Изследване на журналистическата практика: Лични нападки, лоши икономически условия и висока степен на редакционна свобода в Чехия

ЕЖО

Чешката журналистика претърпя трансформация през последните години. Според Световния индекс за свобода на пресата, съставен от „Репортери без граници“, Чехия се е преместила от 40-то на 10-то място в класацията от 2021 г. насам. Същото развитие е отразено и в последната вълна на изследването „Световете на журналистиката“ (WJS), което се фокусира върху това кой работи в медиите, какви условия имат журналистите и как възприемат професията си.

Общо над 32 000 журналисти от 75 държави са участвали в международното проучване, което го прави най-голямото сравнително проучване в света, фокусирано върху условията на труд в тази област. Чешката част от изследването е проведена от екип от изследователи и студенти от Института по комуникационни изследвания и журналистика към Факултета по социални науки на Карловия университет (IKSŽ FSV UK). Събирането на данни е проведено в Чехия през 2022–2023 г.

Изследването показва, че чешките журналисти възприемат само ограничен брой фактори, които биха застрашили фундаментално работата им. Повечето от тях не са се сблъсквали със съдебни действия, насочени конкретно срещу тях, нито са преживели физическо насилие. Те посочват личните нападения, принудата, поставянето под въпрос на професионалната почтеност и речта на омразата като най-големите заплахи. Най-често срещаните им страхове са свързани с това.

Почти 38% се опасяват, че извършителите на нападения срещу журналисти ще останат ненаказани, 16% изразяват загриженост за емоционалното и психическото си здраве, 10% се страхуват да не загубят работата си в медиите и малко под 3% се страхуват за физическото си здраве.

Кои са чешките журналисти?

Проучването дава и отговор на въпроса кой работи в чешките медии днес. Данните показват, че журналистическата среда е доминирана от мъже, които съставляват почти 60% от всички респонденти. Средната възраст на респондентите е 41,6 години, а работната им седмица обикновено е надвишавала стандартното работно време, средно 46,3 часа.

Цялостната картина на професията включва и факта, че почти половината от журналистите (46%) печелят допълнителни доходи извън журналистиката, което отразява финансова несигурност и дългосрочна нестабилност в областта.

Редакционна автономия срещу опасения относно общата свобода на медиите

В същото време чешките журналисти отчитат относително висока степен на редакционна автономия. По-голямата част от тях се чувстват свободни във всекидневното си вземане на решения. Общо 77% са категорично съгласни с твърдението, че имат свобода при избора на теми, а 82% също чувстват тази свобода, когато решават как да ги отразяват.

Този индивидуален опит обаче контрастира с общата представа за състоянието на медийната свобода в страната. Само 58% от анкетираните изразяват доверие в нея, което показва по-предпазливо възприемане на по-широката политическа и икономическа среда, която оформя журналистическата работа.

В сравнение с предишната вълна от изследвания от 2012–2014 г., делът на тези, които възприемат „изключително или много силно“ влияние на собствениците на медии, е спаднал от почти 25% до сегашните 18%. Журналистите посочват професионалната етика и собствените си ценности като основни фактори, които всъщност оформят работата им.

„Сравнително оптимистичните резултати в сравнение с други страни трябва да се разглеждат с известна предпазливост в този етап в контекста на новата политическа ситуация след парламентарните избори. Това е особено вярно във връзка с отношението на новосформираното правителство към обществените медии или атаките срещу Deník N, и особено срещу разследващата журналистка Здислава Покорна“, добавя Алис Немцова Тейкалова, ръководител на катедра „Журналистика“ в IKSŽ FSV UK и един от координаторите на изследванията в Централна и Източна Европа.

Сандра Лабова (която е и съавтор на общата глава за редакционната автономия и свободата на медиите), Барбора Соучкова и Анна Хърбачкова от IKSŽ FSV UK също участваха в проучването. Студенти от този институт също участваха в картографиране на чешкия медиен пейзаж и интервюиране на журналисти.

Политическо и военно влияние

Медийният експерт Алис Немцова Тейкалова беше и един от основните автори на общата глава на изследването на WJS, което се занимава с това как журналистите възприемат факторите, влияещи върху работата им.

Резултатите показват, че степента на тези влияния варира значително в различните региони. Западните страни, особено тези в Северна Европа, отдавна показват най-ниското ниво на влияние – например Съединените щати (преди преизбирането на Доналд Тръмп) бяха единствената неевропейска страна сред 20-те страни с най-ниско възприемано ниво на правителствена цензура.

За разлика от това журналистите в Близкия изток, Африка, Азия и части от Латинска Америка усещат значително по-силно политическо влияние върху работата си. В конфликтни зони като Йемен, Украйна и Пакистан влиянието на военните се усеща силно.

В съответствие с предишната вълна на WJS в световен мащаб се потвърждава, че журналистите са подложени най-силно на организационен и процедурен натиск, който пряко засяга всекидневната им практика. Влиянието на личните връзки остава стабилно, докато икономическият и политическият натиск се е засилил в редица страни. Тези тенденции показват, че журналистическата работа никога не се осъществява изолирано от социалния контекст и предвид възхода на популизма отразяват опасения относно външна намеса в журналистическата работа.

Подкастите се превърнаха във визуален жанр, но въпреки това остават популярни

Ян Новотни

Подкастите като медия претърпяха значителна трансформация през последните години. От първоначално чист аудио формат, те се превърнаха във феномен, който надхвърля границите на аудиото. Подкастите вече не са просто „нещо за слушане“, а поради еволюцията на целия медиен пейзаж и потребителските навици, те се превръщат не само във визуална медия, но до известна степен и в дефиницията на цял визуален жанр. Какво стои зад това развитие и защо подкастите все още са толкова популярни? Изправени ли сме пред края на подкастите, каквито ги познаваме?

Медията, която демократизира интернет

За да разберем настоящата популярност на подкастите, трябва да се върнем към времето, когато те бяха предимно медия на звук и свобода. Дълго време подкастите се оформяха от техническите възможности на тяхното разпространение. Изтеглянето на аудио файлове с помощта на RSS технология и ранните джобни плейъри предизвика интерес към немузикално аудио съдържание. Привлекателността на възможността да се носи подобна медия със себе си надделяваше над липсата на видео, което иначе също беше популярен артикул в ранните дни на интернет бума.

За творците това предлагаше възможността да създават и разпространяват съдържание без скъпи технологии, без лицензи за излъчване и извън установените медийни институции. В този смисъл подкастингът е продукт на време, когато интернет се разбираше като пространство за децентрализация и демократизация на съдържанието.

Терминът „демократизация“ тук се отнася не само до отвореността на творчеството, но и до трансформацията на медийното поле, в което, следвайки теорията на Дженкинс за културата на участие, разграничението между продуцент и аудитория е размито. Слушателите или зрителите също оценяват, че подкастите са медия, която обикновено може да се консумира безплатно. По този начин те предлагат равенство във възможността да бъдат чути и да чуят.

Комбинацията от разпространение на подкасти по заявка и високото ниво на комфорт, свързано със слушането на подкасти, донесе измерение, което други медии трудно успяваха да предизвикат досега. Някои автори описват възможността да слушате подкаст със слушалки, докато извършвате дейности всеки ден, като интимен процес, свързан с илюзията за близост и автентичност. Този интимен и личен характер на слушането обаче постепенно започва да се променя с промяната на самата логика на медиите.

От слушане към гледане

Днес подкастите вече не са аудио среда в тесен смисъл. Платформизацията допринесе значително за това. С появата на стрийминг приложенията и социалните мрежи, подкастите постепенно се освободиха от първоначалната си техническа и културна рамка. Днес подкастите се разпространяват в среда, която съчетава висока степен на персонализация, алгоритмично разпространение и визуална привлекателност. До известна степен този процес трансформира подкастите от социално демократизираща и децентрализирана среда в такава, която е неразделна част от екосистемите, управлявани от данни.

По този начин подкастите се превърнаха в продукт на логиката на платформата. Техният успех зависи от способността им да бъдат видими и лесно и многократно споделяни. Формат, който отдавна се основава на интимност и приемственост, се озова в свят, където трябва да се конкурира за кратките периоди на внимание на зрителите.

Обичайна практика е подкастите да се разпространяват по възможно най-много канали, за да достигнат до най-голям брой получатели. С нарастващото влияние на визуално ориентираните социални мрежи (Instagram, YouTube), подкастите също се адаптират към тенденцията и новите материали, подобно на времето, когато популярната музика си проправи път към телевизионните екрани под формата на музикални видеоклипове през втората половина на 20-ти век.

В Чехия подкастите се слушат най-много от юноши и млади хора. Докато 46,1% от цялото население е слушало подкасти миналата година, във възрастовата група 16-24 години това са били почти три четвърти от анкетираните. Преминаването към визуална форма вероятно може да се обясни с различните медийни навици на това поколение и по-високата им активност на гореспоменатите визуално ориентирани платформи.

В същото време обаче визуализацията на подкаста не означава непременно загуба на първоначалната му привлекателност. В много случаи тя дори допринася за нея. Визуалният компонент често е прост. Той е заснет със статични камери, а визуалният централен елемент е минималистична, често признаваме, утилитарна сцена.

Участниците не се опитват да скрият факта, че това е подкаст. Например видимите микрофони, които в други медии биха били възприети като непрофесионални, в контекста на подкаста се превръщат в естетика на призната искреност. Простотата се превърна в нов знак за автентичност. Точно както подкастингът някога демократизира производството на аудио съдържание, днешните видео подкасти демократизират производството на визуално съдържание.

Най-успешните чешки подкасти според конкурса „Подкаст на годината 2025“ са: Opravdové zločiny (youtube.com/@opravdovezlociny), Krimi příběhy (youtube.com/c/KrimiPříběhy), Agáta a Ornella (youtube.com/@AgataaOrnella), Hype-cast (youtube.com/@hype-cast)

Професионална неформалност

Демократизиращото впечатление, което визуализациите на подкаста предизвикват, вече не е запазена марка на любителите творци. Простата форма е станала толкова разпознаваема, че дори професионални медийни къщи и търговски марки я възприемат. Въпреки че подкастите първоначално са били „народен“ инструмент за създаване на съдържание извън установените институционни структури, именно тези структури сега възприемат този демократизиращ стил с цел да изглеждат неформални и автентични.

Подкастите вече не са просто формат, а цял визуален жанр. Тяхната привлекателност се крие, наред с други неща, в напрежението между простотата и професионализма. Зрителят не може да разбере дали гледа запис от хол или от телевизионно студио. Визуалният език на подкастите, независимо дали става дума за видими микрофони, статични кадри или неформални композиции на говорители, се е превърнал в естетическа норма, която предизвиква усещане за непосредственост, независимо от действителната производствена реалност.

Дори формати, в които звукът, традиционно ключов компонент на подкастите, напълно липсва, не са изключение. Създателите предоставят официални транскрипти на подкасти или споделят ключови части под формата на статични изображения.

Етични последици

Размиването на границите има и етично противоречиви последици. В средата на социалните медии естетиката на подкастите е станала толкова разпознаваема, че има дори клипове на подкасти, които не представляват никакъв действителен подкаст. Кратките видеоклипове са стилизирани, за да изглеждат като откъс от типичен подкаст. По-дългият формат, от който се предполага, че е изрязан откъсът, обаче не може да бъде намерен.

Споменатият кратък период на внимание на зрителите и логиката на платформите, които ценят кратките и фрагментирани формати, се задоволяват с формат с продължителност само няколко секунди. Такива публикации извикат усещане за формат, който се възприема като пространство за задълбочен диалог и експертни коментари. Това предполага, че казаното е достатъчно важно, за да бъде съдържанието в едночасов формат.

Създателите, разбира се, ще оценят, че този ефект може да се постигне с допълнителни икономии на разходи и време, тъй като няма нужда да се снима едночасова програма. Както алгоритъмът, така и публиката реагират главно на атмосферата на подкаста, а не непременно на съдържанието му.

Демократизиращата естетика, която би трябвало да направи гласовете „от периферията“ по-видими, се превръща в знак за достоверност, който може лесно да бъде инсцениран. Това е парадоксът на съвременния подкаст: колкото повече се опитва да изглежда личен и неформален, толкова повече се подчинява на алгоритмичните правила на днешната дигитална култура.