През 2025 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа покани своя Управителен комитет за правата на човека (CDDH) да работи по развиващата се област на изкуствения интелект. Създадена е експертна група по правата на човека и изкуствения интелект (CDDH-IA), на която е възложена задачата да подготви наръчника. През януари 2026 г. Наръчникът на Съвета на Европа за правата на човека и изкуствения интелект беше финализиран и публикуван. В него се посочва как съществуващите европейски стандарти за правата на човека се прилагат към използването на системи с изкуствен интелект особено в публичното управление. Целта е да бъде създаден практичен справочник за политиците, регулативните и публичните органи, а не декларация за нови правни задължения. Наръчникът се основава на установени инструменти, включително Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на ЕСПЧ, Европейската социална харта, и допълва Рамковата конвенция за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Основен принцип е зачитането на човешкото достойнство, както е предвидено в ЕКПЧ и решенията на Съда, който постановява, че „[з]ачитането на човешкото достойнство е част от самата същност на Конвенцията“. Този принципо е повторен и в системата на ЕСХ и Рамковата конвенция. Ключова характеристика на Наръчника е фокусът му върху жизнения цикъл на системата с изкуствен интелект. Потенциални въздействия върху правата на човека могат да възникнат на различни етапи, включително проектиране на системата, събиране на данни, обучение, внедряване, експлоатация и мониторинг. Наръчникът идентифицира редица повтарящи се междусекторни рискове, включително дискриминация и неравенство, произтичащи от предубедени данни или модели, липса на прозрачност, обяснимост и възможност за интерпретиране, намеса в неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, както и практически бариери пред достъпа до ефективни средства за защита, когато решенията се вземат от системи с изкуствен интелект. Дейностите в рамките на жизнения цикъл на изкуствения интелект не трябва да дехуманизират индивидите, да подкопават тяхната автономност или да ги свеждат до точки от данни, а изкуственият интелект пък не трябва да бъде антропоморфизиран по начини, които нарушават човешкото достойнство. Наръчникът включва и специфичен за сектора анализ, който обхваща правосъдието, правоприлагането и обществената сигурност, имиграцията и граничния контрол, демократичните процеси, здравеопазването, социалните услуги и благосъстоянието, образованието, труда и заетостта. За всеки сектор са очертани често срещани случаи на употреба на ИИ, идентифицирани са човешките права, които най-вероятно ще бъдат засегнати, и са посочени предпазни мерки и добри практики, свързани със съответния контекст. Държавите имат задължения както съгласно ЕКПЧ, така и съгласно ЕСХ да се въздържат от неоправдана намеса в човешките права („негативни задължения“) и да гарантират тяхното ефективно осъществяване и защита („позитивни задължения“). Навсякъде в Наръчника се подчертава, че държавите запазват своите позитивни задължения съгласно правото на правата на човека. Те включват задължения за регулиране и надзор върху използването на ИИ, осигуряване на подходящи механизми за надзор и отчетност и предоставяне на достъпни и ефективни средства за защита, независимо дали системите с ИИ са разработени или управлявани от публични органи или от частни доставчици. В контекста на техните позитивни задължения е важно да се наблегне на задължението на държавите да защитават обществото от нарушения на човешките права от трети страни – например бизнес предприятия, и да предприемат разумни и подходящи мерки за гарантиране на човешките права на отделния човек. Източник https://www.coe.int/en/web/human-rights-intergovernmental-cooperation/intelligence-artificielle

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ  София, България — 5 март 2026 г. Кой притежава европейските медии? Резултати от проекта EurOMo Уебсайт на проекта: https://media-ownership.eu Регистрация за уебинара: https://media-ownership.eu/registration-for-webinar/ Новото издание на Euromedia Ownership Monitor (EurOMo) вече е достъпно. То е с  подобрени функции и има преработена търсачка, която позволява на журналисти, регулатори и широката общественост да проследяват собствеността и контрола върху медиите и отвъд националните граници- включително действителните/крайните собственици и ключови лица, вземащи решения, като изпълнителни директори и главни редактори. Новите функции ще бъдат представени на публичен уебинар в две сесии (на 20 и 23 март 2026 г.) EurOMo публикува разширена база данни за 2025 г., която обхваща стотици медии с влияние върху общественото мнение във всички държави от ЕС. Базата включва повече от 700 медии, важни за формирането на общественото мнение в страните членки на ЕС, 4 300 лица (собственици и други контролиращи актьори) и 2 100 организации с участия в тези медии. Потребителите могат да разглеждат резултатите визуално като мрежова карта, да филтрират по отношения на контрол отвъд юридическото дялово участие и да изтеглят данните в машинночетим формат, съобразен с отворен стандарт (BODS v0.3). Проектът EurOMo се финансира от Европейската комисия от 2021 г. с цел повишаване на прозрачността на медиите и доверието в демократичните институции.  На уебсайта на проекта пълната версия е достъпна за регистрирани потребители с легитимен интерес (журналисти, политици, членове на организации на гражданското общество), а публичната версия може да се използва свободно от всеки гражданин. В допълнение към базата данни всички потребители могат да четат и националните доклади, които се фокусират върху специфичната ситуация във всяка държава и да сравняват рисковете между тях по десетки показатели. За да може желаещите да се запознаят с най-новата версия и с всички нови функции, през март ще се проведе публичен уебинар в две сесии: • Петък, 20 март 2026 г., 11:00 ч. CET/12.00 ч. EET • Понеделник, 23 март 2026 г., 15:00 ч. CET/16.00 ч. EET  Всяко заинтересовано лице може да се регистрира за една от сесиите чрез уебсайта на проекта: https://media-ownership.eu/registration-for-webinar/. Накратко, какво е новото в EurOMo: • Нова търсачка, базирана на мрежа: резултатите от търсенето се показват като мрежа, което улеснява откриването на връзки и пътища за контрол. • Крайните/бенефициентните собственици са маркирани по подразбиране: стандартният изглед показва „последното звено във веригата“, за да помогне за идентифициране на лицата, които в ​​крайна сметка контролират медиите и компаниите. • Контрол отвъд акционерното участие: потребителите могат да изследват други взаимоотношения, които оформят контрола (не само юридически дялови участия). • Машинно четими, многократно използваеми данни: достъпни за изтегляне в структуриран формат, съобразен с BODS v0.3. • Актуализирани оценки на риска + доклади за държавите: всяка държава включва описателен доклад и оценка на рисковете за прозрачността в множество измерения. Докладът за България EuroOMo 2025 г., подготвен от експерти на фондация „Медии 21“, установява, че: Докладът и данните в него са достъпни на: https://media-ownership.eu/2025-edition/country-reports/bulgaria/ Контакти: Контакт за България: Име: д-р Бисера Занкова Организация: Фондация „Медии 21“ Имейл: bzankova@gmail.com | Телефон: 00359888832013 Координация (EurOMo): Име: Талес Томаз (асистент, катедра „Комуникационни изследвания“) Организация: Университет в Залцбург Имейл: tales.tomaz@plus.ac.at | Телефон: +43 662 8044 4195 Име: Йозеф Трапел (редовен професор, катедра „Комуникационни изследвания“) Организация: Университет в Залцбург Имейл: josef.trappel@plus.ac.at | Телефон: +43 662 8044 4167

Европейска журналистическа обсерватория (EJO) – Публикации февруари 2026 г. / Европейски новини /  ЕЖО  Мислене със звук и образи: аудиовизуални есета като различен начин за представяне на научна работа Щепан Шанда „Няма нищо спонтанно, нищо естествено в човешките желания“заявява словенският философ Славой Жижек в типичния си стил. Вместо университетска лекционна зала обаче, той стои в костюм пред червена завеса, която наподобява известната Червена стая от мистериозния сериал „Туин Пийкс.“ Това е една от сцените от филма „Пътеводител за киното на перверзника“(2006 г.), режисиран от Софи Файнс, в който Жижек, използвайки различни примери, представя психоаналитична интерпретация на редица известни и по-малко известни елементи от световното кино. Не е нужно обаче да сте ексцентричен мислител като Жижек. Нито пък е нужно да имате достъп до почти неограничения архив на BBC, както прави британският документалист Адам Къртис, който създава колажи от идеи и коментари за настоящето, използвайки исторически кадри, за да предаде своите прозрения по аудиовизуален начин. Дигитализацията наред с други неща донесе по-голяма достъпност до филмови и аудиовизуални материали като цяло, както и лекотата на редактиране и манипулиране на такова съдържание. Това доведе до появата на специфичен жанр на аудиовизуалното есе или видео есето, както понякога се нарича, коeто сега се използва и от академичната общност за представяне на нейните изследвания. Визуалното мислене като научен метод „То се основава на по-старата традиция на мислене в движещи се изображения или работа с движещи се изображения, които мислят сами за себе си. Примери за това са проекти на теоретици като Лора Мълви и Питър Уолън“, обяснява Вероника Ханакова, докторант в Института за информационни изследвания и библиотечно дело към Факултета по изкуства на Карловия университет (ÚISK FF UK), която сама продуцира видео есета. Тя споменава и за други ранни пионери на този формат като критика Джон Бергер и неговия сериал по BBC „Начини на виждане“, както и артистичната общност. Самата Ханакова е вдъхновена да прави видео есета от проекта „Телевизионен речник“, за който си партнира с филмовия учен Иржи Ангер, за да създадат есе за телевизионния сериал „Водник“. След това Иржи организира платформа за публикуване на аудиовизуални есета в кинофилски стил за „Филм и време“, както и научнопопулярни и изследователски есета за Чешкия национален филмов архив (NFA) и секцията „Контексти“ на уебсайта му „Филмов преглед.“ „Заедно с други хора от Филмовите изследвания в Карловия университет (Луси Форманкова, Яхим Шидлак, Ян Кинцл и др.), създадохме аудиовизуални есета за чешки филми“, описва тя, добавяйки, че са работили и с материали на Чешките национални филмови архиви (NFA), които не са били достъпни за обществеността, като по този начин са ги представили на по-широка аудитория. Тя поставя продукцията им в контекста на практически ориентирана изследователска област, чиито резултати не са традиционни научни трудове. Филмово есе „Агон“ Нико Карпентиер от ICSJ във Факултета по социални науки на Карловия университет също споменава аудиовизуалната продукция като друг начин за представяне на академична работа и споделянето ѝ, когато говори за новото си филмово есе „Агон“, което е част от европейския изследователски проект MeDeMAP. „Това работи като разпространение, което е доста важно в изследователските проекти. Опитваме се да вкараме филмови есета в кината и на филмови фестивали, което е много трудно, защото е хибриден формат, съчетаващ академична и художествена работа. А хибридите не винаги се приемат лесно. Затова се опитваме да използваме академични издания, които публикуват такива резултати, но също така и художествено разпространение,“ казва медийният учен, като описва процеса, в който участва в момента. През 2025 г. той и Джефри Уимър публикуваха книгата „Демокрация и медии в Европа“, а ключовите ѝ теми бяха използвани заедно с докторантите Али Минанто и Джон Сани Пурванто при създаването на филмовото есе „Агон: Конструкции на демокрацията“, чиято премиера беше на 22 октомври в кино Понрепо в Прага. Този формат наистина може да достигне до публика, която иначе не чете академични списания – филмовият фестивал в Мариенбад има своя собствена секция за видео есета, сърежисирана от Вероника Ханакова. Самата тя споменава мултижанрови събития в чешки контекст като например Фестивала на филмовата анимация и съвременното изкуство и Academia Film Olomouc. Тя също така посочва, че тези аудиовизуални есета могат да намерят място в галерии. Когато една книга не е достатъчна Това обаче означава и съвсем различен начин на мислене за собствената работа, тъй като комуникацията чрез аудиовизуални произведения включва разнообразни практически и теоретични подходи. „Всъщност можете да изразите различни неща, използвайки различни начини на комуникация. Не бива да спираме да бъдем учени, но трябва да бъдем по-креативни в производството и комуникацията на знания“, почертава Карпентиер. Въпреки че създаването на аудиовизуални есета е тясно свързано с филмовите изследвания или широко разбираните медийни изследвания, то също така се възползва от мултидисциплинарния подход. Един пример е видеото „Цикли на труда“, създадено от Иржи Ангер и Вероника Ханакова в сътрудничество с Мартин Тремчимски от Института по социология на Чешката академия на науките, което се фокусира върху невидимия и репродуктивен труд. Разнообразието е очевидно и в списанията, където могат се намерят аудиовизуални есета като например новите медии Digital Humanities Quarterly или [in]Transition, феминистко-теоретичните Feminist Media Histories и MAI: Feminism & Visual Culture, или общите аудиовизуални NECSUS, Movie: A Journal of Film Criticism или Czech Iluminace. В антологията „Практическа естетика“теоретикът и философ Бернд Херзонгерат посочва, че формалният подход не означава непременно да се мисли за естетиката възможно най-рационално, което се изразява чрез писмен и de facto строго линеен текст, а по-скоро да се позволи на човек да бъде воден и да мисли заедно с отделни формати, независимо дали става въпрос за изображение, звук или аудиовизуални продукти. Вероника Ханакова припомня пример от собствената си практика – създаването на аудиовизуално есе за т. нар. „звездно изтриване“. „Почти нищо не е писано за това явление, следователно аудиовизуалният компонент беше от решаващо значение, за да се покаже какъв вид обект е той. Едва тогава беше възможно да се задълбочим в неговата история, но и в последиците от „звездното изтриване“ за историята на редактирането. В същото време се интересувахме дали то ни позволява да разглеждаме редактирането не като нещо чисто утилитарно, а като нещо игриво, противоречащо на логиката на автоматизацията. В текстова форма би трябвало да създадем широка и

Подбрала, обработила и превела инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество Технологии. Изкуственият интелект се превръща в стока, засягаща всички – от държави, конкуриращи се за суверенитет върху изкуствения интелект, до отделни граждани. Също толкова важен е възходът на изкуствения интелект „отдолу нагоре“: през 2026 г. малки до големи езикови модели ще могат да работят на корпоративни или институционни сървъри. Разработката на отворен код, важен етап през 2025 г., се очаква да се превърне в централен фокус на бъдещата геостратегическа конкуренция. Геостратегия. Въпреки целия геополитически натиск все още имаме интегриран глобален интернет. Цифровата фрагментация обаче се ускорява, като продължава фрагментацията на филтрирането на социалните медии, други услуги и разработки и се движи около три основни центъра: Съединените щати, Китай и потенциално ЕС. Геоикономиката се превръща в критично измерение на тази промяна, особено като се има предвид глобалното присъствие на големите технологични компании. И всяка фрагментация, включително  на търговията и  на данъчното облагане, неизбежно ще ги засегне. Също толкова важна е ролята на „геоемоциите“: нарастващото разминаване между обществените настроения и ентусиазма на индустрията. Докато компаниите остават до голяма степен оптимистични относно изкуствения интелект, общественият скептицизъм се увеличава и това разминаване може да има значителни политически последици. Управление. Основната дилема на управлението остава – дали националните представители – парламентаристите в страната и дипломатите в международен план – са наистина способни да защитят цифровите интереси на гражданите, свързани с данни, знания и киберсигурност. Въпреки че има моменти на продуктивни дискусии и добре организирани събития, същественият напредък остава ограничен. Приобщаващото управление поне по принцип продължава чрез участието на множество заинтересовани страни, въпреки че повдига свои собствени нерешени въпроси. Сигурност. Приемането на Ханойската конвенция за киберпрестъпленията в края на 2025 г. е положително събитие и съществените дискусии в ООН продължават въпреки продължаващите критики към институцията. Макар че остава неясно дали тези процеси ни правят по-сигурни, те разширяват инструментариума за управление. В същото време вниманието трябва да се разшири отвъд традиционните проблеми – като кибервойна, тероризъм и престъпност – към нововъзникващите рискове, свързани с взаимосвързаността със системите с изкуствен интелект. Тези точки на интеграция създават нови взаимозависимости и потенциални вратички за кибератаки. Права на човека. Правата на човека са под все по-голям натиск, като последните промени в политиката на технологичните компании и нарастващото трансатлантическо напрежение между ЕС и Съединените щати подчертават променящия се пейзаж. Докато дебатите продължават да се фокусират силно върху предразсъдъците и етиката, по-дълбоките проблеми с правата на човека – като правото на знания, образование, достойнство, смислена работа и свободата да останеш истински човек, а не оптимизиран човек – получават далеч по-малко внимание. Тъй като изкуственият интелект променя обществото, общността за правата на човека трябва спешно да преразгледа своите приоритети, като ги основава на защитата на живота, достойнството и човешкия потенциал. Икономика. Традиционната рамка от три стълба, обхващаща сигурност, развитие и права на човека, се измества към икономически и охранителни проблеми, като правата на човека все повече се оставят настрана. Технологичните и икономическите въпроси, от достъпа през редкоземни елементи до моделите на изкуствен интелект, сега се третират като стратегически въпроси, свързани със сигурността. Очаква се тази тенденция да се ускори през 2026 г., превръщайки цифровата икономика в централен компонент на националната сигурност. Трябва да се обърне по-голямо внимание на данъчното облагане, стабилността на световната търговска система и как потенциалната фрагментация или нарушаване на световната търговия биха могли да повлияят на технологичния сектор. Стандарти. Урокът от социалните медии е ясен: без оперативно съвместими стандарти потребителите се обвързват с единични платформи. Същият риск съществува и за изкуствения интелект. За да се избегне повтарянето на тези грешки, разработването на оперативно съвместими стандарти за изкуствен интелект е от решаващо значение. В идеалния случай, отделните лица и компаниите трябва да изградят свой собствен изкуствен интелект, но когато това не е осъществимо, поне платформите трябва да бъдат оперативно съвместими и да позволяват безпроблемно движение между доставчици като OpenAI, Cloudy или DeepSeek. Този подход може да насърчи иновациите, конкуренцията и избора на потребителите в развиващата се екосистема, доминирана от изкуствен интелект. Съдържание. Ключовият проблем за съдържанието през 2026 г. е напрежението между правителствата и американските технологии особено по отношение на спазването на законите на ЕС. В основата си държавите имат право да определят правила за съдържанието на своите територии, отразяващи техните интереси, а гражданите очакват правителствата им да ги прилагат. Докато медийните дебати често се фокусират върху злоупотреба или цензура, основният въпрос остава: може ли една държава да регулира съдържанието на собствена територия? Отговорът е „да“ и адаптирането към тези правила ще бъде основен източник на напрежение в бъдеще. Развитие. Държавите, които в момента изостават в областта на изкуствения интелект, не губят непременно. Успехът в областта на изкуствения интелект се свежда по-малко до притежаването на големи модели или до сериозни инвестиции в хардуер, а повече до запазване и култивиране на местни знания. Малките държави трябва да инвестират в образование, умения и платформи с отворен код, за да запазят и развият знанията си на местно ниво. Парадоксално е, че по-бавното навлизане в областта на изкуствения интелект може да бъде предимство, позволявайки на държавите да се съсредоточат върху това, което наистина има значение: хора, умения и ефективно управление. Околна среда. Продължават опасенията относно въздействието на изкуствения интелект върху околната среда и водните ресурси. Струва си да се запитаме дали масивните ферми за изкуствен интелект са наистина необходими. Малките системи с изкуствен интелект биха могли да служат като разширение на тези процеси или като подкрепа за обучение и образование, намалявайки нуждата от енергоемки и водоемки платформи. Минимумът, който трябва да дава разработването на изкуствения интелект, трябва да осигурява предимство на устойчивостта и ефективността, като смекчава риска от мащабни цифрови отпадъци и същевременно гарантира практически ползи. Източник: https://dig.watch/newsletters/dw-monthly/digital-watch-newsletter-issue-106?utm_source=DiploMail&utm_campaign=fab7fb8459-EMAIL_CAMPAIGN_2026_02_04_04_08&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-fab7fb8459-120316992 

ЕЖО  Атаки, тормоз, мълчание: новата реалност на политическата журналистика Луси Стухликова, политически редактор на новинарския сървър SeznamZprávy.cz и съавтор на успешния подкаст Vlevo dole  Лични атаки срещу журналисти, отказ да се отговаря на въпроси от определени медии, тормоз от партийни поддръжници в социалните мрежи. През последните месеци политическите журналисти в Чехия все по-често стават обект на атаки от страна на политици. „Личните атаки срещу журналисти стават все по-чести и това определено не е чешки феномен; виждаме го и в чужбина. Това е ефективна стратегия, която им позволява да дискредитират и делегитимират журналисти, които са критични към тях“, казва Марина Урбаникова от катедра „Медийни изследвания и журналистика“ в Масариковия университет. Тя добавя: „Това може да не се отнася за цялото население, но не е това въпросът; те са загрижени за собствения си електорат.“ Като редактор в „Seznam Zprávy“, аз съм един от журналистите, които все по-често се сблъскват с подобни ситуации. Питам се как да остана обективна, когато отразявам например министър-председателя, който си разчиства сметки с мен точно зад подиума в Камарата на депутатите. И дали това изобщо е възможно. Всеки, който някога е посещавал партийни профили в социалните мрежи, може да види, че някои политици са решили да предприемат действия срещу медии, които смятат за враждебни. Политиците атакуват критично настроени журналисти по име, публикуват информация за тях или формулировките на въпросите им, без да им отговарят. Още повече се случва в коридорите на Камарата на депутатите. Била съм свидетел на това как говорители се опитват да отблъснат журналисти от определени медии от политиците, за да не могат да задават въпроси. Някои политици отказват да отговарят на въпроси от конкретни журналисти или редакции. Често срещано е журналисти или медии да бъдат етикетирани като „активисти“ – това се случва например с редакторите на Deník N. Редакторите на Seznam Zprávy, от друга страна, не рядко чуват, че са „кипърски сървър, чийто собственик избягва плащането на данъци.“ Тормоз в социалните мрежи Свързах се с няколко политически журналисти от различни медии, за да обсъдя дали са имали подобни преживявания. Фактът, че повечето от тях пожелаха да останат анонимни, говори сам за себе си. „Наскоро обсъдихме с колеги, които написаха критични статии за Триколора, че политиците след това публикуваха техни снимки във Facebook или публикуваха въпросите си там малко след като журналистите ги изпратиха и преди дори да отговорят“, казва един от колегите ми. „Аз съм един от журналистите, чиято работа редовно е поставяна под въпрос от бъдещия премиер Андрей Бабиш. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура ме нападна, защото отразявах расистки плакати, не само на лични срещи, но и в Камарата на депутатите“, казва друг. Различните журналисти възприемат интензивността на атаките по различен начин. Но са съгласни за едно нещо: благодарение на социалните медии политиците са се сдобили с оръжие срещу критичните журналисти. Това им позволява да избягват критични въпроси. „Днес политиците могат да общуват директно със своята аудитория благодарение на социалните медии и не са зависими от медиите като посредник. Едната страна вече не се нуждае от другата и по този начин може да избегне критични въпроси,“ обяснява Урбаникова. Още по-важното е, че те могат бързо да разпространяват атаки срещу конкретни журналисти сред многобройните си фенове. „Преживял съм лични атаки от Иржи Пароубек и екипа му. Реториката е до голяма степен подобна, но благодарение на социалните медии политиците вече имат леснодостъпен инструмент, с който могат да достигнат до по-голяма аудитория“, казва един от журналистите. Друг колега добавя: „Забелязах, че сме атакувани от повече фенове на определени политици. Това не се е случвало в миналото.“ Един много видим случай преди изборите беше този на политическата журналистка Каролина Бродничкова от уебсайта Novinky, която беше многократно и безразборно атакувана в социалните медии от Даниел Стерзик, председател на движението Stačilo!. Журналистката Здислава Покорна от Deník N се оплака от атаки от фенове на Филип Турек. Възможно ли е все още да останем обективни? Журналистите трябва да се запитат дали са наистина обективни в отношенията си с политиците през повечето време в работата си. Не достигаме ли до точка, в която ние, като журналисти, вече не можем да гарантираме това, въпреки най-добрите си усилия? Започнах да мисля по тази тема миналата есен след конкретен инцидент по време на предизборната кампания. Председателят на Социалдемократическата партия Томио Окамура словесно нападна мен и моя колежка пред тълпа от негови избиратели на един от митингите му. Това беше наистина неприятно преживяване, след което започваш да поставяш под въпрос всяка дума, която пишеш за този политик от този момент нататък. „Това е много жалко за качеството на журналистиката, защото мога да си представя, че когато един политик те атакува лично в продължение на дълъг период от време, е много трудно да не позволиш това да повлияе на начина, по който отразяваш нещата,“ добавя Урбаникова. „Много от моите колеги имат подобни съмнения. Разбира се, опитвам се да бъда обективна. Но когато някой ви крещи и ви обижда, това вероятно подсъзнателно се отразява на работата ви, дори и да се опитвате да се придържате към журналистическите стандарти,“ казва един от колегите ми. „Мисля, че се справям доста добре, приемам го до голяма степен като фолклор и съм напориста с политиците. За щастие обаче атаките не включват смъртни заплахи, нито засягат семейството ми,“ заявявя друга. Една журналистка описва как понякога ѝ е трудно да продължи да пише за политик, който я атакува. „Започваш да се държиш уклончиво. Трябва да се стегнеш, за да се свържеш с този политик и да искаш да пишеш за него,“ казва тя. Какво могат да направят редакциите Според Марина Урбаникова би било полезно този въпрос да се обсъди на редакционно ниво. „Да се ​​намерят стратегии за поддържане на обективност в такива сложни ситуации, които не са често срещани в практиката на професията,“ набляга тя. Например в Seznam Zprávy говорихме за необходимостта от поддържане на обективност при всички обстоятелства в рамките на политическия екип. Обсъдихме и как ние, като редактори, трябва да реагираме на ситуацията, в която Андрей Бабиш съди собственика на нашата медия. Опитът на колегите обаче показва, че този въпрос се обсъжда в редакциите по-скоро във връзка с конкретни случаи,

Доставчиците, които предоставят онлайн платформи или посреднически услуги в Европейския Съюз, трябва да са готови да прилагат новите правила за докладване за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA), тъй като крайният срок е 28 февруари 2026 г. Общото заключение е, че Законът за цифровите услуги на ЕС е направил процедурата за докладване много по-взискателна. Съгласно чл. 15 от DSA услугите, обхванати от закона, трябва да публикуват доклади, в които да обяснят как модерират съдържание, както и да приложат съответна статистика относно тази модерация. Повечето услуги трябва да правят това ежегодно, но много големите онлайн платформи и търсачки трябва да докладват на всеки шест месеца. След 1 юли 2025 г. доставчиците бяха задължени да използват нови, подробни шаблони за докладване, приети от Европейската комисия, които изискват много по-подробна информация от преди. Комисията също така е привела всички отчетни периоди в съответствие с календарната година. Това означава, че те са съответно: за годишните докладчици – цялата година до 31 декември, а за много големите услуги – един доклад за януари до юни и друг за юли до декември. Тези доклади в нов формат трябва да бъдат публикувани в рамките на два месеца след края на периода, за който се отнасят, така че първият краен срок за използване на новите шаблони за всички доставчици на услуги е 28 февруари. В подробности, доставчиците са длъжни да публикуват доклад за прозрачност за всяка услуга, която предлагат, и трябва да обмислят как да включат информация за периода преди прилагането на новите подробни правила. Въпреки че доставчиците имат право да публикуват актуализирани версии на докладите с цел коригиране на неточности, грешки или методологични промени, шаблоните на Комисията трябва да бъдат попълнени, освен ако не може ясно да се обоснове защо определени раздели не са от значение. Доставчиците също се насърчават да включат обяснителен документ, изясняващ методологията им, и резюме на разбираем английски език. Много организации все още се борят с това как да се съобразят с много по-високото ниво на детайлност и обща сложност, а експертите очакват неравномерни резултати на пазара. Източник: https://www.mhc.ie/latest/insights/transparency-reporting-and-the-digital-services-act

Европейската комисия се готви да представи Закона за цифрова справедливост (DFA), нова законодателна инициатива, насочена към укрепване на защитата на потребителите в цифровата среда. В писмото за мандата от 17 септември 2024 г., адресирано до номинирания за комисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона, председателят фон дер Лайен посочва необходимостта от разработване на „Закон за цифрова справедливост за справяне с неетичните техники и търговски практики, свързани с „тъмни“ модели, маркетинг от инфлуенсъри в социалните медии, пристрастяващия дизайн на цифрови продукти и онлайн профилирането, особено когато уязвимостта на потребителите се използва за търговски цели“. DFA е предназначен да допълни съществуващите вече регулативни рамки, включително Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за изкуствения интелект, но все още не е ясно дали DFA ще бъде регламент или директива. От 17 юли 2025 г. до 24 октомври 2025 г., се проведе обществена консултация и бяха получени 3341 отговора. Реакциите на заинтересованите страни относно предложения DFA обаче бяха смесени. Индустриални групи като EuroCommerce призоваха за по-добро прилагане на съществуващите правила, вместо приемане на ново законодателство. Големите компании показаха ниска подкрепа (от 5% до 22%) за мерките относно практиките за персонализиране, докато бизнес асоциациите изразиха подобно предупреждение, като много от тях се позоваха на съществуващото законодателство, което смятат за всеобхватно. От друга страна, защитниците на потребителите категорично подкрепят по-строго регулиране. В консултацията потребителските асоциации подкрепиха мерки, включващи по-голям контрол върху персонализираната реклама (87%), ограничения върху персонализираната реклама, използваща информация за уязвими черти (87%), и забрана за персонализирана реклама, насочена към непълнолетни (93%). Академичните коментатори изразиха загриженост относно потенциално свръхрегулиране, припокриване със съществуващите правила и сложност на прилагането. На този фон какви са проблемите с онлайн практиките? • Тъмни модели – дизайнерски техники, които манипулират потребителите да вземат решения, които иначе не биха взели. Примерите включват фалшиви твърдения за спешност („остава само една стая!“) и подвеждащ дизайн на банери за бисквитки. • Пристрастяващ дизайн – цифрови услуги, предназначени да насърчават потребителите да харчат повече време или пари от предвиденото, като например автоматично възпроизвеждане на видеоклипове, системи за възнаграждения за продължаваща употреба или санкции за неактивност. Комисията отбелязва специфични рискове за уязвимите потребители, включително децата. • Онлайн персонализация – практики, включващи поведенческа реклама, персонализирани резултати от търсенето и динамично ценообразуване. Комисията е загрижена за бизнесите, които експлоатират уязвими характеристики на потребителите, установени чрез обработка на лични данни. • Инфлуенсъри в социалните медии – недостатъчна прозрачност по отношение на платените партньорства и търговските комуникации, както и проблемно съдържание, насочено към деца (например реклама на нездравословна храна, алкохол или продукти за вейпинг). • Капани за абонаменти – трудности, с които потребителите се сблъскват, когато се опитват да анулират онлайн абонаменти, включително автоматично подновяване, скрити такси след безплатни пробни периоди и неясни договорни условия. Според Комисията тези злоупотреби струват на потребителите в ЕС най-малко 7,9 милиарда евро годишно. За разлика от това общите разходи за предприятията за спазване на законодателството на ЕС за защита на потребителите се оценяват на не повече от 737 милиона евро, което предполага, че засиленото регулиране би могло да донесе значителни нетни ползи. Източник: https://www.digital-fairness-act.com/

Изследване на журналистическата практика: Лични нападки, лоши икономически условия и висока степен на редакционна свобода в Чехия ЕЖО Чешката журналистика претърпя трансформация през последните години. Според Световния индекс за свобода на пресата, съставен от „Репортери без граници“, Чехия се е преместила от 40-то на 10-то място в класацията от 2021 г. насам. Същото развитие е отразено и в последната вълна на изследването „Световете на журналистиката“ (WJS), което се фокусира върху това кой работи в медиите, какви условия имат журналистите и как възприемат професията си. Общо над 32 000 журналисти от 75 държави са участвали в международното проучване, което го прави най-голямото сравнително проучване в света, фокусирано върху условията на труд в тази област. Чешката част от изследването е проведена от екип от изследователи и студенти от Института по комуникационни изследвания и журналистика към Факултета по социални науки на Карловия университет (IKSŽ FSV UK). Събирането на данни е проведено в Чехия през 2022–2023 г. Изследването показва, че чешките журналисти възприемат само ограничен брой фактори, които биха застрашили фундаментално работата им. Повечето от тях не са се сблъсквали със съдебни действия, насочени конкретно срещу тях, нито са преживели физическо насилие. Те посочват личните нападения, принудата, поставянето под въпрос на професионалната почтеност и речта на омразата като най-големите заплахи. Най-често срещаните им страхове са свързани с това. Почти 38% се опасяват, че извършителите на нападения срещу журналисти ще останат ненаказани, 16% изразяват загриженост за емоционалното и психическото си здраве, 10% се страхуват да не загубят работата си в медиите и малко под 3% се страхуват за физическото си здраве. Кои са чешките журналисти? Проучването дава и отговор на въпроса кой работи в чешките медии днес. Данните показват, че журналистическата среда е доминирана от мъже, които съставляват почти 60% от всички респонденти. Средната възраст на респондентите е 41,6 години, а работната им седмица обикновено е надвишавала стандартното работно време, средно 46,3 часа. Цялостната картина на професията включва и факта, че почти половината от журналистите (46%) печелят допълнителни доходи извън журналистиката, което отразява финансова несигурност и дългосрочна нестабилност в областта. Редакционна автономия срещу опасения относно общата свобода на медиите В същото време чешките журналисти отчитат относително висока степен на редакционна автономия. По-голямата част от тях се чувстват свободни във всекидневното си вземане на решения. Общо 77% са категорично съгласни с твърдението, че имат свобода при избора на теми, а 82% също чувстват тази свобода, когато решават как да ги отразяват. Този индивидуален опит обаче контрастира с общата представа за състоянието на медийната свобода в страната. Само 58% от анкетираните изразяват доверие в нея, което показва по-предпазливо възприемане на по-широката политическа и икономическа среда, която оформя журналистическата работа. В сравнение с предишната вълна от изследвания от 2012–2014 г., делът на тези, които възприемат „изключително или много силно“ влияние на собствениците на медии, е спаднал от почти 25% до сегашните 18%. Журналистите посочват професионалната етика и собствените си ценности като основни фактори, които всъщност оформят работата им. „Сравнително оптимистичните резултати в сравнение с други страни трябва да се разглеждат с известна предпазливост в този етап в контекста на новата политическа ситуация след парламентарните избори. Това е особено вярно във връзка с отношението на новосформираното правителство към обществените медии или атаките срещу Deník N, и особено срещу разследващата журналистка Здислава Покорна“, добавя Алис Немцова Тейкалова, ръководител на катедра „Журналистика“ в IKSŽ FSV UK и един от координаторите на изследванията в Централна и Източна Европа. Сандра Лабова (която е и съавтор на общата глава за редакционната автономия и свободата на медиите), Барбора Соучкова и Анна Хърбачкова от IKSŽ FSV UK също участваха в проучването. Студенти от този институт също участваха в картографиране на чешкия медиен пейзаж и интервюиране на журналисти. Политическо и военно влияние Медийният експерт Алис Немцова Тейкалова беше и един от основните автори на общата глава на изследването на WJS, което се занимава с това как журналистите възприемат факторите, влияещи върху работата им. Резултатите показват, че степента на тези влияния варира значително в различните региони. Западните страни, особено тези в Северна Европа, отдавна показват най-ниското ниво на влияние – например Съединените щати (преди преизбирането на Доналд Тръмп) бяха единствената неевропейска страна сред 20-те страни с най-ниско възприемано ниво на правителствена цензура. За разлика от това журналистите в Близкия изток, Африка, Азия и части от Латинска Америка усещат значително по-силно политическо влияние върху работата си. В конфликтни зони като Йемен, Украйна и Пакистан влиянието на военните се усеща силно. В съответствие с предишната вълна на WJS в световен мащаб се потвърждава, че журналистите са подложени най-силно на организационен и процедурен натиск, който пряко засяга всекидневната им практика. Влиянието на личните връзки остава стабилно, докато икономическият и политическият натиск се е засилил в редица страни. Тези тенденции показват, че журналистическата работа никога не се осъществява изолирано от социалния контекст и предвид възхода на популизма отразяват опасения относно външна намеса в журналистическата работа. Подкастите се превърнаха във визуален жанр, но въпреки това остават популярни Ян Новотни Подкастите като медия претърпяха значителна трансформация през последните години. От първоначално чист аудио формат, те се превърнаха във феномен, който надхвърля границите на аудиото. Подкастите вече не са просто „нещо за слушане“, а поради еволюцията на целия медиен пейзаж и потребителските навици, те се превръщат не само във визуална медия, но до известна степен и в дефиницията на цял визуален жанр. Какво стои зад това развитие и защо подкастите все още са толкова популярни? Изправени ли сме пред края на подкастите, каквито ги познаваме? Медията, която демократизира интернет За да разберем настоящата популярност на подкастите, трябва да се върнем към времето, когато те бяха предимно медия на звук и свобода. Дълго време подкастите се оформяха от техническите възможности на тяхното разпространение. Изтеглянето на аудио файлове с помощта на RSS технология и ранните джобни плейъри предизвика интерес към немузикално аудио съдържание. Привлекателността на възможността да се носи подобна медия със себе си надделяваше над липсата на видео, което иначе също беше популярен артикул в ранните дни на интернет бума. За творците това предлагаше възможността да създават и разпространяват съдържание без скъпи технологии, без лицензи за излъчване и извън установените медийни институции. В този смисъл

Румънският аудиовизуален кодекс от 2025 г. бележи повратна точка, обединявайки надзора върху радиоразпръскването и цифровите медии в единен режим. Той модернизира и хармонизира националния подход към форматите за радиоразпръскване, по заявка и онлайн, като целта е да се балансира свободата на изразяване с обществения интерес в цифровото информационно пространство. Кодексът разширява надзора в цифровите среди, засилва защитата на непълнолетните, определя и санкционира дезинформацията, затяга рекламните стандарти и въвежда съвместно регулиране с индустрията. Ключови разпоредби влязоха в сила през октомври 2025 г., включително по-строг контрол върху рекламата на хранителни добавки и свързания с нея инфлуенсър маркетинг. Кодексът се прилага за услуги, които потенциално попадат под румънска юрисдикция, включително чуждестранни платформи, насочени към местни потребители. След транспонирането на AVMSD и прилагането на DSA, Националният аудиовизуален съвет (CNA) започна да разпорежда премахването на незаконно онлайн аудиовизуално съдържание на платформи като TikTok, Facebook, Instagram, YouTube и X. Решенията на Съвета могат да бъдат оспорени в административните съдилища. В началната фаза CNA проведе 27 публични заседания, издаде 103 заповеди относно 282 онлайн материала и препрати пет дела на главния прокурор. Досега нито един съд не е отменил или спрял публично тези решения, а платформите до голяма степен са се съобразили с тях, вместо да ги оспорват.

инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество На 12 ноември 2025 г. Европейската комисия (Комисията) публикува съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския щит на демокрацията (EUDS). Макар и правно необвързващ, стратегическият документ определя, наред с поредица от доброволни мерки за различни заинтересовани страни, потенциални насоки за прилагането и преразглеждането на съществуващите законодателни актове в допълнение към планираните с „Цифровия омнибус“ преразглеждания. Целта му е да укрепи демокрациите в ЕС и да даде възможност на европейците да упражняват правата си, свободно да формират и изразяват мнения и да участват активно и безопасно в демократичния живот на Съюза. EUDS насочва вниманието към широк спектър от съществуващи закони и разпоредби. В резултат на това се очаква тези правни рамки да бъдат прилагани по-често и да бъдат подложени на засилен контрол в бъдеще.  Комисията предлага създаването на Европейски център за демократична устойчивост (Център), който да обедини усилията и експертния опит на държавите членки, страните кандидатки и институциите на ЕС, които понастоящем са разпръснати.  За да защити целостта на информационното пространство, Комисията формулира конкретни действия и мерки, насочени, inter alia, към доставчиците на VLOPs и VLOSes съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Те са за допълване на съществуващите правни рамки, като например задълженията за прозрачност и етикетиране на deepfake за определени системи с изкуствен интелект съгласно Закона за изкуствен интелект, както и задълженията за оценка и смекчаване на системния риск (чл. 34, 35 от DSA), както и изискванията за прозрачност на системите за препоръки (чл. 27, 38 от DSA) и механизмите за достъп до данни и контрол от страна на изследователи и органи (чл. 40 от DSA) съгласно DSA. С цел укрепване на свободните и независими медии като крайъгълен камък на демократичните общества, Комисията възнамерява да засили съществуващите разпоредби. Това включва подкрепа на държавите членки при прилагането на Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), предлагане на насоки и осигуряване на съответствие. По отношение на Закона за цифровите пазари (DMA), Комисията възнамерява да включи сред своите приоритети действия за прилагане, които насърчават независим и разнообразен медиен пейзаж, включително чрез повишаване на прозрачността на онлайн рекламата.  Други мерки, предвидени от Комисията, включват например стартирането на Програма за устойчивост на медиите за независима журналистика и медийна грамотност, както и подкрепата за независими медии извън границите на ЕС. Комисията ще оцени и начините за укрепване на медийните услуги и модернизиране на правилата за реклама в подкрепа на медиите в ЕС в предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Накрая, заслужава да се отбележи също, че стратегическите документи за планиране като EUDS често предоставят първоначална перспектива или определят посоката за по-нататъшно регулиране, което може да се очаква на европейско ниво. Източници: https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=a0ac9b1a-487a-405a-a632-4e9f01702b8c&utm_source=Lexology+Daily+Newsfeed&utm_medium=HTML+email+-+Body+-+General+section&utm_campaign=Lexology+subscriber+daily+feed&utm_content=Lexology+Daily+Newsfeed+2025-11-14&utm_term= https://nm20.abv.bg/Mail.html#message:fid/10:pid/0:mid/17403846309:tid/60:r/0