Подбрала, обработила и превела инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество
Технологии. Изкуственият интелект се превръща в стока, засягаща всички – от държави, конкуриращи се за суверенитет върху изкуствения интелект, до отделни граждани. Също толкова важен е възходът на изкуствения интелект „отдолу нагоре“: през 2026 г. малки до големи езикови модели ще могат да работят на корпоративни или институционни сървъри. Разработката на отворен код, важен етап през 2025 г., се очаква да се превърне в централен фокус на бъдещата геостратегическа конкуренция.
Геостратегия. Въпреки целия геополитически натиск все още имаме интегриран глобален интернет. Цифровата фрагментация обаче се ускорява, като продължава фрагментацията на филтрирането на социалните медии, други услуги и разработки и се движи около три основни центъра: Съединените щати, Китай и потенциално ЕС. Геоикономиката се превръща в критично измерение на тази промяна, особено като се има предвид глобалното присъствие на големите технологични компании. И всяка фрагментация, включително на търговията и на данъчното облагане, неизбежно ще ги засегне. Също толкова важна е ролята на „геоемоциите“: нарастващото разминаване между обществените настроения и ентусиазма на индустрията. Докато компаниите остават до голяма степен оптимистични относно изкуствения интелект, общественият скептицизъм се увеличава и това разминаване може да има значителни политически последици.
Управление. Основната дилема на управлението остава – дали националните представители – парламентаристите в страната и дипломатите в международен план – са наистина способни да защитят цифровите интереси на гражданите, свързани с данни, знания и киберсигурност. Въпреки че има моменти на продуктивни дискусии и добре организирани събития, същественият напредък остава ограничен. Приобщаващото управление поне по принцип продължава чрез участието на множество заинтересовани страни, въпреки че повдига свои собствени нерешени въпроси.
Сигурност. Приемането на Ханойската конвенция за киберпрестъпленията в края на 2025 г. е положително събитие и съществените дискусии в ООН продължават въпреки продължаващите критики към институцията. Макар че остава неясно дали тези процеси ни правят по-сигурни, те разширяват инструментариума за управление. В същото време вниманието трябва да се разшири отвъд традиционните проблеми – като кибервойна, тероризъм и престъпност – към нововъзникващите рискове, свързани с взаимосвързаността със системите с изкуствен интелект. Тези точки на интеграция създават нови взаимозависимости и потенциални вратички за кибератаки.
Права на човека. Правата на човека са под все по-голям натиск, като последните промени в политиката на технологичните компании и нарастващото трансатлантическо напрежение между ЕС и Съединените щати подчертават променящия се пейзаж. Докато дебатите продължават да се фокусират силно върху предразсъдъците и етиката, по-дълбоките проблеми с правата на човека – като правото на знания, образование, достойнство, смислена работа и свободата да останеш истински човек, а не оптимизиран човек – получават далеч по-малко внимание. Тъй като изкуственият интелект променя обществото, общността за правата на човека трябва спешно да преразгледа своите приоритети, като ги основава на защитата на живота, достойнството и човешкия потенциал.
Икономика. Традиционната рамка от три стълба, обхващаща сигурност, развитие и права на човека, се измества към икономически и охранителни проблеми, като правата на човека все повече се оставят настрана. Технологичните и икономическите въпроси, от достъпа през редкоземни елементи до моделите на изкуствен интелект, сега се третират като стратегически въпроси, свързани със сигурността. Очаква се тази тенденция да се ускори през 2026 г., превръщайки цифровата икономика в централен компонент на националната сигурност. Трябва да се обърне по-голямо внимание на данъчното облагане, стабилността на световната търговска система и как потенциалната фрагментация или нарушаване на световната търговия биха могли да повлияят на технологичния сектор.
Стандарти. Урокът от социалните медии е ясен: без оперативно съвместими стандарти потребителите се обвързват с единични платформи. Същият риск съществува и за изкуствения интелект. За да се избегне повтарянето на тези грешки, разработването на оперативно съвместими стандарти за изкуствен интелект е от решаващо значение. В идеалния случай, отделните лица и компаниите трябва да изградят свой собствен изкуствен интелект, но когато това не е осъществимо, поне платформите трябва да бъдат оперативно съвместими и да позволяват безпроблемно движение между доставчици като OpenAI, Cloudy или DeepSeek. Този подход може да насърчи иновациите, конкуренцията и избора на потребителите в развиващата се екосистема, доминирана от изкуствен интелект.
Съдържание. Ключовият проблем за съдържанието през 2026 г. е напрежението между правителствата и американските технологии особено по отношение на спазването на законите на ЕС. В основата си държавите имат право да определят правила за съдържанието на своите територии, отразяващи техните интереси, а гражданите очакват правителствата им да ги прилагат. Докато медийните дебати често се фокусират върху злоупотреба или цензура, основният въпрос остава: може ли една държава да регулира съдържанието на собствена територия? Отговорът е „да“ и адаптирането към тези правила ще бъде основен източник на напрежение в бъдеще.
Развитие. Държавите, които в момента изостават в областта на изкуствения интелект, не губят непременно. Успехът в областта на изкуствения интелект се свежда по-малко до притежаването на големи модели или до сериозни инвестиции в хардуер, а повече до запазване и култивиране на местни знания. Малките държави трябва да инвестират в образование, умения и платформи с отворен код, за да запазят и развият знанията си на местно ниво. Парадоксално е, че по-бавното навлизане в областта на изкуствения интелект може да бъде предимство, позволявайки на държавите да се съсредоточат върху това, което наистина има значение: хора, умения и ефективно управление.
Околна среда. Продължават опасенията относно въздействието на изкуствения интелект върху околната среда и водните ресурси. Струва си да се запитаме дали масивните ферми за изкуствен интелект са наистина необходими. Малките системи с изкуствен интелект биха могли да служат като разширение на тези процеси или като подкрепа за обучение и образование, намалявайки нуждата от енергоемки и водоемки платформи. Минимумът, който трябва да дава разработването на изкуствения интелект, трябва да осигурява предимство на устойчивостта и ефективността, като смекчава риска от мащабни цифрови отпадъци и същевременно гарантира практически ползи.
