Китай и Русия: Пропаганден или стратегически съюз?

Сузане Фенглер

Русия и Китай обичат да се представят като партньори в съпротивата срещу световния ред, доминиран от Запада. Но дали техните международни държавни медии действително разказват една и съща история за войната в Украйна?

Мащабен анализ на близо 100 000 видеоклипа, представен в началото на септември на конференцията на Европейската асоциация за изследвания и образование в областта на комуникациите (ECREA) в Бърно, показва, че руската медия RT и китайската CGTN не разпространяват единна пропаганда. Вместо това китайската медия избирателно възприема определени руски позиции, променя тона им и ги адаптира към собствените си външнополитически интереси.

Проучването, озаглавено „Съгласуване на руските и китайските наративи в международното излъчване: случаят с руската инвазия в Украйна“, проведено от Дани Мадрид-Моралес и Иля Яблоков от Университета в Шефилд и Айбюке Аталай от Университета в Глазгоу, твърди, че не става въпрос за пропаганден съюз, а за стратегическо укрепване.

Изследването опровергава схващането, че Русия и Китай образуват единен медиен пропаганден фронт. Техните международни медии следват различни приоритети, комуникационни стилове и национални интереси. Въпреки това наративите им не са напълно отделни. CGTN подсилва избрани руски интерпретации – по-специално критиката към западните двойни стандарти, санкциите и хегемонията на САЩ. При това изявленията се смекчават и вграждат в китайския наратив за стабилност, миролюбие и отговорна глобална политика. RT от друга страна почти не възприема китайския начин на самопредставяне. Тук „стратегическото подсилване“ описва нова форма на сътрудничество между авторитарни медии: нито равноправно партньорство, нито напълно координирана пропаганда, а по-скоро селективно и асиметрично разпространение на наративи.

Това разграничение е важно за анализа на дезинформацията на международното поле: проблематичните обяснения невинаги се разпространяват като дословно предавани послания или видимо координирани кампании. Те могат да променят тона, аргументацията и журналистическото си представяне, докато политическото им ядро ​​остава непроменено. В този случай по-слабата сила създава по-агресивните интерпретации. По-силната сила от своя страна решава кои от тях да бъдат направени така, че да бъдат приемливи.