Как журналистите се превърнаха в разследващи военни престъпления
Олександра Ярошенко
Само допреди няколко години украинските разследващи журналисти разобличаваха корупционни схеми, следяха имуществените декларации на държавни служители и разкриваха злоупотреби с власт. Днес много от тях се занимават с нещо съвсем различно: идентифицират руски военнослужещи, анализират сателитни изображения, проследяват депортирането на украински деца и документират свидетелствата на хора, преживели изтезания, окупация или загуба на близки. Пълномащабната война преобрази самата професия на разследващия журналист. Тази трансформация е предмет на нова научна статия на Йохана Котишова (Университетът в Амстердам, Нидерландия) и Дария Орлова (Факултетът по журналистика „Могилянска школа по журналистика“ към Националния университет „Киево-Могилянска академия“, Украйна), озаглавена OSINV vs. Core International Crimes: Practices and Professional Identities of Ukrainian Journalists, Investigators, and Researchers Investigating Atrocities („OSINV срещу основните международни престъпления: практики и професионални идентичности на украинските журналисти, разследващи и изследователи, които документират жестокости“).
Авторките насочват вниманието към явление, което само преди десет години е било нишов инструмент, използван предимно от ентусиасти, а днес се е превърнало в един от основните методи за документиране на войната. Става дума за OSINV (Open Source Investigations) – разследвания, основани на открити източници. Социалните мрежи, каналите в Telegram, сателитните данни, геолокацията на снимки и видеозаписи и публично достъпните бази данни все по-често се използват като инструменти за установяване на факти, които потенциално могат да послужат в съдебни процеси за военни престъпления. Изследването се основава на интервюта с украински журналисти, изследователи и представители на правозащитни организации, които документират международни престъпления по време на руско-украинската война. Анализирайки техния опит, авторките показват как се променя професионалната самоидентификация на хората, които използват тези инструменти.
Днес разследванията на военни престъпления често не започват на мястото на инцидента, а пред компютъра. Журналистите анализират руските социални мрежи, търсят следи от военни подразделения, проверяват маршрутите на военната техника и сглобяват десетки отделни фрагменти от дигитална информация. Откритите източници осигуряват достъп до данни от територии, до които независимите журналисти не могат да достигнат физически. Докато окупираните земи остават затворени за медиите, дигиталните следи продължават да бъдат достъпни за анализ. Ето защо OSINV все по-често се посочва като средство за преодоляване на „мъглата на войната“.
Статията обаче убедително показва, че технологиите не са заменили традиционната журналистика. Интервютата със свидетели, посещенията на място и разговорите с пострадали, военнослужещи и експерти остават ключови елементи от работата. Нито едно сателитно изображение не може да предаде преживяното от даден човек така, както самият той може да го разкаже. Дори най-точните дигитални данни се нуждаят от човешки контекст. Участниците в изследването подчертават, че откритите източници помагат за разкриването на фактите, но само свидетелствата позволяват да разберем тяхното значение.
Журналистите все по-често си сътрудничат с прокурори, правозащитници и международни организации, обменят информация и усвояват подходите и принципите на международното хуманитарно право. Те обаче не са готови да се превърнат в разследващи или прокурори. Въпреки общата цел – установяването на истината, журналистите настояват да запазят професионалната си автономия и правото да работят съобразно собствените си професионални стандарти.
Най-дълбоките промени обаче настъпват не на технологично, а на професионално равнище – в самата идентичност на журналиста. Журналистът, който разследва военни престъпления, вече не е просто наблюдател. Той или тя едновременно изпълнява ролята на изследовател, детектив, архивист, защитник на обществения интерес и посредник между пострадалите и аудиторията. Работата му се превръща в част от борбата за справедливост и съхраняването на паметта. В този смисъл журналистиката все по-тясно се преплита с правозащитната дейност.
Участниците в изследването говорят и за мотивите, които ги движат. За много от тях документирането на военните престъпления се е превърнало в личен отговор на войната. Докато войниците защитават страната с оръжие, журналистите се стремят да я защитят чрез установяване на фактите и съхраняване на доказателствата. В техните разкази професионалният дълг често се слива с гражданската отговорност, а желанието да информират обществото – със стремежа да допринесат за постигането на справедливост.
Участниците в изследването описват работата с открити източници като процес на сглобяване на пъзел, търсене на скрити връзки и решаване на сложни интелектуални задачи. Един от анкетираните дори отбелязва, че много от разследващите „обичат игрите“. Именно тук обаче възниква сериозно етично напрежение: самият процес наподобява приключение или детективска игра, докато предметът на разследването са убийства, изтезания, депортации и други военни престъпления.
Журналистът или изследователят, работещ с OSINV, изпитва професионално удовлетворение, когато успее да идентифицира дадено лице, да установи местоположението на обект или да възстанови последователността на събитията. Но зад всяко открито „парче от пъзела“стои човешка трагедия. Дигиталните разследвания съчетават две логики, които на пръв поглед изглеждат несъвместими: вълнението от интелектуалното търсене и моралната отговорност за документирането на страданието. OSINV превръща търсенето на истината в своеобразен процес на подреждане на мозайка, чийто резултат може да се превърне в доказателство за бъдещо правосъдие и в средство за съхраняване на паметта за жертвите на войната.
Същевременно нараства значението на международната солидарност. Журналистите активно си сътрудничат с колеги от други държави, обменят методологии, създават съвместни архиви и усъвършенстват дигиталните инструменти за разследване. Украйна постепенно се превръща в един от световните центрове за развитие на практики за документиране на военни престъпления. Опитът, който се натрупва днес в условията на война, вече се използва и може да бъде прилаган в бъдеще при разследването на престъпления в други конфликти по света.
Докато обществото е свикнало да обсъжда промените във военната сфера, политиката или икономиката, авторките насочват вниманието към трансформациите в една друга област – журналистиката. Историята на OSINV в Украйна е история за това как една професия, традиционно призвана да отразява събитията, постепенно започва да играе роля и в установяването на историческата истина за тях.