Европейската комисия предварително установи, че TikTok и Meta са нарушили задължението си да предоставят на изследователите адекватен достъп до публични данни съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Комисията също така предварително установи, че Meta, както Instagram, така и Facebook, нарушават задълженията си да предоставят на потребителите прости механизми за уведомяване за незаконно съдържание и да им позволяват ефективно да оспорват решения за модериране на съдържание. Предварителните констатации на Комисията показват, че Facebook, Instagram и TikTok може да са въвели обременяващи процедури и инструменти, чрез които изследователите да изискват достъп до публични данни. Това често води до предоставяне на непълни или ненадеждни данни, което се отразява на способността им да провеждат изследвания, например дали потребителите, вкл. непълнолетните, са изложени на незаконно или вредно съдържание. Комисията продължава разследването на други потенциални нарушения, които са част от тези текущи производства. Процедурите по Закона за цифровите услуги (DSA) са различни от текущите разследвания срещу Facebook, Instagram и TikTok относно спазването на друго приложимо законодателство на ЕС. Подобен съмнителен случай се отнася до използването от Meta и Instagram на публични потребителски данни за обучение на собствени модели на изкуствен интелект (ИИ) от 27 май 2025 г. В тази връзка Организацията за правата на потребителите на Северен Рейн-Вестфалия (VZ NRW) изрази опасения относно защитата на данните и поиска налагане на временна забрана. Висшият регионален съд (OLG) на Кьолн отхвърли искането за забрана с мотивите, които съдържат важни отправни точки за всички компании, които искат да обучават ИИ с помощта на потребителски или клиентски данни. Meta основава обучението си по ИИ на своя „легитимен интерес“, а именно икономическия интерес от разработването и предлагането на пазара на нов продукт с ИИ – по-точно асистент за разговори. Решението на OLG предлага възможности за компании, които искат да обучават модели с ИИ с потребителски данни – и не само за социални мрежи. По-специално съдът вече е установил, че обучението по ИИ с потребителски данни може да бъде легитимен интерес поради действието на Закона за ИИ – основният регламент за ИИ в ЕС – който сам по себе си се позовава на необходимостта от обучение на модели с ИИ с огромни количества данни. В същото време решението не предоставя „свободен пропуск“ за обучение на ИИ. Вместо това OLG подчертава, че компаниите трябва да формулират своя легитимен интерес „достатъчно ясно и точно“ и че този интерес трябва да е реален. Освен това те трябва да докажат, че е необходимо да обработват личните данни, за да изпълнят този интерес. Следователно не трябва да съществуват други алтернативи, които биха се намесили в личните данни в по-малка степен или такива, които са еднакво подходящи за използването им. Meta например успя да докаже, че е проучила възможности като например използването на синтетични данни, но че те не са съответно подходящи. Освен това законният интерес трябва да бъде претеглен спрямо интересите на субектите на данни. Meta е предприела различни мерки, за да гарантира защитата на субектите на данни. Решението на Висшия регионален съд на Кьолн показва, че изискванията на GDPR трябва да бъдат внимателно разглеждани за всеки отделен случай.

Как инициативите за медийна грамотност в Украйна трансформират своето съдържание Назар Степанюк От началото на XXI в., с разпространението на Интернет и появата на ново, всеобхватно информационно пространство въпросите на дигиталната хигиена и противодействието на информационните заплахи преминаха от категорията „важни умения“ към статуса на „критично необходими“. Политическа пропаганда, конспиративни теории, дейността на различни злонамерени актьори — днес съществуват множество сили, готови да манипулират потребителите. Най-големият от тези актьори, който демонстрира постоянен интерес към намеса в украинското информационно пространство, е Руската федерация. Въпросът за противодействие на информационните заплахи от Русия постепенно придоби значимост след 2014 г. и стана критично важен след началото на пълномащабното нахлуване. Логично възниква въпросът: как ефективно могат да бъдат неутрализирани подобни заплахи, независимо от техния източник? Когато има проблем, логиката води до това да се борим не със симптомите му, а с корена му. Въпреки че украинското общество не е в състояние напълно да спре всички информационни заплахи, то е способно да контролира собственото си възприятие и консумация на съдържание. Ето защо медийната грамотност — способността да се ориентираме в информационното пространство и да подхождаме критично и отговорно към потреблението на съдържание — е изключително актуална през 2025 г. Каква е ситуацията в Украйна? По-конкретно — как украинските организации за медийна грамотност реагират на предизвикателствата на съвременността? За да отговорим на този въпрос, избрахме пет организации, работещи в областта на развитието на медийната грамотност: Академията на украинската преса (UPA), Институтът за масова информация (IMI), НПО Detector Media, проектът Filter и StopFake, и анализирахме тяхното съдържание за периода 2022–2024 г. Всеки материал, всяка новина, всеки уебинар и всяко съобщение за всеки месец. Какво търсехме? Предметът на изследването бе жанровата структура на съдържанието, основните тематични акценти и идентифицирането на тенденции в реакциите на организациите спрямо съвременните информационни предизвикателства. Нашият анализ обхвана както количествени (колко материали от определени жанрове и теми е създала всяка организация), така и качествени (какво е съдържанието на тези материали) характеристики на публикациите. На количествено ниво анализирахме общия брой единици съдържание за всяка година (2022, 2023, 2024), както и жанровата структура на материалите — уебинари, наръчници, статии, новини, обучения, онлайн курсове, комикси и др. На качествено ниво основните критерии за анализ на съдържанието бяха следните: Тематична насоченост: Кои теми се появяваха най-често в публикациите на всяка организация? Целева аудитория: За кого създава своето съдържание всяка организация? Форма на представяне: Как аудиторията усвояваше медийната грамотност — чрез лекции, интерактивни формати или комбинирани подходи? Особено внимание обърнахме на външните заимствани материали — случаи, в които организациите се позоваваха на изследвания или обучителни курсове на трети страни. Макар формално това съдържание да не е тяхна собственост, решението да бъде включено в комуникацията им е част от стратегията за съдържание, която бе обект на нашия анализ. И така, какви тенденции могат да бъдат наблюдавани в съдържанието на украинските организации за медийна грамотност през годините на пълномащабната война? Как те реагираха на предизвикателствата, породени от руската агресия? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме съдържанието на всяка организация поотделно. Академия на украинската преса (AUP) Източник на снимка: скрийншот, Академия на украинската преса (AUP), https://www.aup.com.ua/ Истински лидер в областта на медийната грамотност в Украйна, Академията на украинската преса (AUP) е една от най-старите и най-авторитетни инициативи в тази сфера. Още преди началото на пълномащабната война AUP играеше важна роля за развитието на критичното мислене и медийното образование, като насочваше усилията си към подкрепа на журналисти, преподаватели и широката общественост. Анализирахме 74 единици съдържание, създадени от AUP през периода 2022 – 2024 г. Жанровата структура на тези материали се оказа доста разнообразна, но могат да се проследят определени устойчиви тенденции. Най-голям дял заемат уебинарите, които са 40,5% от общото съдържание (30 от 74 единици). Наред с тях значително внимание е отделено на създаването на наръчници (12 броя, 16,2%), повечето от които са насочени към педагозите и интегрирането на уроци по медийна грамотност в училищната програма, както и на статии (11 броя, 14,9%). От статиите 75% са посветени на анализа на руските наративи. Други теми са застъпени в по-малка степен — по 8,3% за дигитална хигиена, анализ на глобални медийни тенденции и материали, несвързани пряко с темата. Портфолиото на AUP обаче не се изчерпва с това — на сайта им се публикуват и обучителни курсове (7 броя, 9,5%). Въпреки общата тенденция към разнообразие, могат да се разграничат две основни направления: противодействие на информационните заплахи (28,6%) и военна журналистика (28,6%). Обучителните програми обхващат също теми като дигитална хигиена, анализ на глобалните медийни тенденции и психологическа подкрепа — всяка от тях представлява 14,3% от общия брой анализирани курсове. Останалите формати — конкурси за съдържание, комикси, онлайн курсове, офлайн лекции, видеопроекти, игри и новини — заемат по-малък дял от жанровото разнообразие. Що се отнася до тематичните акценти, от общо 74 единици съдържание най-силно е застъпена темата за противодействие на информационните заплахи (17 материала) — напълно логично в контекста на информационната война и мащабната дезинформационна кампания на Русия. Значителна част от материалите са посветени на дигиталната хигиена (6 материала), развитието на критично мислене (5 материала) и интегрирането на медийното образование във формалната образователна система (5 материала). Материалите на AUP засягат също темите за разпознаване на фалшиви новини (4 материала), както и киберсигурност, манипулации и емоционално претоварване (по 2 материала всяка). Detector Media Detector Media е една от водещите и най-големи украински организации, специализирани в мониторинга, анализа и развитието на медийната среда. Дейността ѝ обаче не се ограничава само с това: организацията активно насърчава развитието на медийната грамотност сред населението, особено чрез специализирания информационен ресурс MediaSapience, създаден именно с цел популяризиране на знанията по медийна грамотност в обществото. Анализирахме 63 единици съдържание, създадени от Detector Media през периода 2022–2024 г. За разлика от AUP жанровата структура на материалите на тази организация е сравнително еднообразна — по-голямата част от съдържанието на сайтовете Detector Media и MediaSapience са статии. От тях: 28,57% са посветени на анализа на украинските медийни тенденции; 22,22% — на интеграцията на медийната грамотност в образователната система и 11,11% — на прегледи на инициативи за развитие на медийната грамотност. Около 6,35% от материалите са фокусирани върху анализа на руските наративи, а по 4,76% — върху

Списание „Бизнес и право“, специализирано правно издание на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), и Фондация „Медии 21“ организират кръгла маса „Прозрачност на медийната собственост и свобода на медиите – проблеми и решения“, която ще се състои на 14 ноември 2025 г. от 11:00 до 16:30 ч. в Библиотеката на УНСС. Регистрацията започва от 10:00 ч. По време на събитието ще бъдат представени изследователски проекти, ръководени от преподаватели от Юридическия факултет на УНСС, които анализират съвременните предизвикателства пред свободата на изразяване и защитата на човешките права. Гост на дискусията ще бъде д-р Тейлс Томаз, преподавател в Департамента по медийна политика и медийна икономика на Университета в Залцбург. В центъра на обсъждането ще бъдат резултатите от проекта Euromedia Ownership Monitor (EurOMo) 2025 – Call: Creative Europe – CNECT/2024/4167000, координиран от Университета в Залцбург, чиято цел е консолидиране на единна база данни за медийната собственост в държавите членки на Европейския съюз, включително относно канали, опериращи в рамките на много големи онлайн платформи, които играят ключова роля в разпространението и потреблението на новини. Събраната информация ще осигури систематични и проверени доказателства за състоянието на медийната собственост в ЕС и България, в съответствие с изискванията на чл. 6 от Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). От българска страна с анализи и предложения в дискусията ще се включат експерти на Фондация „Медии 21“, които участват в проекта EurOMo. Дискусията и изказванията, както и свързани статии, ще бъдат публикувани в специален брой на списание „Бизнес и право“. Потвърждаване на участието до 10 ноември 2025 г. на имейл: bzankova@gmail.com Уебсайт: https://media21.org/, тел.: +359 888 832 013 ПРОГРАМА Час Сесия 10:00 – 11:00 Регистрация на участниците 11:00 – 11:15 Откриване и приветствени думи от организационния комитет 11:15 – 11:30 Приветствие от Ректора на УНСС 11:30 – 12:30 Кръгла маса: Състояние на медийната среда в България – проблеми и предизвикателства 12:30 – 13:15 д-р Тейлс Томаз – Проектът EurOMo: постижения и практическо приложение 13:15 – 13:45 Въпроси и отговори (Q&A) – модерирана дискусия 13:45 – 14:45 Проектът EurOMo: резултати от българските експерти – изказвания на участниците (10–15 мин) 14:45 – 15:00 Почивка – кафе 15:00 – 16:00 Заключителни изказвания и обобщение на дискусията 16:00 – 16:30 Неформални разговори с чаша вино Работен език: английски/български (без такса за участие). 

Обявяването на първите резултати по проекта Euromedia Ownership Monitor 2025 ще се състои в Брюксел на 6 ноември 2025 г. Регистрация на https://media-ownership.eu/

 Европа трябва да се бори! За мястото си в свят, в който много големи сили са или амбивалентни, или открито враждебни към Европа. Фон дел Лайен  пледира за „Момента на независимост“ на Европа – призив за стратегическа автономност. Един от централните стълбове на нейния план: Сериозен тласък за инвестиции в цифрови и чисти технологии. ЕС планира мерки за подкрепа на бизнеса и иновациите, включително цифрово евро и предстоящ омнибус за цифрови технологии. Много европейски стартиращи компании в ключови технологии като квантови технологии, изкуствен интелект и биотехнологии търсят чуждестранни инвестиции, което застрашава технологичния суверенитет на ЕС. В отговор Комисията ще стартира фонд Scaleup Europe на стойност няколко милиарда евро с частни партньори. Единният пазар остава незавършен, отбеляза фон дер Лайен, най-вече в три области: финанси, енергетика и телекомуникации. Ще бъде представена пътна карта за единния пазар до 2028 г., която ще осигури ясни политически срокове. В речта се открои позицията на фон дер Лайен на правото на Европа да определя свои собствени стандарти и регламенти. Твърдението последва защитата ѝ на търговското споразумение между САЩ и ЕС, което го прави пряк отговор на нарастващия натиск и тарифните заплахи от американската администрация. ЕС се нуждае от европейски изкуствен интелект. Ключовите инициативи включват Закона за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект, квантовата среда и създаването на европейски гига фабрики за изкуствен интелект, които да помогнат на стартиращите компании да разработват, обучават и внедряват модели на изкуствен интелект от следващо поколение.  Главните изпълнителни директори на водещи европейски технологични фирми представиха своята Европейска декларация за изкуствен интелект и технологии, обещавайки да инвестират и да укрепват технологичния суверенитет на Европа. Фон дер Лайен посочи също пионерните ограничения на социалните медии в Австралия като наблюдаван модел, показвайки, че Европа може да възприеме подобен подход. За да осигури добре информирана и балансирана политика, тя обяви планове да назначи експертна група до края на годината, която да консултира най-добрите стратегии за Европа. Залогът е, че мощна комбинация от масивни инвестиции, рационализирано регулиране и единен публично-частен фронт може най-накрая да спре Европа да догонва в световната икономическа надпревара.  Източник:https://dig.watch/newsletters/dw-weekly/dw-weekly-229?utm_source=DiploMail&utm_campaign=990b0bb801-EMAIL_CAMPAIGN_2025_09_12_01_04&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-990b0bb801-120316992 

Регулирането на медиите е гаранция за свободата на медиите и за  независимостта на медийните организации. Необходимо ли е регулирането на социалните медии или не? Разработването на ориентиран към бъдещето регулативен подход, основан на правата на човека, намира опора както в свободата на словото, така и в правото на защита на частната инициатива в съвременната медийна среда. Regulation in the new media environment – problems, risks and challenges from the perspective of the experience in five European democratic states 

Европейският закон за свобода на медиите (ЕМFA) започна пълноценно да действа от 8 август 2025 г. Регламентът, който има силата на закон, въвежда нов набор от правила за защита на медийния плурализъм и независимост в Европейския съюз. Те ще гарантират, че обществените и частните медии могат да функционират по-свободно в рамките на вътрешния пазар без неоправдан натиск и стимулирайки цифровата трансформация на публичната сфера. Най-важните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите ще защитят ключови принципи на медийната дейност като редакционна независимост, журналистически източници, включително и срещу използването на шпионски софтуер, независимо функциониране на обществените медии, прозрачност на медийната собственост и прозрачност на държавната реклама за доставчиците на медийни услуги и онлайн платформите. Новият европейски акт формулира предпазни мерки срещу неоправданото премахване на онлайн съдържание от много големите онлайн платформи, въвежда право на персонализиране на медийното предлагане на устройства и интерфейси и гарантира, че държавите членки предоставят оценка на въздействието на ключовите концентрации на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост. ЕМFA ще бъде и ефективен инструмент за укрепване на справедливото измерване на аудиторията за доставчиците на медийни услуги и рекламодателите. Нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на националните медийни органи или организации и подпомаган от секретариат на Комисията, ще замени Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), създадена съгласно Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за да насърчи последователното прилагане на медийната рамка на ЕС. Въпреки сложността и многостепенната си структура, които неизбежно ще доведат до трудности при прилагането, Европейският закон за свобода на медиите носи ползи за журналистите и общо за медийните специалисти, както и за медийните организации, защото засилва основните постулати на свободната медийна и журналистическа работа и осигурява гаранции срещу неправомерна намеса и ограничаване. Линкове: https://www.media-freedom-act.com/

Засега нито една европейска държава не бърза да регулира специално изкуствения интелект. Швейцария е един от основните технологични центрове в Европа, като ИИ има стратегическо значение за икономиката. Осемдесет процента от компаниите заявяват, че имат специфична стратегия по отношение на интелигентните системи. Въпреки силната традиция в модерните изследвания и иновациите Швейцария все още не е приела специален закон по темата. Това обаче не означава, че последиците от ИИ не се наблюдават. Така на 25 ноември 2020 г. Федералният съвет прие насоки за използването на изкуствен интелект във федералните отдели и агенции. Тези указания подчертават значението на принципи като прозрачност, отчетност и справедливост. През октомври 2023 г. Националната комисия по информатика и свобода на Франция (CNIL) публикува набор от практически насоки, посветени на фазата на разработка на ИИ, по-специално съставянето на системи от данни за обучение на ИИ. CNIL подчертава, че разработването и използването на подобни системи, включително генеративен ИИ, може да бъде съвместимо със защитата на поверителността и да бъде приведено в съответствие с европейските ценности. За да улесни разработването на инструменти и приложения за изкуствен интелект, CNIL предложи съответните насоки с цел постигане на съответствие със законите за защита на данните. В Германия понастоящем се събира съдебна практика относно различни аспекти на ИИ. Германският федерален патентен съд обяви, че системите на ИИ не могат да бъдат признати за изобретатели. Основният случай се отнася до невронната мрежа, известна като „Устройство за автономно стартиране на Unified Sentience“(DABUS), интелигентна система, създадена от известния американски изследовател и технолог д-р Стивън Талър, за която той твърди, че е единствено отговорна за последващите изобретения. През последните няколко години различни патентни служби, включително Службата за патенти и търговски марки на Съединените щати (USPTO) и Европейската патентна служба (EPO) отхвърлиха съответните заявки за патент, декларирайки, че те не отговарят на изискването изобретателят да е физическо лице. По същия начин патентните служби на Австралия, Израел, Нова Зеландия и Южна Корея отказаха да приемат позицията на Талър. През 2023 г. правителството на Обединеното кралство достигна ключов крайъгълен камък в своята Национална стратегия за ИИ с публикуването на Бяла книга за ИИ и консултации. В неотдавнашни изявления правителството посочи, че не бърза да приема закони в тази област, въпреки че е подложено на нарастващ натиск да направи това възможно най-бързо. На 20 декември 2023 г. Върховният съд на Обединеното кралство също постанови решение по делото Талър срещу Главния контрольор на патенти, дизайни и търговски марки, като единодушно реши, че само физическо лице може да бъде посочено като изобретател в заявка за патент. Това, от което се нуждаем сега преди да засилим усилията към регулиране на ИИ, е да подобрим знанията си за неговите особености и да насърчим уменията за боравене с интелигентни системи.  Да създадем и пон понятиен апарат, който да отразява адекватно регулирането процеси и отношения. Тази цел може да бъде постигната на различни нива и най-непосредствено чрез повече обмен на знания и дискусии по темата.  Линк: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/european-approach-artificial-intelligence

GPT технологията Наскоро ChatGPT придоби широка известност със своите възможности. Това е безплатна система, разработена от OpenAI, като Chat GPT е чатбот, който използва езиковия модел на GPT-3, за да взаимодейства с хората по разговорен начин.  Безплатната версия разчита на 20 милиарда параметри на GPT-3, за да произведе убедителни текстови отговори. GPT-3 и GPT-4  са обучени върху  невероятно количество писмени източници, за да могат да създават текстове. По същество количеството се равнява на целия обществен интернет, плюс стотици хиляди книги, статии и други документи. BgGPT e съобразен със спецификите на българския език, което от своя страна ще позволи създаването на приложения в различни икономически и социални области. BgGPT – първият отворен езиков модел, адаптиран към българския език и създаден за нуждите на българското общество, е дело на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT).  ВgGРТ вeчe e пpиeт oт мнoжecтвo paзлични ĸoмпaнии y нac. Te cпoдeлят, чe тoй мoжe дa дocтигнe пpoизвoдитeлнocттa нa СhаtGРТ нa ĸoнĸpeтнa зaдaчa нa бългapcĸи eзиĸ. България става една от малкото държави, които имат собствена система, обучена на собствен език и предназначена за използване от всички – ученици, студенти, компании, които да развиват приложения, а също и институции, които да правят анализи, отчети и прогнози. Chat GPT има както предимства, така и недостатъци. Той може да се използва от бизнеса за 24/7 комуникация с клиенти, за непрекъсната поддръжка на фирмата, за по-добро общуване с  потребителите, за утвърждаване на разнообразието и многоезичието. Недостатъците са липсата на човешки емоции и реакции и твърде голямата зависимост от технологиите, неуправляемост на огромното количество продуцирано съдържание, което може да демонстрира човешки пристрастия и да разпространява  дезинформация. Въпреки че защитата на авторските права обикновено се простира до творчески произведения на физически лица, тя става по-сложна, когато става въпрос за съдържание, генерирано от ИИ. Системи като ChatGPT се учат от огромни количества данни и създават произведения върху тази основа, определянето на собствеността върху тях е правно и етично предизвикателство. OpenAI признава, че потребителите носят отговорност за създаденото, използвайки своя API и ги насърчава да спазват приложимите закони и да зачитат правата на интелектуална собственост. Тъй като модели като ChatGPT се обучават и върху защитени с авторски права материали, има възможност генерираното съдържание да наподобява неволно съществуващи произведения. Във връзка с авторските права се появиха и съдебни дела. Например „New York Times“ заведе иск срещу създателя на ChatGPT OpenAI, Microsoft за нарушаване на авторски права. Искането е да се сложи край на практиката да се използват публикациите на  вестника за обучение на чатботове. Ще следим как ще се развива системата в бъдеще и дали ще има нужда от въвеждането на специални правила за създаването и използването й. Нека обаче припомним няколко добри практики: • Уважавайте правата на трети страни: Имайте предвид, че въпреки че ИИ може да доведе до впечатляващи резултати, съществуват ограничения и етични съображения, които трябва да имате предвид.  • Включете човешки потребители в процеса на създаване: Това може да помогне да се гарантира, че генерираното съдържание е в съответствие със законовите и етичните норми.  • Отнасяйте се към компютърно генерираните произведения като към оригинални творения: Като включите уникални елементи във вашето генерирано от ИИ съдържание, вие намалявате вероятността от нарушаване на съществуващи авторски права и създавате нещо наистина иновативно. Въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху медиите, журналистите и публиката е сложно и многостранно. Алгоритмите могат да улесняват създаването на съдържание, а ИИ направи революция в медийната и в развлекателната индустрия. Бъдещето на ИИ в медиите е обещаващо с потенциала на  виртуалната и разширената реалност, които трансформират по нов начин усещанията при медийното потребление. Тези технологии предлагат завладяващи и интерактивни преживявания, които могат значително да подобрят ангажираността на потребителите. Изкуствененият интелект може да е полезен и за управлението на медиите като независими структури. Алгоритмичните системи рационализират мениджърските процеси и подобряват услугите, което води до по-ефективно функциониране на тези организации. Подобни системи могат да подобрят събирането и на маркетингова информация в реално време, която позволява съответно по-голяма маркетингова гъвкавост. От друга страна, внедряването на ИИ в медиите може да умножи информационните смущения, както и да генерира предизвикателства, свързани с прозрачността. Освен това твърде широкото прилагане на ИИ води до риска да се увеличи зависимостта на медийните канали от големите технологични платформи, които имат финансовата мощ да разработват бързо силни иновативни решения. Необходими са задълбочени проучвания на въздействието на ИИ върху съдържанието и институционните характеристики на медиите, преди да се предприемат стъпки към конкретно регулиране. Комитетът по медии и информационно общество към Съвета на Европа създаде подкомитет от експерти относно въздействията на генеративния ИИ върху свободата на изразяване (MSI-AI).  През 2024 – 2025г. специалистите ще работят върху създаването на ръководни насоки за различните видове влияния на генеративния ИИ върху свободата на словото като човешко право. Те няма да бъдат задължителни за европейските страни, но могат да създадат необходимата основа за съответни национални политики, която отразява последователно принципите на защита на човешките права. Регламентът за ИИ, предложен от Европейската комисия, трябва да внесе яснота относно използването на ИИ и от медиите.  Някои от главните теми, свързани с прилагането на алгоритмите в медиите и журналистиката, се отнасят до:  • анализ на автоматизираното информационно съдържание (достоверност, качество на информацията, лекота на четене и др.); • нови журналистически формати, породени от използването на ИИ; • връзката между платформи и медии в една високо технологична среда; • въздействието на ИИ върху поверителността и прозрачността на медийното съдържание; • регулиране и етични норми при създаване и използване на автоматизирано съдържание; • нови професионални профили и нови задачи, възникнали вследствие употребата на ИИ;  • промени в обучението на журналистите и специалистите по комуникация; • нови условия за заетост и работа на журналистите; • реакция на публиката към приемането на автоматизирано съдържание и неговите социални ефекти (поляризация, плурализъм и др.); • нови цифрови разделения (пол, раса, социална принадлежност и др.). С развитието на изкуствения интелект се налага необходимостта от усвояване на нов вид компетентности, свързани с по-сложните социални взаимоотношения вече и между човека и интелигентните машини. Медийната и цифровата грамотност се допълват от грамотност за характеристиките и ролята на изкуствения интелект в нашия свят. Линк https://botpress.com/blog/are-there-any-legal-or-copyright-concerns-when-using-chatgpt-generated-content

След като се разбра, че думата изкуствен интелект (ИИ) събира 45% от мненията на респондентите и води като дума на годината за 2023 г. в България, си струва да следим по-последователно  различните дебати около създаването, обучението и реализацията на „интелигентните“ системи, които вече са неотделима част от нашия живот. В най-широкия възможен смисъл изкуственият интелект е машина, която е в състояние да усвоява знания, да взема решения и да предприема действия – дори когато се натъкне на непредвидена ситуация. В най-тесния възможен смисъл на научната фантастика много хора вярват, че ИИ се отнася до роботи и компютри с човешки или свръхчовешки нива на интелигентност и с достатъчно индивидуалност, за да действат като самостоятелни личности. Това, което е налице, понякога се нарича изкуствен интелект в тесен смисъл (ANI):  машини, които са обучени да изпълняват конкретни задачи, но не и да правят всичко. Въпреки тези характеристики има доста впечатляващи примери като Siri на Apple и Alexa на Amazon, които са доста прости ANI, но все пак могат да реагират на голям брой искания за действие. Европейският съюз и изкуствeният интелект По-добро здравеопазване, по-безопасен и по-чист транспорт, по-ефективно производство и по-евтино и по-устойчиво енергоснабдяване са само част от ползите от използването на ИИ. Интелигентните системи  обаче могат да доведат и до заплахи за сигурността, за бизнеса, за работните места и генерално за демократичните процеси. ЕС се стреми да регулира изкуствения интелект като елемент от цифровата си стратегия, за да осигури по-добри условия за разработването и използването на тази иновативна технология.  След приемането на Бялата книга за изкуствения интелект Европейският съюз преследва амбициозна двойна цел: да насърчи развитието на ИИ, като същевременно насърчава ориентиран към човека подход, полагайки основите за безопасно взаимодействие между хората и технологиите в съответствие с ценностите и принципите на европейските общества.  През април 2021 г. Европейската комисия предложи първата регулативна рамка за ИИ. Основният принцип е, че системите, които могат да се използват в различни приложения, се анализират и класифицират според риска, който генерират за потребителите. Различните нива на риск ще означават съответно повече или по-малко регулиране.  Обмислят се и няколко законодателни инициативи за справяне с различни аспекти на изкуствения интелект като Директива относно отговорността във връзка с ИИ и преразглеждане на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стоки. Първият проект цели да се предотврати появата на фрагментирани национални адаптации на правилата за отговорност при използване на  ИИ, докато вторият модернизира съществуващи вече правила, за да се откликне на новите предизвикателства на цифровата епоха. Регламентът за ИИ ще бъде първият подробен инструмент в света в тази област. След Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) такъв изчерпателен документ ще има глобално значение и ще бъде водещ пример. Съветът на Европа и изкуственият интелект Съветът на Европа, който е най-старата правозащитна организация в Европа и чиято цел е постигането на по-голямо единство между неговите членове за „защита и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство“, прие първия международен, правно обвързващ договор за гарантиране на европейските ценности при създаването и използването на системи с изкуствен интелект (ИИ). Разпоредбите на тази конвенция уреждат дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект и осигуряват пълното им съответствие с правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Установени са строги правила за разработването, внедряването и прилагането на подобни технологии, като 46-те държави членки се задължават да приемат подходящи законодателни, административни или други мерки, за да ги приведат в действие. Тези мерки се степенуват и диференцират според необходимостта с оглед на тежестта и вероятността от настъпване на неблагоприятни въздействия върху правата на човека, демокрацията и върховенството на закона през целия жизнен цикъл на системите с изкуствен интелект. Това може да включва както  специфични, така и хоризонтални мерки, които се прилагат независимо от вида на използваната технология. С оглед на насърчаването на иновациите, като същевременно се избягват неблагоприятни последици за правата на човека, всяка страна е призована да създаде контролирана среда за разработване, експериментиране и тестване на системи с ИИ под надзора на съответните компетентни органи. Конвенцията е открита за подписване от държавите членки на Съвета на Европа, от държавите, които не са членки и са участвали в изготвянето ѝ и от Европейския съюз. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.  За да се осигури последователното прилагане от страните, Конвенцията създава механизъм за последващи действия и предвижда международно сътрудничество. Конференция на представителите на страните по Конвенцията следи за ефективното прилагане и за установяването на всякакви проблеми и последиците от всяка резерва или декларация, направени съгласно процедурите. Други задачи на конференцията са улесняване на обмена на информация за значими правни, политически или технологични разработки, които биха допринесли за постигането на преследваните цели, съдействие, когато е необходимо, за приятелското уреждане на спорове, свързани с прилагането на Конвенцията и насърчаване на сътрудничеството със съответните заинтересовани страни относно различни аспекти на прилагането, вкл. и чрез публични изслушвания, когато е подходящо. Линкове:  https://search.coe.int/cm#{%22CoEObjectId%22:[%220900001680afb11f%22],%22sort%22:[%22CoEValidationDate%20Descending%22]}Дискусията относно изкуствения интелект днес е в много посоки