Медийната етика в Албания: етичен кодекс и криза
Майлинда Шакири
Макар че в Албания съществува журналистически етичен кодекс от десетилетия, значителна част от населението се съмнява, че медиите действително го спазват. Какво очакват албанските граждани от медиите и защо съществуващите механизми не успяват да гарантират това?
33% от албанците смятат, че общественият интерес е най-пренебрегваното задължение на журналистиката – дори в сравнение с други етични принципи като точност, независимост и отчетност. През 2023 г. в държавния регулативен орган за аудиовизуалните медии – Autoriteti i Mediave Audiovizive (AMA) – са подадени приблизително 390 жалби. Представителна извадка, направена от Албанския медиен съвет (Albanian Media Council – AMC), също показва, че само за един месец в десет медии са документирани над 70 нарушения на етичния кодекс.[1] Две неотдавнашни изследвания разглеждат този проблем: какво очаква албанската общественост от медиите и достатъчни ли са съществуващите механизми за надзор, за да отговорят на тези очаквания?
И двете изследвания стигат до сходен извод: в Албания не липсват формални правила. Националният етичен кодекс за журналистите е в сила от 1996 г. През 2018 г. той е преразгледан с подкрепата на Европейския съюз и Съвета на Европа, а впоследствие обхватът му е разширен и към онлайн медиите. Въпреки това заложените в него стандарти – като задълбочено проучване, редакционна независимост и ясно ориентиране към обществения интерес – често се нарушават. Това поставя въпроса: защо кодексът остава неефективен?
Обществени очаквания и възприятия
Политолозите Пранвера Скана и Блерина Герази от Университета „Александър Мойсиу“ в Дуръс съчетават представително проучване на общественото мнение с качествени интервюта и фокус група в изследването си „Обществените възприятия за социалната отговорност на медиите в развиващите се страни: казусът Албания“, публикувано през 2024 г. в списание Frontiers in Communication.
В периода от октомври 2022 г. до март 2023 г. са проведени 1321 анкетни интервюта лице в лице в пет албански града: Тирана, Дуръс, Елбасан, Шкодра и Вльора. Проучването е допълнено от 20 задълбочени качествени интервюта със заинтересовани страни, сред които преподаватели, анализатори и изследователи на медиите. През септември 2023 г. е проведена и фокус група с участието на 28 журналисти от различни медии.[2]
Резултати от общественото проучване и фокус групата
Изследването прави разграничение между очакванията на обществеността към медиите и оценката ѝ за тяхната действителна работа. По отношение на очакванията на първо място са точността и достоверността на информацията (27%), следвани от независимостта – тоест свободата от политическо и икономическо влияние (15%), чувствителния подход към трудни теми (14%) и ориентацията към обществения интерес, която е приоритет за 12% от анкетираните.
Когато обаче оценяват реалното състояние на медиите, респондентите очертават почти обратна картина: 33% смятат, че общественият интерес е най-пренебрегваното задължение на журналистиката, изпреварвайки дори независимостта и многообразието.
Очакванията на 44% от анкетираните съответстват на теорията за социалната отговорност на медиите. Според тази теория медиите трябва да служат на обществения интерес, да отразяват различни гледни точки и да изпълняват демократичните си отговорности. Затова много от респондентите свързват медиите с една от основните функции на демократичното общество. Това показва колко високи са очакванията на албанското население към медиите. 43% от анкетираните определят дезинформацията като най-голямото предизвикателство. Участниците във фокус групата – журналисти от различни медии – свързват недостатъците в социалната отговорност на медиите преди всичко с икономическия натиск, политическата обвързаност на медийната среда и произтичащата от това загуба на обществено доверие.
Анализ на механизмите за надзор и медийната саморегулация
Докато първото изследване показва как обществеността възприема медиите, второто разглежда причините, поради които съществуващите механизми за надзор до голяма степен не успяват да отстранят тези недостатъци.
Белина Будини и Анжеза Джаферай от Европейския университет в Тирана анализират системата за медийна саморегулация в Албания и в изследване, публикувано през 2026 г. в Frontiers in Communication, озаглавено „Медийната саморегулация в Албания, 2018–2025 г.: институции, практики и механизми за разглеждане на жалби“.[3] Те използват метода на проследяване на причинно-следствени процеси за проверка на теории (Theory-Testing Process Tracing). В анализа на документалния корпус са приложени три класически качествени теста за доказателства: тестът „обръч“ (Hoop Test), тестът „димящо оръжие“ (Smoking Gun Test) и тестът „сламка на вятъра“ (Straw-in-the-Wind Test). Източниците включват етични кодекси, институционни правилници, решения по жалби, бюлетини на регулатора и доклади на ЕС, Съвета на Европа и ОССЕ.
Казуси от практиката
Изследвани са три случая.
Първият обхваща поредица от решения на доброволните организации Албански медиен съвет (AMC) и Алианс за етични медии (Alliance for Ethical Media – AEM) от 2025 г., свързани с жалби относно редакционното отразяване в онлайн медиите и нарушения на личните права.
Вторият включва поредица от жалби, подадени до държавния регулативен орган AMA в периода 2023–2024 г., които водят до предупреждения и глоби за популярни риалити и токшоу предавания с голяма аудитория.
Третият разглежда политическия процес около така наречения „пакет срещу клеветата“ от 2019 до 2024 г. – законодателна инициатива, целяща да разшири държавния надзор върху широк кръг онлайн издания.[4]
Констатации и ограничения на регулирането
Резултатите очертават сложна картина. Доброволният Съвет по печата (AMC/AEM) публикува мотивирани решения, достъпни за обществеността. Липсва обаче механизъм, чрез който да се провери дали съответните медии ги изпълняват.
Държавният регулативен орган AMA действа по-скоро реактивно, но и по-бързо. През 2023 г. той получава 390 жалби – най-големия годишен брой, регистриран до този момент, а през 2024 г. – още 349. И през двете години гражданите са най-голямата група податели на жалби. През 2024 г. AMA установява също 241 случая на съдържание, което потенциално не отговаря на изискванията, квалифицира 77 от тях като нарушения и издава 52 предупреждения и 15 глоби.
Правомощията на AMA обаче се ограничават до аудиовизуалните медии. Онлайн медиите, в които етичните нарушения се срещат особено често, до голяма степен остават извън обхвата на регулиране.
Пакетът срещу клеветата, който трябваше да запълни тази празнина, се провали. Президентът наложи вето върху него, а Венецианската комисия – консултативният правен орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси – разкритикува прекалено широкия му обхват, липсата на независимост на предвидения регулативен орган и непропорционално високите санкции. През 2022 г. законодателният пакет беше оттеглен.
В класацията за свобода на печата на „Репортери без граници“ (RSF) за 2026 г. Албания заема 83-то място от общо 180 държави. Това е леко отстъпление спрямо 80-ото място през 2025 г., но все пак е значително подобрение спрямо 99-ото място през 2024 г. Въпреки това продължават да съществуват структурни проблеми, свързани с прозрачността на медийната собственост и редакционната независимост.[5]
Заключение и перспективи
Двете изследвания стигат до сходен извод: проблемът в Албания не е липсата на етични стандарти, а липсата на последователното им прилагане. Съветът по печата постановява решения, но никой не следи дали медиите ги спазват. Държавният регулатор упражнява надзор само върху аудиовизуалните медии, докато онлайн медиите остават извън неговия обхват. Наред с това политическият и икономическият натиск възпрепятстват независимата журналистика.
Албанската общественост очаква от медиите точност, независимост и ориентация към обществения интерес, но смята, че тези очаквания не се оправдават. Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) би могъл да даде нов тласък на процеса, при условие че разпоредбите му не само бъдат приети, но и приложени ефективно.[6]
[1] Këshilli Shqiptar i Medias. (2018). Code of Ethics for Journalists and Ethical Guidelines for Online Journalism. https://kshm.al; Press Councils in Europe. (o. D.). Albanian Media Council. https://presscouncils.eu/Members/Albania.
[2]Skana, P., & Gjerazi, B. (2024). Public perception of media social responsibility in developing countries: A case study of Albania. Frontiers in Communication, 9, 1338587. https://doi.org/10.3389/fcomm.2024.1338587.
[3] Budini, B., & Xhaferaj, A. (2026). Media self-regulation in Albania, 2018–2025: Institutions, practices, and complaint-handling pathways—A process-tracing study. Frontiers in Communication, 11, 1754359. https://doi.org/10.3389/fcomm.2026.1754359
[4] Ibid.
[5] Ibid.
[6] European Parliament & Council of the European Union. (2024). Regulation (EU) 2024/1083 of the European Parliament and of the Council of 11 April 2024 establishing a common framework for media services in the internal market (European Media Freedom Act). Official Journal of the European Union. https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1083/oj