Европейски новини

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации април 2026 г. 

„Ето как трябва да работи демокрацията“: някои гледни точки на участници в първия по рода си граждански парламент в Чехия Клара Одстрчилова Демокрацията на практика означава различни неща за различните хора. Всъщност дори в академичната литература срещаме различни концепции за този термин в зависимост от позициите на отделните политически и социални участници. Именно така европейският изследователски проект MeDeMAP разглежда демокрацията. В неговите рамки академици – не само от Карловия университет – изследват начините, по които демокрацията всъщност се проявява в Европа. Един от инструментите, които използват за това, е експерименталният метод на гражданския парламент. Макар че подходът е сравнително често срещан формат на участие в много европейски страни, в Чехия това е първият граждански парламент от този тип. Според самите участници това е била много успешна първа стъпка; същевременно обаче те посочват, че бъдещите дебати трябва да включват и по-крайните слоеве на обществото. Първият граждански парламент в Чехия Двадесет участници от различни поколения и региони на Чехия взеха участие в експеримента. Заедно те обсъдиха мерки, които биха могли да допринесат за подобряване на функционирането на медиите в едно демократично общество. Дискусиите се проведоха по време на четири срещи между март и юни 2025 г. Срещите имаха предварително определена тематична рамка и експертен принос, но самите участници избраха формата на гласуването и конкретните теми за обсъждане. Процесът доведе до 31 конкретни предложения. Участниците изразиха силна подкрепа за независими, професионални и публично отговорни медии. Същевременно бяха изразени опасения относно политическото влияние, недостатъчната прозрачност и загубата на доверие, с което медиите се сблъскват в очите на обществеността. В отговор на тези въпроси участниците приеха няколко ключови препоръки, които включваха и укрепване на независимостта на обществените медии чрез промяна на метода за назначаване на техните съвети, въвеждане на механизми за надзор с участието на обществеността и поддържане на финансиране от различни източници извън правителството. Повече информация за приетите документи можете да намерите на уебсайта на проекта. https://www.medemap.eu/ Проверка на фактите: между ефективността и контрола Сузане Фенглер Може ли машина да провери истината? Тъй като генеративният изкуствен интелект (ИИ) става все по-мощен, проверяващите фактите са изправени пред фундаментален въпрос: колко отговорност може да бъде делегирана на алгоритмите – и къде трябва да се очертаят ясни граници? Именно напрежението, породено от това питане,  присъстваше по време на Панел 22 „Проверка на фактите, транснационални практики и нормативни ориентации“ на 71-вата годишна конференция на Германското дружество за журналистика и комуникационни изследвания (DGPuK) в Техническия университет в Дортмунд, проведена под мотото „#Наука #Комуникация #Демокрация“. По време на панела международни изследователи – Регина Казамата от университета LUT във Финландия, Аугусто Сантос от университета в Ерфурт и Катрин Валнер, Матиас Кармазин и Лариса Крайнер от университета в Клагенфурт – обсъдиха как проверката на фактите се променя в контекста на изкуствения интелект, глобалните мрежи и нормативните стандарти. Презентациите разгледаха проверката на фактите от различни гледни точки – от приложения на изкуствения интелект и транснационална динамика до нормативни и организационни структури. Фокусът беше върху текущите изследвания за това как проверяващите факти интегрират генеративния изкуствен интелект в работните си процеси  и къде умишлено избират да не го правят. Изкуствения интелект през целия процес на проверка Един от представените проекти анализира използването на ИИ в четири фази на проверката на фактите: мониторинг, проучване, производство и разпространение. Според резултатите ИИ вече се използва във всички фази за повишаване на ефективността. Той подпомага мониторинга чрез автоматизирано откриване на твърдения или транскрипцията на публични съобщения и преводи. В изследванията ИИ обобщава обширни документи и подпомага проверката, а в производството е полезен за създаване на резюмета и адаптиране на съдържание за различни платформи. ИИ е полезен и при разпространението, като осигурява целенасочени корекции на потребители, които вече са били обект на проверка. Особено за повтарящи се и интензивни по данни задачи ИИ се възприема като значително облекчение. Между очарованието и скептицизма Теоретично това развитие е описано в панела като напрежение между „омагьосване“ и „разочарование“. Докато ИИ първоначално изглежда като обещаваща иновация, практикуващите значително смекчават това впечатление във всекидневната си работа. В допълнение към повишаването на ефективността преди всичко се открояват следните проблеми: • Инструментите за откриване на генерирано от ИИ съдържание се смятат за ненадеждни • Твърденията за вероятност („60–70% генерирано от ИИ“) са трудни за комуникация • Техническите и финансовите изисквания усложняват внедряването Тази амбивалентност оформя практическото боравене с новите технологии. Ясна граница: Човешка отговорност Ключов извод: Проверяващите фактите отказват да гледат на изкуствения интелект като на участник, действащ независимо. Вместо това той последователно се класифицира като поддържащ инструмент. Интервютата подчертаха по-специално необходимостта от човешка отговорност за цялото съдържание. Набляга се и на голямото значение на прозрачността при работата с ИИ. Тя включва рефлективен подход към пристрастията и данните за обучение на програмата. По този начин проверяващите фактите защитават и професионалния си авторитет пред лицето на технологичното развитие. Институционните правила отразяват практиката Проучването също така сравнява индивидуалните перспективи с организационни насоки от 18 организации за проверка на фактите. Резултатът: Няма фундаментално несъответствие между практиката и институционните насоки. Насоките също така подчертават значението на човешкия надзор и отчетност, както и значението на прозрачното използване на ИИ. Те разглеждат етични въпроси и настояват за развитие и поддържане на осведоменост относно рисковете от използването на изкуствения интелект. Освен това те често включват забрани за автоматизирано производство на съдържание. Професионалните стандарти за работа с ИИ по този начин изглеждат стабилизиращи. Внимателна интеграция, а не технологични катаклизми Като цяло панелът представи нюансирана картина: ИИ не е нито отхвърлен, нито приет безкритично. Вместо това има селективна и контролирана интеграция. Могат да се отбележат три ключови констатации: 1. ИИ се използва за повишаване на ефективността, но не и за автоматизиране на журналистическите решения. 2. Човешкият контрол остава централен за професионалната идентичност. 3. Нормативните граници за използването на ИИ вече са ясно определени. На фона на темите на конференцията, които се занимаваха интензивно с предизвикателствата пред комуникацията и демокрацията в дигиталната трансформация, панелът ясно заяви: използването на изкуствен интелект за проверка на фактите не е радикален срив, а договорен, нормативно рамкиран процес. Унгария след Орбан: защо смяната на правителството не освобождава автоматично медиите( Сузане Фенглер Победата на изборите на партия „Тиса“ слага край на 16-годишното

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации април 2026 г.  Read More »

ЕВРОПЕЙСКОТО ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ 2026: СЕМИНАР ЗА ЦИФРОВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество На 17 март Европейската комисия организира годишния си стратегически семинар за цифровото десетилетие онлайн. Брюксел иска да свърже прегледа на европейските цифрови цели с два императива: конкурентоспособност и суверенитет и особено със следващата многогодишна финансова рамка. Заслужава внимание фактът, че Съюзът започва да третира цифровата политика не като изолиран сектор, а като компонент на своята икономическа, индустриална и геополитическа сигурност. Докладът за 2025 г. относно състоянието на цифровото десетилетие показа, че Съюзът постига напредък в определени области, като например основното 5G покритие и разполагането на периферни възли, но все още е далеч от целите си за изкуствен интелект, полупроводници, самостоятелни 5G и цифрови умения. Комисията също така припомни, че националните пътни карти вече представляват мерки на стойност 288,6 милиарда евро, като същевременно все още оценява това усилие като недостатъчно предвид мащаба на забавянето на Европа. Рамката на цифровото десетилетие се основава на четири стълба: свързаност, цифрови умения, цифровизация на бизнеса и цифровизация на обществените услуги. Тя предвижда годишен мониторинг от Комисията и координация между Съюза и държавите членки. Но този механизъм, в сегашния си вид, показва своите ограничения, доколкото не трансформира заявените цели достатъчно бързо в индустриални, технологични и човешки възможности. Европейската цифрова конкурентоспособност не се определя единствено от създаването на правила. Тя се определя от способността за финансиране на инфраструктура, подкрепа на индустриалното внедряване, разпространение на изкуствен интелект в производствената структура и обучение на работната сила. Именно затова Комисията свързва този семинар с бъдещия европейски бюджет. В предложението си за финансовата рамка за периода 2028-2034 г. тя представя бюджет от 2 трилиона евро за седем години, от които 409 милиарда евро са предназначени за конкурентоспособност в световната икономика.  Програмата на цифровия суверенитет поставя в центъра облачната инфраструктура, квантовите технологии, свързаните с отбраната цифрови технологии и космическите цифрови системи. Дълго време европейската цифрова политика беше доминирана от логиката на вътрешния пазар, от конкуренцията и от регулирането на платформите. Тези измерения остават решаващи, но те вече не са достатъчни. Геополитическият шок, зависимостта от неевропейски облачни технологии, конкуренцията за полупроводници, нахлуването на генеративния изкуствен интелект и възходът на гражданско-военните приложения налагат промяна на доктрината. Цифровото десетилетие вече не може да се оценява единствено чрез показатели за употреба. То трябва да се преценява и по контрола на веригите за създаване на стойност, технологичната устойчивост и европейската автономност на решенията.  В политически план събитието повдигна въпроса дали Съюзът иска да продължи да измерва изоставането си или в крайна сметка иска да идентифицира недопустимите си зависимости и да концентрира ресурсите си върху няколко решаващи възможности за действие. В европейския дневен ред има твърде много цели, твърде много инструменти и твърде много национални компромиси, които пречат на Европа да се движи напред с по-висока скорост. Семинарът обедини три дебата, които Брюксел твърде често досега е третирал поотделно: оценката на напредъка, технологичният суверенитет и дългосрочното финансиране. 2026 г. ще покаже дали преразглеждането на цифровото десетилетие ще позволи на Съюза да премине отвъд административния мониторинг и да влезе в истинска политика на сила. Източници: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/annual-digital-decade-strategic-workshop-2026

ЕВРОПЕЙСКОТО ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ 2026: СЕМИНАР ЗА ЦИФРОВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации март 2026 г.

ЕЖО Нови центрове на власт в африканската журналистика Сузане Фенглер Нов изследователски проект в Института за международна журналистика „Ерих Брост“ изследва как участниците от БРИКС+ влияят върху професионалните стандарти и редакционните практики. Китай и Русия систематично разширяват медийното си присъствие в Африка, докато западните програми за финансиране намаляват. Как журналистите се ориентират между геополитическите интереси и професионалната автономия? Международният изследователски проект се фокусира върху един от централните въпроси в съвременните изследвания на журналистиката: Как геополитическите промени във властта променят журналистическата практика и професионалните стандарти в Субсахарска Африка? Тригодишният проект е финансиран от фондация „Даймлер-Бенц“ и е ръководен от проф. д-р Сузане Фенглер от Техническия университет в Дортмунд“. ​​На първия семинар по проекта в началото на февруари изследователи от седем африкански страни се събраха лично за първи път в университета „Макерере“ в Кампала, за да обсъдят резултатите от проучването, проведено в участващите страни. Централният въпрос е как редакциите и журналистите реагират на нарастващото влияние на участниците от БРИКС+ – особено Китай и Русия – и как това се отразява на обучението, рутината и професионалното самовъзприятие. Финансирането на западните медии намалява Контекстът е от решаващо значение. Рязкото спиране на финансирането на западните медии – особено фактическото прекратяване на почти всички медийни програми на USAID през 2025 г. – бележи повратна точка. Десетилетия инвестиции в обучение по журналистика и развитие на медиите са спрени. Европейските страни също сега харчат значително по-малко за сътрудничество за (медийно) развитие. В същото време страните от БРИКС+ засилиха дейността си в африканския медиен сектор. Сравнителното предварително проучване, проведено като част от новия проект, определя Китай като най-структурно вкоренения участник в областта на журналистиката. То цитира инфраструктурни проекти, партньорства за съдържание и обширни програми за обучение и обмен. Очаква се средно около 10 000 журналисти и обучители да участват годишно в програми за обучение или обмен в Китай. В няколко страни – включително Нигерия, Гана, Танзания и Кения – тези програми са особено видими. Китайските участници се опитват да установят рамки в репортажите, които наблягат на стабилността, модернизацията и сътрудничеството „печалба за всички“. Програмите за обучение също се брандират с етикета „конструктивна журналистика“ – макар и във форма, която се фокусира върху стабилността и развитието и изключва функциите на демократичен надзор. Ангажираността на Русия изглежда по-малко институционно закрепена, но все по-видима. Описани са дигитални предложения като RT и Sputnik, разпространение на съдържание чрез местни партньори и формати за обмен. През 2024 г. в Намибия е създаден и панафрикански център за обучение по журналистика. Бразилия и Индия – по-малко видими В сравнение със споменатите страни Бразилия и Индия играят значително по-малка роля. Тяхното присъствие е до голяма степен ограничено до програми за културен и академичен обмен. Осем държави бяха разгледани като част от проучването: Буркина Фасо, Етиопия, Гана, Кения, Малави, Нигерия, Танзания и Уганда. Този избор позволява систематично сравнение на различни политически системи, нива на медийна свобода и исторически контексти. Планирани са теренни проучвания, започващи през 2026 г., включително интервюта с медийни специалисти. Първоначалните открития показват, че националният контекст е решаващ. В по-рестриктивни медийни системи инициативите за сътрудничество, ориентирани към стабилност, могат по-лесно да се съгласуват със съществуващите структури на управление. В сравнително плуралистични системи външните ресурси могат да се използват прагматично. Проектът е ситуиран в рамките на дебатите за „девестернизацията“ на журналистическите изследвания. Той задава въпроса дали действително се осъществява плурализация на журналистическите норми – или просто промяна в геополитическите зависимости. Сравнителното изследване на тези трансформационни процеси започна с първата среща в Кампала. Следващите години ще покажат как африканските редакции се ориентират между новите центрове на власт и професионалната автономия.

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации март 2026 г. Read More »

Наръчникът на Съвета на Европа за правата на човека и изкуствения интелект е публикуван

През 2025 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа покани своя Управителен комитет за правата на човека (CDDH) да работи по развиващата се област на изкуствения интелект. Създадена е експертна група по правата на човека и изкуствения интелект (CDDH-IA), на която е възложена задачата да подготви наръчника. През януари 2026 г. Наръчникът на Съвета на Европа за правата на човека и изкуствения интелект беше финализиран и публикуван. В него се посочва как съществуващите европейски стандарти за правата на човека се прилагат към използването на системи с изкуствен интелект особено в публичното управление. Целта е да бъде създаден практичен справочник за политиците, регулативните и публичните органи, а не декларация за нови правни задължения. Наръчникът се основава на установени инструменти, включително Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на ЕСПЧ, Европейската социална харта, и допълва Рамковата конвенция за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Основен принцип е зачитането на човешкото достойнство, както е предвидено в ЕКПЧ и решенията на Съда, който постановява, че „[з]ачитането на човешкото достойнство е част от самата същност на Конвенцията“. Този принципо е повторен и в системата на ЕСХ и Рамковата конвенция. Ключова характеристика на Наръчника е фокусът му върху жизнения цикъл на системата с изкуствен интелект. Потенциални въздействия върху правата на човека могат да възникнат на различни етапи, включително проектиране на системата, събиране на данни, обучение, внедряване, експлоатация и мониторинг. Наръчникът идентифицира редица повтарящи се междусекторни рискове, включително дискриминация и неравенство, произтичащи от предубедени данни или модели, липса на прозрачност, обяснимост и възможност за интерпретиране, намеса в неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, както и практически бариери пред достъпа до ефективни средства за защита, когато решенията се вземат от системи с изкуствен интелект. Дейностите в рамките на жизнения цикъл на изкуствения интелект не трябва да дехуманизират индивидите, да подкопават тяхната автономност или да ги свеждат до точки от данни, а изкуственият интелект пък не трябва да бъде антропоморфизиран по начини, които нарушават човешкото достойнство. Наръчникът включва и специфичен за сектора анализ, който обхваща правосъдието, правоприлагането и обществената сигурност, имиграцията и граничния контрол, демократичните процеси, здравеопазването, социалните услуги и благосъстоянието, образованието, труда и заетостта. За всеки сектор са очертани често срещани случаи на употреба на ИИ, идентифицирани са човешките права, които най-вероятно ще бъдат засегнати, и са посочени предпазни мерки и добри практики, свързани със съответния контекст. Държавите имат задължения както съгласно ЕКПЧ, така и съгласно ЕСХ да се въздържат от неоправдана намеса в човешките права („негативни задължения“) и да гарантират тяхното ефективно осъществяване и защита („позитивни задължения“). Навсякъде в Наръчника се подчертава, че държавите запазват своите позитивни задължения съгласно правото на правата на човека. Те включват задължения за регулиране и надзор върху използването на ИИ, осигуряване на подходящи механизми за надзор и отчетност и предоставяне на достъпни и ефективни средства за защита, независимо дали системите с ИИ са разработени или управлявани от публични органи или от частни доставчици. В контекста на техните позитивни задължения е важно да се наблегне на задължението на държавите да защитават обществото от нарушения на човешките права от трети страни – например бизнес предприятия, и да предприемат разумни и подходящи мерки за гарантиране на човешките права на отделния човек. Източник https://www.coe.int/en/web/human-rights-intergovernmental-cooperation/intelligence-artificielle

Наръчникът на Съвета на Европа за правата на човека и изкуствения интелект е публикуван Read More »

Кой притежава европейските медии? Резултати от проекта EurOMo

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ  София, България — 5 март 2026 г. Кой притежава европейските медии? Резултати от проекта EurOMo Уебсайт на проекта: https://media-ownership.eu Регистрация за уебинара: https://media-ownership.eu/registration-for-webinar/ Новото издание на Euromedia Ownership Monitor (EurOMo) вече е достъпно. То е с  подобрени функции и има преработена търсачка, която позволява на журналисти, регулатори и широката общественост да проследяват собствеността и контрола върху медиите и отвъд националните граници- включително действителните/крайните собственици и ключови лица, вземащи решения, като изпълнителни директори и главни редактори. Новите функции ще бъдат представени на публичен уебинар в две сесии (на 20 и 23 март 2026 г.) EurOMo публикува разширена база данни за 2025 г., която обхваща стотици медии с влияние върху общественото мнение във всички държави от ЕС. Базата включва повече от 700 медии, важни за формирането на общественото мнение в страните членки на ЕС, 4 300 лица (собственици и други контролиращи актьори) и 2 100 организации с участия в тези медии. Потребителите могат да разглеждат резултатите визуално като мрежова карта, да филтрират по отношения на контрол отвъд юридическото дялово участие и да изтеглят данните в машинночетим формат, съобразен с отворен стандарт (BODS v0.3). Проектът EurOMo се финансира от Европейската комисия от 2021 г. с цел повишаване на прозрачността на медиите и доверието в демократичните институции.  На уебсайта на проекта пълната версия е достъпна за регистрирани потребители с легитимен интерес (журналисти, политици, членове на организации на гражданското общество), а публичната версия може да се използва свободно от всеки гражданин. В допълнение към базата данни всички потребители могат да четат и националните доклади, които се фокусират върху специфичната ситуация във всяка държава и да сравняват рисковете между тях по десетки показатели. За да може желаещите да се запознаят с най-новата версия и с всички нови функции, през март ще се проведе публичен уебинар в две сесии: • Петък, 20 март 2026 г., 11:00 ч. CET/12.00 ч. EET • Понеделник, 23 март 2026 г., 15:00 ч. CET/16.00 ч. EET  Всяко заинтересовано лице може да се регистрира за една от сесиите чрез уебсайта на проекта: https://media-ownership.eu/registration-for-webinar/. Накратко, какво е новото в EurOMo: • Нова търсачка, базирана на мрежа: резултатите от търсенето се показват като мрежа, което улеснява откриването на връзки и пътища за контрол. • Крайните/бенефициентните собственици са маркирани по подразбиране: стандартният изглед показва „последното звено във веригата“, за да помогне за идентифициране на лицата, които в ​​крайна сметка контролират медиите и компаниите. • Контрол отвъд акционерното участие: потребителите могат да изследват други взаимоотношения, които оформят контрола (не само юридически дялови участия). • Машинно четими, многократно използваеми данни: достъпни за изтегляне в структуриран формат, съобразен с BODS v0.3. • Актуализирани оценки на риска + доклади за държавите: всяка държава включва описателен доклад и оценка на рисковете за прозрачността в множество измерения. Докладът за България EuroOMo 2025 г., подготвен от експерти на фондация „Медии 21“, установява, че: Докладът и данните в него са достъпни на: https://media-ownership.eu/2025-edition/country-reports/bulgaria/ Контакти: Контакт за България: Име: д-р Бисера Занкова Организация: Фондация „Медии 21“ Имейл: bzankova@gmail.com | Телефон: 00359888832013 Координация (EurOMo): Име: Талес Томаз (асистент, катедра „Комуникационни изследвания“) Организация: Университет в Залцбург Имейл: tales.tomaz@plus.ac.at | Телефон: +43 662 8044 4195 Име: Йозеф Трапел (редовен професор, катедра „Комуникационни изследвания“) Организация: Университет в Залцбург Имейл: josef.trappel@plus.ac.at | Телефон: +43 662 8044 4167

Кой притежава европейските медии? Резултати от проекта EurOMo Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации февруари 2026 г.

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации февруари 2026 г. / Европейски новини /  ЕЖО  Мислене със звук и образи: аудиовизуални есета като различен начин за представяне на научна работа Щепан Шанда „Няма нищо спонтанно, нищо естествено в човешките желания“заявява словенският философ Славой Жижек в типичния си стил. Вместо университетска лекционна зала обаче, той стои в костюм пред червена завеса, която наподобява известната Червена стая от мистериозния сериал „Туин Пийкс.“ Това е една от сцените от филма „Пътеводител за киното на перверзника“(2006 г.), режисиран от Софи Файнс, в който Жижек, използвайки различни примери, представя психоаналитична интерпретация на редица известни и по-малко известни елементи от световното кино. Не е нужно обаче да сте ексцентричен мислител като Жижек. Нито пък е нужно да имате достъп до почти неограничения архив на BBC, както прави британският документалист Адам Къртис, който създава колажи от идеи и коментари за настоящето, използвайки исторически кадри, за да предаде своите прозрения по аудиовизуален начин. Дигитализацията наред с други неща донесе по-голяма достъпност до филмови и аудиовизуални материали като цяло, както и лекотата на редактиране и манипулиране на такова съдържание. Това доведе до появата на специфичен жанр на аудиовизуалното есе или видео есето, както понякога се нарича, коeто сега се използва и от академичната общност за представяне на нейните изследвания. Визуалното мислене като научен метод „То се основава на по-старата традиция на мислене в движещи се изображения или работа с движещи се изображения, които мислят сами за себе си. Примери за това са проекти на теоретици като Лора Мълви и Питър Уолън“, обяснява Вероника Ханакова, докторант в Института за информационни изследвания и библиотечно дело към Факултета по изкуства на Карловия университет (ÚISK FF UK), която сама продуцира видео есета. Тя споменава и за други ранни пионери на този формат като критика Джон Бергер и неговия сериал по BBC „Начини на виждане“, както и артистичната общност. Самата Ханакова е вдъхновена да прави видео есета от проекта „Телевизионен речник“, за който си партнира с филмовия учен Иржи Ангер, за да създадат есе за телевизионния сериал „Водник“. След това Иржи организира платформа за публикуване на аудиовизуални есета в кинофилски стил за „Филм и време“, както и научнопопулярни и изследователски есета за Чешкия национален филмов архив (NFA) и секцията „Контексти“ на уебсайта му „Филмов преглед.“ „Заедно с други хора от Филмовите изследвания в Карловия университет (Луси Форманкова, Яхим Шидлак, Ян Кинцл и др.), създадохме аудиовизуални есета за чешки филми“, описва тя, добавяйки, че са работили и с материали на Чешките национални филмови архиви (NFA), които не са били достъпни за обществеността, като по този начин са ги представили на по-широка аудитория. Тя поставя продукцията им в контекста на практически ориентирана изследователска област, чиито резултати не са традиционни научни трудове. Филмово есе „Агон“ Нико Карпентиер от ICSJ във Факултета по социални науки на Карловия университет също споменава аудиовизуалната продукция като друг начин за представяне на академична работа и споделянето ѝ, когато говори за новото си филмово есе „Агон“, което е част от европейския изследователски проект MeDeMAP. „Това работи като разпространение, което е доста важно в изследователските проекти. Опитваме се да вкараме филмови есета в кината и на филмови фестивали, което е много трудно, защото е хибриден формат, съчетаващ академична и художествена работа. А хибридите не винаги се приемат лесно. Затова се опитваме да използваме академични издания, които публикуват такива резултати, но също така и художествено разпространение,“ казва медийният учен, като описва процеса, в който участва в момента. През 2025 г. той и Джефри Уимър публикуваха книгата „Демокрация и медии в Европа“, а ключовите ѝ теми бяха използвани заедно с докторантите Али Минанто и Джон Сани Пурванто при създаването на филмовото есе „Агон: Конструкции на демокрацията“, чиято премиера беше на 22 октомври в кино Понрепо в Прага. Този формат наистина може да достигне до публика, която иначе не чете академични списания – филмовият фестивал в Мариенбад има своя собствена секция за видео есета, сърежисирана от Вероника Ханакова. Самата тя споменава мултижанрови събития в чешки контекст като например Фестивала на филмовата анимация и съвременното изкуство и Academia Film Olomouc. Тя също така посочва, че тези аудиовизуални есета могат да намерят място в галерии. Когато една книга не е достатъчна Това обаче означава и съвсем различен начин на мислене за собствената работа, тъй като комуникацията чрез аудиовизуални произведения включва разнообразни практически и теоретични подходи. „Всъщност можете да изразите различни неща, използвайки различни начини на комуникация. Не бива да спираме да бъдем учени, но трябва да бъдем по-креативни в производството и комуникацията на знания“, почертава Карпентиер. Въпреки че създаването на аудиовизуални есета е тясно свързано с филмовите изследвания или широко разбираните медийни изследвания, то също така се възползва от мултидисциплинарния подход. Един пример е видеото „Цикли на труда“, създадено от Иржи Ангер и Вероника Ханакова в сътрудничество с Мартин Тремчимски от Института по социология на Чешката академия на науките, което се фокусира върху невидимия и репродуктивен труд. Разнообразието е очевидно и в списанията, където могат се намерят аудиовизуални есета като например новите медии Digital Humanities Quarterly или [in]Transition, феминистко-теоретичните Feminist Media Histories и MAI: Feminism & Visual Culture, или общите аудиовизуални NECSUS, Movie: A Journal of Film Criticism или Czech Iluminace. В антологията „Практическа естетика“теоретикът и философ Бернд Херзонгерат посочва, че формалният подход не означава непременно да се мисли за естетиката възможно най-рационално, което се изразява чрез писмен и de facto строго линеен текст, а по-скоро да се позволи на човек да бъде воден и да мисли заедно с отделни формати, независимо дали става въпрос за изображение, звук или аудиовизуални продукти. Вероника Ханакова припомня пример от собствената си практика – създаването на аудиовизуално есе за т. нар. „звездно изтриване“. „Почти нищо не е писано за това явление, следователно аудиовизуалният компонент беше от решаващо значение, за да се покаже какъв вид обект е той. Едва тогава беше възможно да се задълбочим в неговата история, но и в последиците от „звездното изтриване“ за историята на редактирането. В същото време се интересувахме дали то ни позволява да разглеждаме редактирането не като нещо чисто утилитарно, а като нещо игриво, противоречащо на логиката на автоматизацията. В текстова форма би трябвало да създадем широка и

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации февруари 2026 г. Read More »

10-ТЕ ТЕНДЕНЦИИ И СЪБИТИЯ  КОИТО ЩЕ ФОРМИРАТ ЦИФРОВИЯ  ПЕЙЗАЖ ПРЕЗ 2026

Подбрала, обработила и превела инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Технологии. Изкуственият интелект се превръща в стока, засягаща всички – от държави, конкуриращи се за суверенитет върху изкуствения интелект, до отделни граждани. Също толкова важен е възходът на изкуствения интелект „отдолу нагоре“: през 2026 г. малки до големи езикови модели ще могат да работят на корпоративни или институционни сървъри. Разработката на отворен код, важен етап през 2025 г., се очаква да се превърне в централен фокус на бъдещата геостратегическа конкуренция. Геостратегия. Въпреки целия геополитически натиск все още имаме интегриран глобален интернет. Цифровата фрагментация обаче се ускорява, като продължава фрагментацията на филтрирането на социалните медии, други услуги и разработки и се движи около три основни центъра: Съединените щати, Китай и потенциално ЕС. Геоикономиката се превръща в критично измерение на тази промяна, особено като се има предвид глобалното присъствие на големите технологични компании. И всяка фрагментация, включително  на търговията и  на данъчното облагане, неизбежно ще ги засегне. Също толкова важна е ролята на „геоемоциите“: нарастващото разминаване между обществените настроения и ентусиазма на индустрията. Докато компаниите остават до голяма степен оптимистични относно изкуствения интелект, общественият скептицизъм се увеличава и това разминаване може да има значителни политически последици. Управление. Основната дилема на управлението остава – дали националните представители – парламентаристите в страната и дипломатите в международен план – са наистина способни да защитят цифровите интереси на гражданите, свързани с данни, знания и киберсигурност. Въпреки че има моменти на продуктивни дискусии и добре организирани събития, същественият напредък остава ограничен. Приобщаващото управление поне по принцип продължава чрез участието на множество заинтересовани страни, въпреки че повдига свои собствени нерешени въпроси. Сигурност. Приемането на Ханойската конвенция за киберпрестъпленията в края на 2025 г. е положително събитие и съществените дискусии в ООН продължават въпреки продължаващите критики към институцията. Макар че остава неясно дали тези процеси ни правят по-сигурни, те разширяват инструментариума за управление. В същото време вниманието трябва да се разшири отвъд традиционните проблеми – като кибервойна, тероризъм и престъпност – към нововъзникващите рискове, свързани с взаимосвързаността със системите с изкуствен интелект. Тези точки на интеграция създават нови взаимозависимости и потенциални вратички за кибератаки. Права на човека. Правата на човека са под все по-голям натиск, като последните промени в политиката на технологичните компании и нарастващото трансатлантическо напрежение между ЕС и Съединените щати подчертават променящия се пейзаж. Докато дебатите продължават да се фокусират силно върху предразсъдъците и етиката, по-дълбоките проблеми с правата на човека – като правото на знания, образование, достойнство, смислена работа и свободата да останеш истински човек, а не оптимизиран човек – получават далеч по-малко внимание. Тъй като изкуственият интелект променя обществото, общността за правата на човека трябва спешно да преразгледа своите приоритети, като ги основава на защитата на живота, достойнството и човешкия потенциал. Икономика. Традиционната рамка от три стълба, обхващаща сигурност, развитие и права на човека, се измества към икономически и охранителни проблеми, като правата на човека все повече се оставят настрана. Технологичните и икономическите въпроси, от достъпа през редкоземни елементи до моделите на изкуствен интелект, сега се третират като стратегически въпроси, свързани със сигурността. Очаква се тази тенденция да се ускори през 2026 г., превръщайки цифровата икономика в централен компонент на националната сигурност. Трябва да се обърне по-голямо внимание на данъчното облагане, стабилността на световната търговска система и как потенциалната фрагментация или нарушаване на световната търговия биха могли да повлияят на технологичния сектор. Стандарти. Урокът от социалните медии е ясен: без оперативно съвместими стандарти потребителите се обвързват с единични платформи. Същият риск съществува и за изкуствения интелект. За да се избегне повтарянето на тези грешки, разработването на оперативно съвместими стандарти за изкуствен интелект е от решаващо значение. В идеалния случай, отделните лица и компаниите трябва да изградят свой собствен изкуствен интелект, но когато това не е осъществимо, поне платформите трябва да бъдат оперативно съвместими и да позволяват безпроблемно движение между доставчици като OpenAI, Cloudy или DeepSeek. Този подход може да насърчи иновациите, конкуренцията и избора на потребителите в развиващата се екосистема, доминирана от изкуствен интелект. Съдържание. Ключовият проблем за съдържанието през 2026 г. е напрежението между правителствата и американските технологии особено по отношение на спазването на законите на ЕС. В основата си държавите имат право да определят правила за съдържанието на своите територии, отразяващи техните интереси, а гражданите очакват правителствата им да ги прилагат. Докато медийните дебати често се фокусират върху злоупотреба или цензура, основният въпрос остава: може ли една държава да регулира съдържанието на собствена територия? Отговорът е „да“ и адаптирането към тези правила ще бъде основен източник на напрежение в бъдеще. Развитие. Държавите, които в момента изостават в областта на изкуствения интелект, не губят непременно. Успехът в областта на изкуствения интелект се свежда по-малко до притежаването на големи модели или до сериозни инвестиции в хардуер, а повече до запазване и култивиране на местни знания. Малките държави трябва да инвестират в образование, умения и платформи с отворен код, за да запазят и развият знанията си на местно ниво. Парадоксално е, че по-бавното навлизане в областта на изкуствения интелект може да бъде предимство, позволявайки на държавите да се съсредоточат върху това, което наистина има значение: хора, умения и ефективно управление. Околна среда. Продължават опасенията относно въздействието на изкуствения интелект върху околната среда и водните ресурси. Струва си да се запитаме дали масивните ферми за изкуствен интелект са наистина необходими. Малките системи с изкуствен интелект биха могли да служат като разширение на тези процеси или като подкрепа за обучение и образование, намалявайки нуждата от енергоемки и водоемки платформи. Минимумът, който трябва да дава разработването на изкуствения интелект, трябва да осигурява предимство на устойчивостта и ефективността, като смекчава риска от мащабни цифрови отпадъци и същевременно гарантира практически ползи. Източник: https://dig.watch/newsletters/dw-monthly/digital-watch-newsletter-issue-106?utm_source=DiploMail&utm_campaign=fab7fb8459-EMAIL_CAMPAIGN_2026_02_04_04_08&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-fab7fb8459-120316992 

10-ТЕ ТЕНДЕНЦИИ И СЪБИТИЯ  КОИТО ЩЕ ФОРМИРАТ ЦИФРОВИЯ  ПЕЙЗАЖ ПРЕЗ 2026 Read More »

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации януари – февруари 2026 г.

ЕЖО  Атаки, тормоз, мълчание: новата реалност на политическата журналистика Луси Стухликова, политически редактор на новинарския сървър SeznamZprávy.cz и съавтор на успешния подкаст Vlevo dole  Лични атаки срещу журналисти, отказ да се отговаря на въпроси от определени медии, тормоз от партийни поддръжници в социалните мрежи. През последните месеци политическите журналисти в Чехия все по-често стават обект на атаки от страна на политици. „Личните атаки срещу журналисти стават все по-чести и това определено не е чешки феномен; виждаме го и в чужбина. Това е ефективна стратегия, която им позволява да дискредитират и делегитимират журналисти, които са критични към тях“, казва Марина Урбаникова от катедра „Медийни изследвания и журналистика“ в Масариковия университет. Тя добавя: „Това може да не се отнася за цялото население, но не е това въпросът; те са загрижени за собствения си електорат.“ Като редактор в „Seznam Zprávy“, аз съм един от журналистите, които все по-често се сблъскват с подобни ситуации. Питам се как да остана обективна, когато отразявам например министър-председателя, който си разчиства сметки с мен точно зад подиума в Камарата на депутатите. И дали това изобщо е възможно. Всеки, който някога е посещавал партийни профили в социалните мрежи, може да види, че някои политици са решили да предприемат действия срещу медии, които смятат за враждебни. Политиците атакуват критично настроени журналисти по име, публикуват информация за тях или формулировките на въпросите им, без да им отговарят. Още повече се случва в коридорите на Камарата на депутатите. Била съм свидетел на това как говорители се опитват да отблъснат журналисти от определени медии от политиците, за да не могат да задават въпроси. Някои политици отказват да отговарят на въпроси от конкретни журналисти или редакции. Често срещано е журналисти или медии да бъдат етикетирани като „активисти“ – това се случва например с редакторите на Deník N. Редакторите на Seznam Zprávy, от друга страна, не рядко чуват, че са „кипърски сървър, чийто собственик избягва плащането на данъци.“ Тормоз в социалните мрежи Свързах се с няколко политически журналисти от различни медии, за да обсъдя дали са имали подобни преживявания. Фактът, че повечето от тях пожелаха да останат анонимни, говори сам за себе си. „Наскоро обсъдихме с колеги, които написаха критични статии за Триколора, че политиците след това публикуваха техни снимки във Facebook или публикуваха въпросите си там малко след като журналистите ги изпратиха и преди дори да отговорят“, казва един от колегите ми. „Аз съм един от журналистите, чиято работа редовно е поставяна под въпрос от бъдещия премиер Андрей Бабиш. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура ме нападна, защото отразявах расистки плакати, не само на лични срещи, но и в Камарата на депутатите“, казва друг. Различните журналисти възприемат интензивността на атаките по различен начин. Но са съгласни за едно нещо: благодарение на социалните медии политиците са се сдобили с оръжие срещу критичните журналисти. Това им позволява да избягват критични въпроси. „Днес политиците могат да общуват директно със своята аудитория благодарение на социалните медии и не са зависими от медиите като посредник. Едната страна вече не се нуждае от другата и по този начин може да избегне критични въпроси,“ обяснява Урбаникова. Още по-важното е, че те могат бързо да разпространяват атаки срещу конкретни журналисти сред многобройните си фенове. „Преживял съм лични атаки от Иржи Пароубек и екипа му. Реториката е до голяма степен подобна, но благодарение на социалните медии политиците вече имат леснодостъпен инструмент, с който могат да достигнат до по-голяма аудитория“, казва един от журналистите. Друг колега добавя: „Забелязах, че сме атакувани от повече фенове на определени политици. Това не се е случвало в миналото.“ Един много видим случай преди изборите беше този на политическата журналистка Каролина Бродничкова от уебсайта Novinky, която беше многократно и безразборно атакувана в социалните медии от Даниел Стерзик, председател на движението Stačilo!. Журналистката Здислава Покорна от Deník N се оплака от атаки от фенове на Филип Турек. Възможно ли е все още да останем обективни? Журналистите трябва да се запитат дали са наистина обективни в отношенията си с политиците през повечето време в работата си. Не достигаме ли до точка, в която ние, като журналисти, вече не можем да гарантираме това, въпреки най-добрите си усилия? Започнах да мисля по тази тема миналата есен след конкретен инцидент по време на предизборната кампания. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура словесно нападна мен и моя колежка пред тълпа от негови избиратели на един от митингите му. Това беше наистина неприятно преживяване, след което започваш да поставяш под въпрос всяка дума, която пишеш за този политик от този момент нататък. „Това е много жалко за качеството на журналистиката, защото мога да си представя, че когато един политик те атакува лично в продължение на дълъг период от време, е много трудно да не позволиш това да повлияе на начина, по който отразяваш нещата,“ добавя Урбаникова. „Много от моите колеги имат подобни съмнения. Разбира се, опитвам се да бъда обективна. Но когато някой ви крещи и ви обижда, това вероятно подсъзнателно се отразява на работата ви, дори и да се опитвате да се придържате към журналистическите стандарти,“ казва един от колегите ми. „Мисля, че се справям доста добре, приемам го до голяма степен като фолклор и съм напориста с политиците. За щастие обаче атаките не включват смъртни заплахи, нито засягат семейството ми,“ заявявя друга. Една журналистка описва как понякога ѝ е трудно да продължи да пише за политик, който я атакува. „Започваш да се държиш уклончиво. Трябва да се стегнеш, за да се свържеш с този политик и да искаш да пишеш за него,“ казва тя. Какво могат да направят редакциите Според Марина Урбаникова би било полезно този въпрос да се обсъди на редакционно ниво. „Да се ​​намерят стратегии за поддържане на обективност в такива сложни ситуации, които не са често срещани в практиката на професията,“ набляга тя. Например в Seznam Zprávy говорихме за необходимостта от поддържане на обективност при всички обстоятелства в рамките на политическия екип. Обсъдихме и как ние, като редактори, трябва да реагираме на ситуацията, в която Андрей Бабиш съди собственика на нашата медия. Опитът на колегите обаче показва, че този въпрос се обсъжда в редакциите по-скоро във връзка с конкретни случаи,

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации януари – февруари 2026 г. Read More »

Докладването за прозрачност и Законът за цифровите услуги

Доставчиците, които предоставят онлайн платформи или посреднически услуги в Европейския Съюз, трябва да са готови да прилагат новите правила за докладване за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA), тъй като крайният срок е 28 февруари 2026 г. Общото заключение е, че Законът за цифровите услуги на ЕС е направил процедурата за докладване много по-взискателна. Съгласно чл. 15 от DSA услугите, обхванати от закона, трябва да публикуват доклади, в които да обяснят как модерират съдържание, както и да приложат съответна статистика относно тази модерация. Повечето услуги трябва да правят това ежегодно, но много големите онлайн платформи и търсачки трябва да докладват на всеки шест месеца. След 1 юли 2025 г. доставчиците бяха задължени да използват нови, подробни шаблони за докладване, приети от Европейската комисия, които изискват много по-подробна информация от преди. Комисията също така е привела всички отчетни периоди в съответствие с календарната година. Това означава, че те са съответно: за годишните докладчици – цялата година до 31 декември, а за много големите услуги – един доклад за януари до юни и друг за юли до декември. Тези доклади в нов формат трябва да бъдат публикувани в рамките на два месеца след края на периода, за който се отнасят, така че първият краен срок за използване на новите шаблони за всички доставчици на услуги е 28 февруари. В подробности, доставчиците са длъжни да публикуват доклад за прозрачност за всяка услуга, която предлагат, и трябва да обмислят как да включат информация за периода преди прилагането на новите подробни правила. Въпреки че доставчиците имат право да публикуват актуализирани версии на докладите с цел коригиране на неточности, грешки или методологични промени, шаблоните на Комисията трябва да бъдат попълнени, освен ако не може ясно да се обоснове защо определени раздели не са от значение. Доставчиците също се насърчават да включат обяснителен документ, изясняващ методологията им, и резюме на разбираем английски език. Много организации все още се борят с това как да се съобразят с много по-високото ниво на детайлност и обща сложност, а експертите очакват неравномерни резултати на пазара. Източник: https://www.mhc.ie/latest/insights/transparency-reporting-and-the-digital-services-act

Докладването за прозрачност и Законът за цифровите услуги Read More »