закон за цифрова справедливост за справяне с неетичните техники и търговски практики, свързани с „тъмни“ модели, маркетинг от инфлуенсъри в социалните медии, пристрастяващия дизайн на цифрови продукти и онлайн профилирането, особено когато уязвимостта на потребителите се използва за търговски цели“. DFA е предназначен да допълни съществуващите вече регулативни рамки, включително Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за изкуствения интелект, но все още не е ясно дали DFA ще бъде регламент или директива.
От 17 юли 2025 г. до 24 октомври 2025 г., се проведе обществена консултация и бяха получени 3341 отговора. Реакциите на заинтересованите страни относно предложения DFA обаче бяха смесени. Индустриални групи като EuroCommerce призоваха за по-добро прилагане на съществуващите правила, вместо приемане на ново законодателство. Големите компании показаха ниска подкрепа (от 5% до 22%) за мерките относно практиките за персонализиране, докато бизнес асоциациите изразиха подобно предупреждение, като много от тях се позоваха на съществуващото законодателство, което смятат за всеобхватно.
От друга страна, защитниците на потребителите категорично подкрепят по-строго регулиране. В консултацията потребителските асоциации подкрепиха мерки, включващи по-голям контрол върху персонализираната реклама (87%), ограничения върху персонализираната реклама, използваща информация за уязвими черти (87%), и забрана за персонализирана реклама, насочена към непълнолетни (93%). Академичните коментатори изразиха загриженост относно потенциално свръхрегулиране, припокриване със съществуващите правила и сложност на прилагането.
На този фон какви са проблемите с онлайн практиките?
• Тъмни модели – дизайнерски техники, които манипулират потребителите да вземат решения, които иначе не биха взели. Примерите включват фалшиви твърдения за спешност („остава само една стая!“) и подвеждащ дизайн на банери за бисквитки.
• Пристрастяващ дизайн – цифрови услуги, предназначени да насърчават потребителите да харчат повече време или пари от предвиденото, като например автоматично възпроизвеждане на видеоклипове, системи за възнаграждения за продължаваща употреба или санкции за неактивност. Комисията отбелязва специфични рискове за уязвимите потребители, включително децата.
• Онлайн персонализация – практики, включващи поведенческа реклама, персонализирани резултати от търсенето и динамично ценообразуване. Комисията е загрижена за бизнесите, които експлоатират уязвими характеристики на потребителите, установени чрез обработка на лични данни.
• Инфлуенсъри в социалните медии – недостатъчна прозрачност по отношение на платените партньорства и търговските комуникации, както и проблемно съдържание, насочено към деца (например реклама на нездравословна храна, алкохол или продукти за вейпинг).
• Капани за абонаменти – трудности, с които потребителите се сблъскват, когато се опитват да анулират онлайн абонаменти, включително автоматично подновяване, скрити такси след безплатни пробни периоди и неясни договорни условия.
Според Комисията тези злоупотреби струват на потребителите в ЕС най-малко 7,9 милиарда евро годишно. За разлика от това общите разходи за предприятията за спазване на законодателството на ЕС за защита на потребителите се оценяват на не повече от 737 милиона евро, което предполага, че засиленото регулиране би могло да донесе значителни нетни ползи.
Източник: https://www.digital-fairness-act.com/