Подбрала от мрежата инж. Анелия Димова, експерт по политика в информационното общество
Според Годишния доклад на Cъвета за електронни медии за 2025 г. през същата година дневният ред на регулатора е отразявал приоритетите на ниво Европейски съюз, като същевременно е отговарял и на специфични национални развития, като например е наблюдавал процеса на приемане на еврото в България. CEM също така е провел изричен целенасочен преглед на отразяването на публичните протести в края на 2025 г., при който операторите са коригирали графиците и са разширили актуализациите на живо, за да информират аудиторията в реално време. Защитата на детето остава ключов фокус за регулатора: CEM е прегледал наред с други неща отразяването на нашумял случай, проследявайки разпространението му от цифрови платформи към масови програми и оценявайки обхвата и контекста в линейните и онлайн услугите. CEM също така е организирал дискусия на журналисти и експерти, за да обсъдят как EMFA трябва да се приложи на практика в България, като се обърне внимание на независимостта на редакциите, обществените медии, прозрачността на собствеността, държавната реклама и правата на аудиторията.
През 2024 г. CEM отказа да поднови лицензиите на радиодоставчици, които реално не са излъчвали или създавали програми, като се аргументира, че радиочестотите са ограничен обществен ресурс, който трябва да се използва ефективно. През 2025 г. Върховният административен съд отмени тези решения, постановявайки, че единственото законово изискване за подновяване на лиценз е подаването на заявлението навреме, независимо дали доставчикът е активен. В годишния си доклад за 2025 г. CEM категорично се противопоставя на това тълкуване и го разглежда като опасен прецедент, който свежда регулатора до „регистратор“ и игнорира конституционния принцип, че държавата трябва да управлява радиочестотния спектър в обществен интерес. Тези решения се оспорват в съда, тъй като регулаторът заяви решимостта си да продължи да се бори за правото си да гарантира медиен плурализъм и лоялна конкуренция. През 2023 г. България транспонира двете директиви, които са в основата на реформата на авторското право на Европейския съюз: Директива (ЕС) 2019/789 за определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващи организации и препредаване на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и Директива (ЕС) 2019/790 за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.
На 11 април 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги, който се прилага, наред с другото, за услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. Новият закон урежда:
• изискванията за достъпност на продукти и услуги;
• процедурата за оценка на съответствието на продуктите с тези изисквания;
•задълженията на икономическите оператори, които пускат продукти на пазара или предоставят услуги;
• надзорът на продукти, предоставени на пазара или пуснати в експлоатация, или и двете; и
• контролът на съответствието на услугите с изискванията за достъпност.
CEM е определен за надзорен орган за услугите, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги.
От юли 2025 г. CEM започна да си сътрудничи с големи телекомуникационни и медийни асоциации за прилагането на нови стандарти за достъпност, като се фокусира върху технически решения като препоръката R110 на Европейския съюз за цифрово субтитриране. Тези текущи усилия, които продължават и през 2026 г., целят изпълнение на правните задължения и проактивно подобряване на достъпността на медийните услуги за хора с увреждания чрез продължаващо сътрудничество в индустрията.
Съгласно измененията в Закона за електронните съобщения, обнародвани на 21 ноември 2025 г., България определи съответните органи за прилагане на Закона за цифровите услуги. Така CEM е оправомощен да действа като компетентен орган по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които се квалифицират като услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, регистрирани в България, като контролира тяхното спазване на приложимите задължения по Закона за цифровите услуги (включително, когато е уместно, задължения относно процесите за незаконно съдържание, прозрачността на рекламата и защитата на непълнолетните). В тази рамка КРС е определеният координатор на цифровите услуги за България, а надзорът на CEM върху платформите за споделяне на видеоклипове работи в координация с КРС.
Съгласно публично достъпния си план за 2026 г. CEM е откроил няколко ключови приоритета:
• децата в онлайн среда и използването от тяхна страна на социални медии, онлайн образование и защита от вредно съдържание;
• изкуствен интелект в медиите, фокусирайки се върху неговата полза;
• предизвикателствата пред регионалната журналистика.
Източник
https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=c7e88bf4-cf65-4c3c-9583-949592226885&utm_source=Lexology+Daily+Newsfeed&utm_medium=HTML+email+-+Body++General+section&utm_campaign=Lexology+subscriber+daily+feed&utm_content=Lexology+Daily+Newsfeed+2026-07-28&utm_term