Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации април 2026 г.
„Ето как трябва да работи демокрацията“: някои гледни точки на участници в първия по рода си граждански парламент в Чехия Клара Одстрчилова Демокрацията на практика означава различни неща за различните хора. Всъщност дори в академичната литература срещаме различни концепции за този термин в зависимост от позициите на отделните политически и социални участници. Именно така европейският изследователски проект MeDeMAP разглежда демокрацията. В неговите рамки академици – не само от Карловия университет – изследват начините, по които демокрацията всъщност се проявява в Европа. Един от инструментите, които използват за това, е експерименталният метод на гражданския парламент. Макар че подходът е сравнително често срещан формат на участие в много европейски страни, в Чехия това е първият граждански парламент от този тип. Според самите участници това е била много успешна първа стъпка; същевременно обаче те посочват, че бъдещите дебати трябва да включват и по-крайните слоеве на обществото. Първият граждански парламент в Чехия Двадесет участници от различни поколения и региони на Чехия взеха участие в експеримента. Заедно те обсъдиха мерки, които биха могли да допринесат за подобряване на функционирането на медиите в едно демократично общество. Дискусиите се проведоха по време на четири срещи между март и юни 2025 г. Срещите имаха предварително определена тематична рамка и експертен принос, но самите участници избраха формата на гласуването и конкретните теми за обсъждане. Процесът доведе до 31 конкретни предложения. Участниците изразиха силна подкрепа за независими, професионални и публично отговорни медии. Същевременно бяха изразени опасения относно политическото влияние, недостатъчната прозрачност и загубата на доверие, с което медиите се сблъскват в очите на обществеността. В отговор на тези въпроси участниците приеха няколко ключови препоръки, които включваха и укрепване на независимостта на обществените медии чрез промяна на метода за назначаване на техните съвети, въвеждане на механизми за надзор с участието на обществеността и поддържане на финансиране от различни източници извън правителството. Повече информация за приетите документи можете да намерите на уебсайта на проекта. https://www.medemap.eu/ Проверка на фактите: между ефективността и контрола Сузане Фенглер Може ли машина да провери истината? Тъй като генеративният изкуствен интелект (ИИ) става все по-мощен, проверяващите фактите са изправени пред фундаментален въпрос: колко отговорност може да бъде делегирана на алгоритмите – и къде трябва да се очертаят ясни граници? Именно напрежението, породено от това питане, присъстваше по време на Панел 22 „Проверка на фактите, транснационални практики и нормативни ориентации“ на 71-вата годишна конференция на Германското дружество за журналистика и комуникационни изследвания (DGPuK) в Техническия университет в Дортмунд, проведена под мотото „#Наука #Комуникация #Демокрация“. По време на панела международни изследователи – Регина Казамата от университета LUT във Финландия, Аугусто Сантос от университета в Ерфурт и Катрин Валнер, Матиас Кармазин и Лариса Крайнер от университета в Клагенфурт – обсъдиха как проверката на фактите се променя в контекста на изкуствения интелект, глобалните мрежи и нормативните стандарти. Презентациите разгледаха проверката на фактите от различни гледни точки – от приложения на изкуствения интелект и транснационална динамика до нормативни и организационни структури. Фокусът беше върху текущите изследвания за това как проверяващите факти интегрират генеративния изкуствен интелект в работните си процеси и къде умишлено избират да не го правят. Изкуствения интелект през целия процес на проверка Един от представените проекти анализира използването на ИИ в четири фази на проверката на фактите: мониторинг, проучване, производство и разпространение. Според резултатите ИИ вече се използва във всички фази за повишаване на ефективността. Той подпомага мониторинга чрез автоматизирано откриване на твърдения или транскрипцията на публични съобщения и преводи. В изследванията ИИ обобщава обширни документи и подпомага проверката, а в производството е полезен за създаване на резюмета и адаптиране на съдържание за различни платформи. ИИ е полезен и при разпространението, като осигурява целенасочени корекции на потребители, които вече са били обект на проверка. Особено за повтарящи се и интензивни по данни задачи ИИ се възприема като значително облекчение. Между очарованието и скептицизма Теоретично това развитие е описано в панела като напрежение между „омагьосване“ и „разочарование“. Докато ИИ първоначално изглежда като обещаваща иновация, практикуващите значително смекчават това впечатление във всекидневната си работа. В допълнение към повишаването на ефективността преди всичко се открояват следните проблеми: • Инструментите за откриване на генерирано от ИИ съдържание се смятат за ненадеждни • Твърденията за вероятност („60–70% генерирано от ИИ“) са трудни за комуникация • Техническите и финансовите изисквания усложняват внедряването Тази амбивалентност оформя практическото боравене с новите технологии. Ясна граница: Човешка отговорност Ключов извод: Проверяващите фактите отказват да гледат на изкуствения интелект като на участник, действащ независимо. Вместо това той последователно се класифицира като поддържащ инструмент. Интервютата подчертаха по-специално необходимостта от човешка отговорност за цялото съдържание. Набляга се и на голямото значение на прозрачността при работата с ИИ. Тя включва рефлективен подход към пристрастията и данните за обучение на програмата. По този начин проверяващите фактите защитават и професионалния си авторитет пред лицето на технологичното развитие. Институционните правила отразяват практиката Проучването също така сравнява индивидуалните перспективи с организационни насоки от 18 организации за проверка на фактите. Резултатът: Няма фундаментално несъответствие между практиката и институционните насоки. Насоките също така подчертават значението на човешкия надзор и отчетност, както и значението на прозрачното използване на ИИ. Те разглеждат етични въпроси и настояват за развитие и поддържане на осведоменост относно рисковете от използването на изкуствения интелект. Освен това те често включват забрани за автоматизирано производство на съдържание. Професионалните стандарти за работа с ИИ по този начин изглеждат стабилизиращи. Внимателна интеграция, а не технологични катаклизми Като цяло панелът представи нюансирана картина: ИИ не е нито отхвърлен, нито приет безкритично. Вместо това има селективна и контролирана интеграция. Могат да се отбележат три ключови констатации: 1. ИИ се използва за повишаване на ефективността, но не и за автоматизиране на журналистическите решения. 2. Човешкият контрол остава централен за професионалната идентичност. 3. Нормативните граници за използването на ИИ вече са ясно определени. На фона на темите на конференцията, които се занимаваха интензивно с предизвикателствата пред комуникацията и демокрацията в дигиталната трансформация, панелът ясно заяви: използването на изкуствен интелект за проверка на фактите не е радикален срив, а договорен, нормативно рамкиран процес. Унгария след Орбан: защо смяната на правителството не освобождава автоматично медиите( Сузане Фенглер Победата на изборите на партия „Тиса“ слага край на 16-годишното
Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации април 2026 г. Read More »
