ЕЖО
Атаки, тормоз, мълчание: новата реалност на политическата журналистика
Луси Стухликова, политически редактор на новинарския сървър SeznamZprávy.cz и съавтор на успешния подкаст Vlevo dole
Лични атаки срещу журналисти, отказ да се отговаря на въпроси от определени медии, тормоз от партийни поддръжници в социалните мрежи. През последните месеци политическите журналисти в Чехия все по-често стават обект на атаки от страна на политици.
„Личните атаки срещу журналисти стават все по-чести и това определено не е чешки феномен; виждаме го и в чужбина. Това е ефективна стратегия, която им позволява да дискредитират и делегитимират журналисти, които са критични към тях“, казва Марина Урбаникова от катедра „Медийни изследвания и журналистика“ в Масариковия университет.
Тя добавя: „Това може да не се отнася за цялото население, но не е това въпросът; те са загрижени за собствения си електорат.“
Като редактор в „Seznam Zprávy“, аз съм един от журналистите, които все по-често се сблъскват с подобни ситуации. Питам се как да остана обективна, когато отразявам например министър-председателя, който си разчиства сметки с мен точно зад подиума в Камарата на депутатите. И дали това изобщо е възможно.
Всеки, който някога е посещавал партийни профили в социалните мрежи, може да види, че някои политици са решили да предприемат действия срещу медии, които смятат за враждебни. Политиците атакуват критично настроени журналисти по име, публикуват информация за тях или формулировките на въпросите им, без да им отговарят.
Още повече се случва в коридорите на Камарата на депутатите. Била съм свидетел на това как говорители се опитват да отблъснат журналисти от определени медии от политиците, за да не могат да задават въпроси. Някои политици отказват да отговарят на въпроси от конкретни журналисти или редакции.
Често срещано е журналисти или медии да бъдат етикетирани като „активисти“ – това се случва например с редакторите на Deník N. Редакторите на Seznam Zprávy, от друга страна, не рядко чуват, че са „кипърски сървър, чийто собственик избягва плащането на данъци.“
Тормоз в социалните мрежи
Свързах се с няколко политически журналисти от различни медии, за да обсъдя дали са имали подобни преживявания. Фактът, че повечето от тях пожелаха да останат анонимни, говори сам за себе си.
„Наскоро обсъдихме с колеги, които написаха критични статии за Триколора, че политиците след това публикуваха техни снимки във Facebook или публикуваха въпросите си там малко след като журналистите ги изпратиха и преди дори да отговорят“, казва един от колегите ми.
„Аз съм един от журналистите, чиято работа редовно е поставяна под въпрос от бъдещия премиер Андрей Бабиш. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура ме нападна, защото отразявах расистки плакати, не само на лични срещи, но и в Камарата на депутатите“, казва друг.
Различните журналисти възприемат интензивността на атаките по различен начин. Но са съгласни за едно нещо: благодарение на социалните медии политиците са се сдобили с оръжие срещу критичните журналисти. Това им позволява да избягват критични въпроси.
„Днес политиците могат да общуват директно със своята аудитория благодарение на социалните медии и не са зависими от медиите като посредник. Едната страна вече не се нуждае от другата и по този начин може да избегне критични въпроси,“ обяснява Урбаникова.
Още по-важното е, че те могат бързо да разпространяват атаки срещу конкретни журналисти сред многобройните си фенове.
„Преживял съм лични атаки от Иржи Пароубек и екипа му. Реториката е до голяма степен подобна, но благодарение на социалните медии политиците вече имат леснодостъпен инструмент, с който могат да достигнат до по-голяма аудитория“, казва един от журналистите.
Друг колега добавя: „Забелязах, че сме атакувани от повече фенове на определени политици. Това не се е случвало в миналото.“
Един много видим случай преди изборите беше този на политическата журналистка Каролина Бродничкова от уебсайта Novinky, която беше многократно и безразборно атакувана в социалните медии от Даниел Стерзик, председател на движението Stačilo!. Журналистката Здислава Покорна от Deník N се оплака от атаки от фенове на Филип Турек.
Възможно ли е все още да останем обективни?
Журналистите трябва да се запитат дали са наистина обективни в отношенията си с политиците през повечето време в работата си. Не достигаме ли до точка, в която ние, като журналисти, вече не можем да гарантираме това, въпреки най-добрите си усилия?
Започнах да мисля по тази тема миналата есен след конкретен инцидент по време на предизборната кампания. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура словесно нападна мен и моя колежка пред тълпа от негови избиратели на един от митингите му. Това беше наистина неприятно преживяване, след което започваш да поставяш под въпрос всяка дума, която пишеш за този политик от този момент нататък.
„Това е много жалко за качеството на журналистиката, защото мога да си представя, че когато един политик те атакува лично в продължение на дълъг период от време, е много трудно да не позволиш това да повлияе на начина, по който отразяваш нещата,“ добавя Урбаникова.
„Много от моите колеги имат подобни съмнения. Разбира се, опитвам се да бъда обективна. Но когато някой ви крещи и ви обижда, това вероятно подсъзнателно се отразява на работата ви, дори и да се опитвате да се придържате към журналистическите стандарти,“ казва един от колегите ми.
„Мисля, че се справям доста добре, приемам го до голяма степен като фолклор и съм напориста с политиците. За щастие обаче атаките не включват смъртни заплахи, нито засягат семейството ми,“ заявявя друга.
Една журналистка описва как понякога ѝ е трудно да продължи да пише за политик, който я атакува. „Започваш да се държиш уклончиво. Трябва да се стегнеш, за да се свържеш с този политик и да искаш да пишеш за него,“ казва тя.
Какво могат да направят редакциите
Според Марина Урбаникова би било полезно този въпрос да се обсъди на редакционно ниво. „Да се намерят стратегии за поддържане на обективност в такива сложни ситуации, които не са често срещани в практиката на професията,“ набляга тя.
Например в Seznam Zprávy говорихме за необходимостта от поддържане на обективност при всички обстоятелства в рамките на политическия екип. Обсъдихме и как ние, като редактори, трябва да реагираме на ситуацията, в която Андрей Бабиш съди собственика на нашата медия.
Опитът на колегите обаче показва, че този въпрос се обсъжда в редакциите по-скоро във връзка с конкретни случаи, които възникват. Помага на журналистите, ако редакцията публично се защити от атаки.
„Трябва да има солидарност и в рамките на професията. До известна степен в Словакия е проработила стратегия, при която ако политик откаже да отговори на въпрос, някой друг от друга медия ще го зададе,“ добавя Урбаникова.
Подобна ситуация вече се е случвала няколко пъти след изборите – и за щастие винаги е имало журналист, който е задавал въпроса от името на колегата си.
