ЕЖО
Нови центрове на власт в африканската журналистика
Сузане Фенглер
Нов изследователски проект в Института за международна журналистика „Ерих Брост“ изследва как участниците от БРИКС+ влияят върху професионалните стандарти и редакционните практики. Китай и Русия систематично разширяват медийното си присъствие в Африка, докато западните програми за финансиране намаляват. Как журналистите се ориентират между геополитическите интереси и професионалната автономия?
Международният изследователски проект се фокусира върху един от централните въпроси в съвременните изследвания на журналистиката: Как геополитическите промени във властта променят журналистическата практика и професионалните стандарти в Субсахарска Африка?
Тригодишният проект е финансиран от фондация „Даймлер-Бенц“ и е ръководен от проф. д-р Сузане Фенглер от Техническия университет в Дортмунд“. На първия семинар по проекта в началото на февруари изследователи от седем африкански страни се събраха лично за първи път в университета „Макерере“ в Кампала, за да обсъдят резултатите от проучването, проведено в участващите страни.
Централният въпрос е как редакциите и журналистите реагират на нарастващото влияние на участниците от БРИКС+ – особено Китай и Русия – и как това се отразява на обучението, рутината и професионалното самовъзприятие.
Финансирането на западните медии намалява
Контекстът е от решаващо значение. Рязкото спиране на финансирането на западните медии – особено фактическото прекратяване на почти всички медийни програми на USAID през 2025 г. – бележи повратна точка. Десетилетия инвестиции в обучение по журналистика и развитие на медиите са спрени. Европейските страни също сега харчат значително по-малко за сътрудничество за (медийно) развитие.
В същото време страните от БРИКС+ засилиха дейността си в африканския медиен сектор.
Сравнителното предварително проучване, проведено като част от новия проект, определя Китай като най-структурно вкоренения участник в областта на журналистиката. То цитира инфраструктурни проекти, партньорства за съдържание и обширни програми за обучение и обмен. Очаква се средно около 10 000 журналисти и обучители да участват годишно в програми за обучение или обмен в Китай.
В няколко страни – включително Нигерия, Гана, Танзания и Кения – тези програми са особено видими. Китайските участници се опитват да установят рамки в репортажите, които наблягат на стабилността, модернизацията и сътрудничеството „печалба за всички“. Програмите за обучение също се брандират с етикета „конструктивна журналистика“ – макар и във форма, която се фокусира върху стабилността и развитието и изключва функциите на демократичен надзор.
Ангажираността на Русия изглежда по-малко институционно закрепена, но все по-видима. Описани са дигитални предложения като RT и Sputnik, разпространение на съдържание чрез местни партньори и формати за обмен. През 2024 г. в Намибия е създаден и панафрикански център за обучение по журналистика.
Бразилия и Индия – по-малко видими
В сравнение със споменатите страни Бразилия и Индия играят значително по-малка роля. Тяхното присъствие е до голяма степен ограничено до програми за културен и академичен обмен.
Осем държави бяха разгледани като част от проучването: Буркина Фасо, Етиопия, Гана, Кения, Малави, Нигерия, Танзания и Уганда. Този избор позволява систематично сравнение на различни политически системи, нива на медийна свобода и исторически контексти. Планирани са теренни проучвания, започващи през 2026 г., включително интервюта с медийни специалисти.
Първоначалните открития показват, че националният контекст е решаващ. В по-рестриктивни медийни системи инициативите за сътрудничество, ориентирани към стабилност, могат по-лесно да се съгласуват със съществуващите структури на управление. В сравнително плуралистични системи външните ресурси могат да се използват прагматично.
Проектът е ситуиран в рамките на дебатите за „девестернизацията“ на журналистическите изследвания. Той задава въпроса дали действително се осъществява плурализация на журналистическите норми – или просто промяна в геополитическите зависимости.
Сравнителното изследване на тези трансформационни процеси започна с първата среща в Кампала. Следващите години ще покажат как африканските редакции се ориентират между новите центрове на власт и професионалната автономия.